Ернст Майр (на немски: Ernst Walter Mayr) е германски учен, който е сред водещите еволюционнибиолози през 20 век, известен специалист по класификация на живите организми, орнитолог, наученисторик и изследовател на природата.
„Наистина гените са в основата на нашият характер, но само съзнанието отговаря за нашите постъпки. Не можем да изберем цвета на очите си, но може да изберем всичко, което искаме да бъдем или направим.“
„Идеята, която някои хора имат, че генът е целта на естествения отбор, е напълно непрактична. Генът никога не е видим за естествения отбор. В генотипа един ген се проявява винаги в контекста на всички останали гени. Взаимодействието с тях прави един ген да бъде положително или отрицателно селектиран. Всъщност, Добжански например е работил значително с така наречените летални хромозоми, които силно увеличат шансовете за положителен отбор при едни комбинации, а при други имат летален за организма изход. По тази причина хора като Докинз в Англия, които все още мислят, че отделния ген е обект на естествения отбор, очевидно грешат. През 30-те и 40-те години беше широко разпространено схващането, че гените са обект на отбора, защото това беше единственият начин да бъдат подложени наматематически анализ. Сега обаче знаем, че това е целият геном на индивида, а не генът. С изключения на тази малка корекция, основите на дарвиновата теория не са се променили през последните 50 години.“
Биография
Роден е на 5 юли 1904 година в Кемптен им Алгой, Германия. Неговите трудове допринасят за идейната революция, водеща до съвременната теория за еволюцията, обединяваща Менделовата генетика иДарвиновата еволюция, както и за развитието на концепцията за биологичния вид.
Нито Дарвин, нито някои от съвременниците му е могъл да даде отговор на въпроса „Какво е това вид?“ и как много видове могат да еволюират от един общ прародител. Ернст Майр дава решение на въпроса, като предлага ново определение на понятието „вид“. В книгата си „Систематика и произход на видовете“ (1942) той пише, че видът не е просто група от морфологично сходни индивиди, а група, в чиито рамки индивидите могат да се чифтосват помежду си, а извън групата не могат с други индивиди. Когато популация от организми бъде изолирана, се превръща в субпопулация, която поради генетичния дрейф и естествения отбор се отдалечава с времето от изходната популация и постепенно еволюира в нов вид.
Теорията на Майр за перипатричното видообразуване, основана на работата му с птици, и до днес се счита за преобладаващия начин на видообразуване. Тя е и теоретичната обосновка на теорията заточковото равновесие, предложена от Нилс Елдридж и Стивън Джей Гулд.
Умира на 3 февруари 2005 година в Бедфорд (Масачузетс), САЩ.
Майр има класическо образование на биолог, с малък математически опит. Той често критикува по-ранните математически подходи към еволюцията като тези на Джон Холдейн, които през 1959 г. определя с прословутата фраза „бобова генетика“. Майр твърди, че фактори като репродуктивната изолация трябва да се взимат предвид. По подобен начин той е силно критичен към изследванията от областта на молекулярната еволюция, например тези на Карл Воуз.
В редица трудове Майр отхвърля редукционизма в еволюционната биология, изтъквайки аргумента, че еволюционният натиск оказва влияние на целия организъм, а не на отделни гени, както и че гените могат да имат различни проявления в зависимост от това, кои други гени присъстват. Той защитава проучването на целия геном, отколкото изолирано на отделни гени. Настоящите молекулярни изследвания на еволюцията и видообразуването показват, че въпреки че алопатричното видообразуванее основното при организми, живеещи на групи (като при множество безгръбначни и особено при насекомите), често се наблюдава симпатрично видообразуване при групи с по-голяма мобилност, като птиците.
С формулирането на понятието „вид“ през 1942 г., Майер играе ключова роля в дебата по въпроса. Той твърдо защитава биологичната формулировка на понятието.
Майр е открит защитник на научния метод и остро критикува изследвания, които не отговарят на принципите на научния метод.
Майр отхвърля идеята, че в основата на еволюцията стои генът. Той критикува силно, но учтиво генноцентричната визия на Ричард Докинз:
“ Смешното нещо в Англия е, че ако попиташ някой на улицата, кой е най-великият жив дарвинист, той ще отговори „Ричард Докинз“. Наистина, Докинз е свършил чудесна работа за популяризирането на Дарвинизма. Но основната теория на Докинз за гена като обект на еволюцията е напълно анти-дарвинистка. Не бих го нарекъл най-великия дарвинист.“