Радой Ралин – След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?

magnifisonz.com / 

Радой Ралин ( литературен псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов ) е българският поет и сатирик, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“

https://webnews.bg/uploads/images/83/3683/303683/768x432.jpg?_=1499851996

Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1922 г. Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет.

1.“Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“
2. „Безсънието на гладния е най-честната телевизия.“
3. „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.“
4. „Докато го надявам, надявам се…“
5. „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…“
6. „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…“
7. „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.“
8. „Единствената безспорна истина са некролозите.“
9. „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.“
10. „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.“
11. „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!“
12. „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.“
13. „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“
14. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
15. „Педя човек — лакът брадва.“
16. „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.“
17. „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“
18. „Приятелството е демокрация, но колко трае?“
19. „Проституирай според чергата си.“
20. „Революцията е една премиера. После спектакълът пада.“
21. „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…“
22. „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“
23. „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…“
24. „Спестяваната съвест се олихвява.“
25. „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.“
26. „Съединението прави салата.“
27. „Търпението е незабележима форма на гниенето!“
28. „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.“
29. „Ела култ, че без тебе по-култ.“
30. „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“
Епиграми

„Бедността не е порок, а урок.“
„Битата крава мляко не дава.“
„Да би се яло, не би висяло.“
„Думба-лумба два дни, а година — гладни.“
„Кой постъпва честно, не живее лесно.“
„Който дрънка, е за вънка.“
„Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“
„Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“
„Болна Божка за кокошка.“
„Господ види кой отде иде.“
„Заран набожен, вечер разложен…“
„Безплатен оцет по-сладък от мед.“
„В краката лъснат, в главата блъснат.“
„Братски се делили, братски се избили.“

https://static.dir.bg/uploads/images/2017/05/18/10532/orig.jpg?_=1495108373

Интервю с Радой Ралин :

– Често се обявяваш против алкохола, в полза на секса. Защо?

– Аз не пия. Аз съм за секса. Пие, който не може. Не мога да обвиня младите сега ,че пият. При това, че и жените пият повече. Може би всички са еднакво недоволни. Сигурно сексът не върви много напредничаво в таз страна. Какво да говорим? Чисто и просто на хората не им е нито до държава, нито до мокрене на котето*.

– Защо ние българите сме малко задръстени по отношение на секса?

– Навремето Васил Чертовенски** го каза много хубаво – Аспарухе, Аспарухе (тегли една псувня), на кръстопът и кучетата не пикаят, ти си взел държава да основаваш… Какво да се прави?

– Какво общо има това със секса?

– Как да няма? Сексът иска, да кажем, здрави връзки. А това да бъдеш на кръстопът – ами … минал си една, отиваш – границата ти е много близко. Не те задържа нещо…

– Не смяташ ли, че българинът има много задръжки в секса, много е консервативен, груб?

– Абе той, българинът, много обича да се емчи, да се ежи – ти знаеш ли кой съм аз? Например хората като са правили въстания, са ги правели с цивилните си дрехи. А пък българинът – ще ушие любимата му някакво знаме, ще си ушие една униформа да прилича я на хусарските униформи, я на някои други чужди, така…изкилифещени…Туй не е ли глупост, дето Ботевите четници, като се качват на кораба – “Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан?”. Абе чакай, ти си влязъл конспиративно тук, ще развалиш на човека службата, той ти помага, и ще му казваш “Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!” Ами ако обърнеш кораба? Тогаз какво ще стане?


– Да оставим комплексите. Само на тях ли се дължат тия примери на груб секс у българина, на сношения с животни по селата…

– Бешков*** навремето разказваше такива истории, които слушал от селяни – лятно време, в горещините, когато цялото село е на нивата… Изведем добитъка на паша, вика, към обед стане жега, животните се скрият на сянка и ние теглим по една патка – юнички, овчици…
После, вика, като не му стигне, вземе някой пъпеш, така, издълбае една дупка и почне пъпеша да оножда … Не случайно думата е оножда, щото тя произлиза от “оно”, от онова, неизвестното…

– Защо неизвестно? Защо “онова” трябва да е неизвестно? Нещо скрито има?

– Ами защото да не стане за смях на селото.

– Ето, самият Бешков разказва такива истории, но не са публикувани.

– Да, разказваше ги и се смееше. Но се вижда през погледа му, че всяка вдовичка го е, така, разчувствала, всяко моменце с бюстче… Абе всичко, що е женско, то вълнува мъжа. Жената я вълнуват сигурно по-малко атрибути, обаче те са пък по-внушаващи. А цялото тяло на жената, цялата кожа, всичко това е вълнувало мъжа.
Дето казваше Васил Чертовенски… не харесваше една актриса. Викам му – защо? Нямала нито един сексуален детайл. И виждаш ли, искат жената да има много детайли вече. Нали?

Абе, щом една арабска жена е направила аткракция с 1001 нощи, какво остава. И то, виждаш, туй става все нощно време.
Но все пак нашите жени са били уморени. Друго е цял ден да блъска на нивата, а друго е цял ден да лежи в харема.

– И след блъскането на нивата, после мъжът й вечерта я е връзвал за леглото…

– Да, точно така (смее се). И й тегли един бой накрая.

– Как се прави секс по български?

– Абе той и сексът ни както другите работи…(смее се).

– Дали хвалбите за българската мъжественост са преувеличени или?

– Самите хвалби са преувеличени. Иначе, обективно, е имало неща достойни за хвалби, но самите хвалби от себе си…

– Българите са със самочувствие на най-големите любовници. Но и италианци претендират, испанци…

– Южните страни претендират. Но всяка претенция няма покритие.

– Учудваше се от някаква книга, в която ставало дума за секса в Родопите.

– Аз се почудих, че там имало толкова дивашки прояви.

– Какви?

– Кръвосмешения – между родовете, между баща и дъщеря, между брат и сестра…Имаше един стар виц, разправят, че бил еврейски: Иска брат от сестра си 200 крони, а тя – що ти са 200 крони? Ами ще ходя при Ребека малко да я … А сестрата му казва – много пари искаш, за 50 крони можеш мен да ме … Чукнал я той и – ей, казва, ти го правиш по-добре от мама. А пък тя му отвръща – да, татко същото ми казва.
Страсти – красти!

– Казваш, че сексът трябва да продължи и в старостта. До каква възраст е възможно?

– Ами може и до 100 години. Има старци, които на стотина година чукат още. Знаеш за Йосиф Петров какво отговори в СДС… То беше така – почват младите членове на ръководството да обвиняват земеделците, че държали много дълги и патосни речи и по този начин излишно затруднявали работата. Трябвало по-млади хора. А те, земеделците, откъде ще ги вземат? И казва Йосиф Петров – ако ни смятате за стари, кажете на жените си да ни поканят една нощ да преспим при тях, за да видят те можем ли, или вие не можете.

– Значи смяташ, че има примери с жени и мъже и над 90-годишна възраст?

– Да. Особено жената – тя може и след 90-годишна възраст. Дора Габе го доказа това нещо. Багряна го доказа.

– Не смяташ ли, че това е само мълва?

– Ами, мълва! Добри Жотев**** живееше в една стая с Дора Габе в Хисаря, в почивния дом на писателите. “Дорче, Дорче…” А тя -”Почакай слънце”. Там ги знаеха всички и те не се криеха, смятаха го за нещо благородно.

– От каква възраст би трябвало да започва сексът?

– Ами, колкото по-рано започва, толкоз по-хубаво. Защото мъжът няма да онанира. Жената – също. Колкото по-рано, толкоз по-хубаво, че е естествено. Природата иначе нямаше да го създаде.

– Онанизмът може би също е нещо естествено?

– Ами защо ще бъде естествено, като се самозадоволява само единият, а Бог го е предвидил и за мъжа, и за жената?

– Защо смяташ, че сексът трябва да замени алкохола? Не може ли да ги има и двете?

– Защото сексът е най-първичният, първо се е появил той, после са открити всички възбудителни ли било, упояващи ли растения, съставки ли, минералчета ли… Обаче не са човешки. А той е най-човешкото нещо. Алкохолът е измислена работа. Важното е, че сексът не може да се имитира. Не може да има секс менте. Той е истински, естествен.


– По колко пъти трябва да се прави секс?

– Тази работа е – апетитът идва с яденето. Не може сексът да не те окуражи, да не ти даде апетит. Сексът е преди всичко апетит. Това е естественият, нормалният апетит.

– Значи препоръчваш повече секс, по-малко алкохол.

– Никакъв алкохол, никакви опиати, а само естественото желание да се любят едни други мъжът и жената. Това е.
Аз често пъти оправдавам изневярата. От една страна тя е зло. От друга – ела зло, че без тебе по-зло. Той мъжът, като види, че другата не е по-добра, се връща пак към първата. Или ето сега случката с Клинтън. Имаше една такава песен – не е важно кой мъж кръшка, а кой се връща. След изневярата мъжът може спокойно да й каже – Пенке ли, Монке ли – подобрих си впечатленията за тебе. Сега това, кажи ми, не е ли едно вече не животинско, ами нещо съзнателно отношение към секса? Затова трябва и да се прощава на кръшкачите.

– Колко трае любовта?

– Според това колко я помниш. А всеки секс се помни цял живот. Може ли някой, като му говорят за секс, и той да не се ухили. Виж, като говорим за секс, как се усмихва всеки, който ни слуша. Погрознява ли като се смее? Не погрознява. Сексът украсява хората.

– Смяташ ли, че българинът днес е по-разкрепостен в секса от предишните поколения?

– Той е по-разкрепостен на думи само. А едно нещо като се прави само на думи, значи има потиснати комплекси.

– Дали и сега по селата има такива примери на секс с животни?

– Абе как да няма, всичко има. Където животът е при тебе, обгърнат с цялата си голота, щеш не щеш, ще започнеш да му подражаваш. Ти да не мислиш, че господ им е прошепнал на хората как да правят секс? Те, като са гледали животните как се любят, са опитали и те. Значи, човек не се учи от друго, ами от подобните си, от сексоподобните си.

– Ти имаш една теория, че жената трябва да се люби 8 пъти?

– Тя трябва да се люби по 8 пъти, за да свикне с това нещо, свикне ли вече, тя цял живот ще продължи. А иначе – още се бои, дърпа се. Или пък, ако не се дърпа, друго ще намери – чакай, че ми се скъса това, или чакай да направя онова, ще падне нещо, винаги ще стане нещо, тя да ядоса мъжа и той да увехне като лале, както казваше в своя хубав роман и още по-хубав филм “Строго охранявани влакове” чешкият писател Храбъл.

– А защо точно 8 пъти?

– Защото така е разделено – 8 часа работиш, 8 часа почиваш и 8 часа се любиш – 24 часа е това.
Осмицата е заложена и във формите на жената.
И после – така и жената научно почва да гледа на въпроса – ето на, единицата, на единица не върви. Трябва да стане двойка. И двойката – първа степен нищо не прави, на втора степен стават 4, а трета степен става 8. Трябва да стане 8 за да имат и деца, да имат и удоволствие. Математиката трябва да се казва матриматика, от матри, майка. Защото тя е създала науката, тя е майка на науката, матри, матрица, матер, от там излиза всичко, материя – всичко от майчинството излиза. Майчинството може да стане само от един мъж, като я обладае той 8 пъти, като го поддържа това нещо до дълбока старост, няма остаряване.

– Смяташ, че благодарение на секса, се удължава живота?

– Удължава се, разбира се. Първо – по-малко болни дни има. Някои хора казват – аз ако не се любя, нито яденето ми ядене след това, нито спането ми – спане. Само като будала се скитам из улиците. А иначе – нахранено тяло, нахранени сетива, нахранена душа. Всичко нахранено. Така е.

Радой Ралин (вдясно) с Валери Петров по време на войната 1945 г. Снимка: Личен архив

Каквито и теории да разправят за естетиката, никой не може да ме разубеди, че сексът е създал естетиката. Като гледаш туй тяло опънато, като гледаш този крак преметнат, като гледаш друга част заоблена… като гледаш всеки молекул просто, всяко движение от секса – ами това е една естетика. Като събереш съвкупност от всички тези отделни движения – ето, обобщава ти защо това трябва да бъде тук, другото трябва да бъде там и защо трябва да има някои органи, които трябва да се показват, а други, които трябва да се крият. Туй сексът го създава, сексът не те учи на хаос, няма хаос при секса. Сексът има една съзвучност. Сексът е подсетил човека на две неща – първото – да създаде музиката, щото има ритъм в туй нещо. И второ – не е верно, както смятат древните гърци в легендата за Прометей, че светкавица, пратена от боговете, запалила дърво, а той взел огъня. От триенето идва огъня. Започнали са дърва да трият, защото къде повече триене, отколкото в един секс?

– Значи и музиката, и огънят са създадени от секса?

– Разбира се. Да не говорим пък вече за поезията.

– Може ли да се направи разграничение между любовна лирика и сексуална поезия?

– Абе виж, една любовна лирика няма ли в нея секс, то се същото в една комедия да няма смях. И да няма грях. Че каква комедия ще бъде тя?
Няма ли грях и смях, няма комедия.

– Кои от нашите писатели и поети цениш най-много в това отношение?

– Ами Кирил Христов. Той е най-голям майстор. И броят на жените му го потвърждава, и броят на хвалбите му още повече го потвърждава, и оригиналният начин, по който той ги разказва тез работи. Той наблюдава всички фантастични възможности от това естество. Аз, когато редактирах единия му том, избирах между различните му варианти… На едното място пише “Розалия, три дена вече стават…, не мога повече, не ме мъчи…очите твои мира ми не дават, тез черните очи… а тя – ох, да знае, ще ни заколи и двамата мъжът ми…” Или друго: “Родена между два вулкана…” Толкоз е модерно – рисуваш жената чрез природата – родена между два вулкана. Ами как няма да избухва и тя? Ами като върви само за това ще мисли… Жената – тя е един кипеж постоянен. И имаш ли ти в ръцете си този кипеж, получава ли той емоционален пълнеж, става чудо…

– Какво мислиш за проституцията? Трябва ли да се разреши?

– Абе, виж какво – всяко нещо, свързано с несвободата, угнетява. И не мога да го приема. Заради свободата. А иначе, когато една жена така тръгне с един мъж, и се разприказват сладко-сладко – ами да поседнем малко… Докато ти ги видиш, те свършили работата…”Ами чакай бе, нали щеше да викаш”, пише Чудомир. “Ох, каза, къде е оня глас…Няма го вече…”

– Защо свързваш проституцията само с несвобода?

– За пари, за пари… Те , не че сами искат, ами икономиката ги кара да се отдават на тази професия, иначе ще я правят безплатно. Иначе ще бъде чисто и просто симпатия, любов.

– Кога написа първата си епиграма?

– Първата епиграма я написах още в отделенията. Имаше един министър на финансите. У нас най-ругани са министрите на финансите, щото нито могат да намерят пари да платят външните ни задължения, репарациите, които имаме да плащаме от войните…Защото това “Напред на нож!” – в една война то се плаща. Друго е да минеш през нея просто храбро, ама да не счупиш нито един прозорец, да не откраднеш нито една дюля и да не събориш нито една керемида. Тогаз – ашколсун. Обаче наште смятат, че – победихме ги, като изгорят няколко курника, като запалят някъде и накоя къща или дюкяна на някой от еврейската махала… И виждаш, че след това българите ги плащат. Плащат ги ексек гиби. А друго е, когато, ето така, знаят те, че си храбрец. Жените те посрещат винаги с отворени обятия. Къде си видял посрещачите да са с белезници? Няма такава картина в света.

– И каква беше първата епиграма?

– Първата беше за тоз министър – направих му една карикатура и отдолу писах “Снага суха, глава – куха”. Това беше. Бях в трето отделение. Тя излезе в “Българан”.

– Мислеше ли тогава, че ще станеш сатирик?

– А, не. Сатирик – туй понятие после го разбрах. Първо разбрах понятието комунист, какво значи, и бедност, и богатство…После другите неща почнах да ги разграничавам и да виждам, че най-лесно проникват идеите чрез сатирата, чрез смеха. Щото едно нещо да го осъзнаеш от философите, трябва да го осмислиш. А смехът е – като се засмееш, ти значи си го осмислил, че туй е или глупост, или голяма истина. Щом се засмееш – туй е като ебането.
Не е случайно – С – Сатира – Секс – Смях.

– Защо у нас се смята за голям цинизъм понятието “ебане”? В други езици се среща кажи-речин на всяка втора дума, а у нас – срамно?

– Има 365 синонима, колкото са дните в годината, на този глагол, на сексуалния глагол. Аз мисля, че той се е породил в славянобългарската държава още, но не като сексуално понятие, а се е появил първо като криминално понятие. Да кажем – обсебват нещо, крадат го – криминално понятие. Об-себват, об-себ-е, прави я за себе си жената, и тя го прави за себе си. Об-себвам я, об-себе, да ме об-с-еб-е. Значи от там е произлязло “ебе” – от “обсебвам”.

– Мислиш ли, че има наистина 365 синонима? Не са ли много?

– Как ще са много? Бутнах й го, блъснах й го, връцнах й го, цръкнах й го, плюх й в колибата, съдрах й перденцето, навлякох й го… Сетне – чукна я, бутна й го, клекна му, наврях й го… Абе толкова са. Аз ги имам тук някъде написани всичките, трябва да ги намеря.

– Кажи една сексуална епиграма, коятона времето не са ти публикували.

– Ами трябва да видя по тетрадките тук, все ще намеря нещо…Чакай да се сетя… Имаше на времето една шефка, като тази сега – Надето Михайлова. Тогава бях написал такава епиграма: “Тази личност некултурна,/ кой на тоя пост я турна?/ Кой ли? – то се знае – вожда,/ та нали я той опложда”.
Най-кратките са само като смениш една буква.
Аз снощи измислих една нова дума – СтаропиКалище (смее се). Така, като смениш само една буква – старопиКалище. Става, нали? (смее се). Или това – Мадона не иска пенсия:
Венериното палаво дете/ от обществото пенсия не ще,/ тя пак с мерак ще продължава/ мъже от сой да нажежава
Туй може да се пусне някъде, нали?

––––––––-

* “Мокриш ли котето?” – традиционният шеговит въпрос със сексуален подтекст, с който Радой Ралин поздравява познати и приятели при среща.
** – Васил Чертовенски – сатирик от в. “Стършел”, починал през 60-те години, приятел на Радой Ралин.
*** – Илия Бешков, български художник, есеист, изкуствовед, професор в Художествената кадемия.
**** – Добри Жотев, български писател.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.