334 години от рождението на Йохан Себастиан Бах – „Целта на музиката е да докосне сърцето“

magnifisonz.com / 

Йохан Себастиан Бах (на немски: Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история.

Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения, а друга, навярно по-малка част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през XIX век интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век.

Йохан Себастиан Бах
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bf/JSBach.jpg

Портрет от Елиас Готлиб Хаусман с Канон за 6 гласа в ръка; 1748 г.
Информация
Роден
Починал
28 юли 1750 г. (65 г.)
Стил Барок
Инструменти орган
клавесин

Работих усилено. Всеки, който работи толкова упорито, колкото мен, може да постигне същите резултати.  

Лесно е да се свири на музикален инструмент: всичко, което трябва да направите е да докосвате правилния клавиш, в правилния момент и инструментът сам ще свири.  

Бях длъжен да бъда трудолюбив. Който е също толкова трудолюбив, ще успее също толкова много.

Където има благочестива музика, Бог винаги е с благо присъствие.

Крайната цел и причината на всяка музика трябва да бъде само прослава на Господа и укрепване на духа. Ако това не се вземе под внимание, се получава не музика, а дяволски вопли и монотонно хленчене.

Целта на музиката е да трогва сърцата.

Това е просто дело: достатъчно е да попаднете на нужните клавиши в нужното време, и тогава инструмента свири сам.

Ние трябва много да се трудим. Този, който е трудолюбив, ще добие успех.

Най-накрая аз чувам истинска музика…

В музиката, периодът от началото на 17 до средата на 18 век, е известен с определението „Епохата на Барока“. Това е време на изключителен разцвет на вокалното и инструменталното изкуство. Музикалната критика определя  Йохан Себастиан Бах , като един от „титаните на Барока“, наред с композитори като Антонио Вивалди  и  Георг Фридрих Хендел.
Животът и творческата дейност на Бах, са неотделими от историческото и културно развитие на Германия. Основополагаща роля, при формиране творчеството му има приемствената връзка с протестантското движение и неговата музикална култура, свързана с хоровото и органовото изкуство. За разлика от своя съвременник Хендел, който има възможността да пътува в различни страни, Бах не напуска пределите на Германия до края на живота си. Това обяснява и характерните особености на  неговото творчество – склонността към философски размисъл е една от забележителните черти на немския национален характер. Животът му  протича в провинциални немски градове, далеч от социалните промени на времето и както пише един от изследвачите на неговото творчество Йохан Форкел – „най-големите събития в живота на композитора са неговите собствени произведения“.


Йохан  Себастиан Бах е роден в Айзенах, Тюрингия, в семейството на потомствени музиканти. В родословното дърво на фамилията има 53 негови роднини, посветили живота си на музиката.  Бах учи цигулка при своя баща и орган при по-големия си брат Йохан Кристоф. На 17  години е поканен за експертиза на новопостроения орган в Арнщад, а след една година е назначен там като органист. Тук той прави първите си стъпки като композитор и първите си изпълнителски изяви като органист. В Арнщад деветнадесетгодишният композиторът написва своята Великденска кантата.
През 1706 г. Бах се установява във Ваймар. Годините тук са първият период на творческа зрялост на композитора – той създава над 50 органови произведения, сред които и известната Токата и фуга в ре-минор.

Важен момент в жизнения и творчески път на Бах е запознанството му с Георг Бьом – прочут органист, който има значително влияние за творческото му развитие. Бьом запознава начинаещия музикант с принципите на мелодичната разработка на хоралните мотиви и  инструментално-изпълнителското изкуство.
През 1717 г. Бах постъпва  като придворен капелмайстор при княз Леополд  в  Кьотен.  През тези години творческият интерес на композитора се съсредоточава върху камерно-инструменталната музика – той създава своите Френски и Английски сюити за пиано, първия том на Добре темперирано пиано, инструментални концерти и др. Едни от най-значителните произведения на композитора през този период, са шестте Бранденбургски концерта, написани по поръчка на граф Бранденбургски. Графът не ги харесал и докато бил жив, тези гениални творби не се изпълняват нито веднъж.
Бах познава и високо цени творчеството на Хендел и неведнъж се опитва да се срещне с композитора. През 1719 г. разбрал, че Хендел е отседнал в родния си град Хале, той отива там, за да се срещне с него, но Хендел току-що е заминал. Така  двамата велики съвременници (родени в една и съща година) не се срещат никога.
От  1723 г. Бах живее и работи в Лайпциг – известен търговски и културен център. Той е кантор в църквата „Св. Тома“ и едновременно с това музикален директор и солист  на училището „Св. Тома“ в града. По това време композиторът е на тридесет и осем години и е на върха на творческата си кариера. Тук той създава 20 кантати – според договора, сключен между Бах и  „високопочитаемия църковен съвет“, всяка седмица канторът бил длъжен да представя нова кантата.

В Лайпциг композиторът създава Меса в си минор, както и втория том на Добре темперирано пиано.
През 1724 г. в църквата „Св. Тома“ за първи път прозвучава Йоханес пасион, а след 5 години – и Матеус пасион – две от най-грандиозните произведения на композитора.

Бах оставя колосално творческо наследство – повече от 1000 произведения в различни жанрове  – над 230 църковни и светски кантати, 180 вокални творби (хорали и канони), пасиони, 48 прелюдии и фуги за пиано, 40 прелюдии и фуги за орган, меси, оратории, произведения за оркестър, инструментални концерти.
През последните години от живота си композиторът е сляп, но продължава да твори като диктува нотите на своите близки, които ги записват. Последната му творба е Изкуството на фугата  – цикъл, който съдържа 14 фуги и 4 канона, върху една тема, и обобщава огромните му познания в областта на полифонията.
Бах умира в Лайпциг на 18 юли 1750 г. След неговата смърт, огромното му  музикално наследство е забравено. Интересът към творчеството му се „възражда“ през 19 век. Началото поставя организираното от немския композитор, диригент и пианист  Феликс Менделсон-Бартолди през 1829 г. в Берлин  изпълнение пред публика на вокално-инструменталното произведение Матеус пасион.
Първата биография на Бах е написана през 1802 г. от Йохан Форкел. Двадесети век открива „своя“ Бах. В началото на столетието се появява крупното изследване на Алберт Швайцер (философ, теолог, органист и лекар), коeто задълбочено анализира живота и творческата дейност на Йохан Себастиан Бах. Оттогава до днес, интересът към творчеството на великия немски композитор непрекъснато расте, а музиката му звучи по концертните подиуми в целия свят.

 

 

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.