magnifisonz.com /
Йохан Себастиан Бах (на немски: Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история.
Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения, а друга, навярно по-малка част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през XIX век интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век.
| Йохан Себастиан Бах | |
|---|---|
Портрет от Елиас Готлиб Хаусман с Канон за 6 гласа в ръка; 1748 г.
|
|
| Информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Стил | Барок |
| Инструменти | орган клавесин |
Работих усилено. Всеки, който работи толкова упорито, колкото мен, може да постигне същите резултати.
Лесно е да се свири на музикален инструмент: всичко, което трябва да направите е да докосвате правилния клавиш, в правилния момент и инструментът сам ще свири.
Бях длъжен да бъда трудолюбив. Който е също толкова трудолюбив, ще успее също толкова много.
Където има благочестива музика, Бог винаги е с благо присъствие.
Крайната цел и причината на всяка музика трябва да бъде само прослава на Господа и укрепване на духа. Ако това не се вземе под внимание, се получава не музика, а дяволски вопли и монотонно хленчене.
Целта на музиката е да трогва сърцата.
Това е просто дело: достатъчно е да попаднете на нужните клавиши в нужното време, и тогава инструмента свири сам.
Ние трябва много да се трудим. Този, който е трудолюбив, ще добие успех.
Най-накрая аз чувам истинска музика…
В музиката, периодът от началото на 17 до средата на 18 век, е известен с определението „Епохата на Барока“. Това е време на изключителен разцвет на вокалното и инструменталното изкуство. Музикалната критика определя Йохан Себастиан Бах , като един от „титаните на Барока“, наред с композитори като Антонио Вивалди и Георг Фридрих Хендел.
Животът и творческата дейност на Бах, са неотделими от историческото и културно развитие на Германия. Основополагаща роля, при формиране творчеството му има приемствената връзка с протестантското движение и неговата музикална култура, свързана с хоровото и органовото изкуство. За разлика от своя съвременник Хендел, който има възможността да пътува в различни страни, Бах не напуска пределите на Германия до края на живота си. Това обяснява и характерните особености на неговото творчество – склонността към философски размисъл е една от забележителните черти на немския национален характер. Животът му протича в провинциални немски градове, далеч от социалните промени на времето и както пише един от изследвачите на неговото творчество Йохан Форкел – „най-големите събития в живота на композитора са неговите собствени произведения“.
Йохан Себастиан Бах е роден в Айзенах, Тюрингия, в семейството на потомствени музиканти. В родословното дърво на фамилията има 53 негови роднини, посветили живота си на музиката. Бах учи цигулка при своя баща и орган при по-големия си брат Йохан Кристоф. На 17 години е поканен за експертиза на новопостроения орган в Арнщад, а след една година е назначен там като органист. Тук той прави първите си стъпки като композитор и първите си изпълнителски изяви като органист. В Арнщад деветнадесетгодишният композиторът написва своята Великденска кантата.
През 1706 г. Бах се установява във Ваймар. Годините тук са първият период на творческа зрялост на композитора – той създава над 50 органови произведения, сред които и известната Токата и фуга в ре-минор.
Важен момент в жизнения и творчески път на Бах е запознанството му с Георг Бьом – прочут органист, който има значително влияние за творческото му развитие. Бьом запознава начинаещия музикант с принципите на мелодичната разработка на хоралните мотиви и инструментално-изпълнителското изкуство.
През 1717 г. Бах постъпва като придворен капелмайстор при княз Леополд в Кьотен. През тези години творческият интерес на композитора се съсредоточава върху камерно-инструменталната музика – той създава своите Френски и Английски сюити за пиано, първия том на Добре темперирано пиано, инструментални концерти и др. Едни от най-значителните произведения на композитора през този период, са шестте Бранденбургски концерта, написани по поръчка на граф Бранденбургски. Графът не ги харесал и докато бил жив, тези гениални творби не се изпълняват нито веднъж.
Бах познава и високо цени творчеството на Хендел и неведнъж се опитва да се срещне с композитора. През 1719 г. разбрал, че Хендел е отседнал в родния си град Хале, той отива там, за да се срещне с него, но Хендел току-що е заминал. Така двамата велики съвременници (родени в една и съща година) не се срещат никога.
От 1723 г. Бах живее и работи в Лайпциг – известен търговски и културен център. Той е кантор в църквата „Св. Тома“ и едновременно с това музикален директор и солист на училището „Св. Тома“ в града. По това време композиторът е на тридесет и осем години и е на върха на творческата си кариера. Тук той създава 20 кантати – според договора, сключен между Бах и „високопочитаемия църковен съвет“, всяка седмица канторът бил длъжен да представя нова кантата.
В Лайпциг композиторът създава Меса в си минор, както и втория том на Добре темперирано пиано.
През 1724 г. в църквата „Св. Тома“ за първи път прозвучава Йоханес пасион, а след 5 години – и Матеус пасион – две от най-грандиозните произведения на композитора.
Бах оставя колосално творческо наследство – повече от 1000 произведения в различни жанрове – над 230 църковни и светски кантати, 180 вокални творби (хорали и канони), пасиони, 48 прелюдии и фуги за пиано, 40 прелюдии и фуги за орган, меси, оратории, произведения за оркестър, инструментални концерти.
През последните години от живота си композиторът е сляп, но продължава да твори като диктува нотите на своите близки, които ги записват. Последната му творба е Изкуството на фугата – цикъл, който съдържа 14 фуги и 4 канона, върху една тема, и обобщава огромните му познания в областта на полифонията.
Бах умира в Лайпциг на 18 юли 1750 г. След неговата смърт, огромното му музикално наследство е забравено. Интересът към творчеството му се „възражда“ през 19 век. Началото поставя организираното от немския композитор, диригент и пианист Феликс Менделсон-Бартолди през 1829 г. в Берлин изпълнение пред публика на вокално-инструменталното произведение Матеус пасион.
Първата биография на Бах е написана през 1802 г. от Йохан Форкел. Двадесети век открива „своя“ Бах. В началото на столетието се появява крупното изследване на Алберт Швайцер (философ, теолог, органист и лекар), коeто задълбочено анализира живота и творческата дейност на Йохан Себастиан Бах. Оттогава до днес, интересът към творчеството на великия немски композитор непрекъснато расте, а музиката му звучи по концертните подиуми в целия свят.