magnifisonz.com /

Фьодор Михайлович Достоевски  е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“ и „Братя Карамазови“.

Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията, пред-материалистичния Запад и нихилизма. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите „Записки от подземието“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“. Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на 19-ти век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Гогол и Балзак. Въпреки това, най-известни са творбите от последните му години като „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“. Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Достоевски написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :

•  Ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз предпочитам да бъда с Иисус, отколкото да бъда с Истината.

•  Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.

•  А сега — по същина. — от встъплението на „Братя Карамазови“

  •  Великодушното сърце може да заобича от състрадание. — „Унижените и оскърбените“

•  Времето е отношението на битието към небитието.

•  Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак. — „Унижените и оскърбените“

•  Животът е разбираем само ретроспективно.

•  Животът е пълен с комизъм, и е величествен само в своя вътрешен смисъл.

•  Красотата ще спаси света. — „Идиот“

•  Много хора са честни само защото са глупаци.

•  Да се влюбиш не значи да обичаш. — „Братя Карамазови“

•  В истински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.

•  Не трябва да обичаш това, което не познаваш.

•  Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.

•  Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.

•  Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.

•  Може би е по-добре, че хората наскърбяват: поне избавят другите от нещастието да ги обичат…

•  Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш. — „Братя Карамазови“

 •  Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост. — „Братя Карамазови“

•  …правдата, истинската правда, винаги е неправдоподобна. За да стане правдата правдоподобна, непременно трябва да и се притури малко лъжа. — „Бесове“

•  Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици. — „Бесове“

•  Когато човек достигне щастието няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума. — „Бесове“

•  От жалки истини безброй по-скъпа е лъжата, що ни възвисява. — „Бесове“

•  Няма нищо тайно, което да не е станало явно.

•  А знайно е адвокатът какво е: адвокатът е съвест под наем.

•  Остържете русина и ще видите татарин.

•  Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.

•  …ако можеше само да стане така, че всеки от нас да опише всичко за себе си, но така, че да не се стесни да изкаже не само онова, което не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, не само онова, което не смее да каже дори на най-близките си приятели, но дори и онова, което не смее да признае понякога и на самия себе си – тогава по целия свят би се разнесла такава смрад, че всички ще се издушим. — „Унижените и оскърбените“

•  Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова. — „Бесове“

 

Семейство и детски години

Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 г. в Москва, Русия. Той е второто от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхожда от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Заради трудните времена на рода му е отнета титлата. Прадядото и дядото на Достоевски по бащина линия са били свещеници в украинския град Братислава, където е роден Михаил Достоевски. Михаил е трябвало, както повелява традицията, да стане свещеник, но на 15-годишна възраст бяга от семинарията и след този момент не поддържа връзки със семейството си.

През 1809 г., на 20-годишна възраст, Михаил Достоевски е приет в московската Имперска медико-хирургична академия. Назначен е в болница в Москва като военен лекар и през 1818 г. става главен лекар. През 1819 г. се жени за Мария, която е с 11 години по-млада от него. Една година след това Михаил напуска военната служба и започва работа в болницата за бедни „Марински“. След раждането на двамата му сина Михаил и Фьодор, през 1828 г. Михаил е повишен в длъжност, която му дава званието потомствен дворянин и малко имение на 150 версти (ок. 160 km) от Москва, наречено Даровое. Майката на Достоевски, Мария Нечаева, произхожда от семейство на руски търговци. Родителите ѝ имат татарска жилка в кръвта си.

Достоевски израства в семейния дом близо до болницата Марински. Къщата не е нито много богата, нито много бедна. В детството си Фьодор често ходи със семейството си на летни почивки в Даровое На тригодишна възраст открива героичните саги, приказките, легендите, а гледачките му го възпитават в дълбока набожност. Бързо е обсебен от приказките. В тази ранна възраст той е силно повлиян от гледачката си Алина Фроловна, която помага на семейството, когато имението изгаря, и от фермера Марей, който му помага да се справи с ранните халюцинации, вероятно причинени от страховити приказки и готическа литература. Освен това Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с голяма решетка от обществената градина. Родителите му забраняват да общува с хора от другата страна, за да предпазят детето от неконтролируеми влияния, но Фьодор игнорира забраната и често разговаря с възстановяващите се пациенти. На това място той случайно става свидетел на изнасилване на деветгодишно момиче, което никога не забравя.

Родителите на Фьодор отдавали голямо значение на възпитанието му. На четиригодишна възраст майката на Фьодор го научава да чете и пише от Библията. В ранна детска възраст родителите му го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите „Руски приказки“, Александър Пушкин и Гаврил Державин, както и с английската и немска литература, съответно с Ан Радклиф и Фридрих Шилер. Фьодор е изключително впечатлен от пиесата на Шилер „Разбойниците“, която гледа като десетгодишен. Двамата с брат му Михаил много харесват поемите на Пушкин и научават повечето наизуст; смъртта на Пушкин е съкрушителна за цялото семейство. През 1833 г. бащата на Фьодор изпраща сина си във френски пансион, а след това в най-доброто частно училище в Москва, „Колеж за благородни момчета“. Тъй като то е много скъпо, Михаил взима заеми и разширява лекарската си практика. Когато 13-годишния Фьодор пристига в училището, получава комплекс за малоценност спрямо по-изтънчените си съученици. Това чувство често се забелязва в творбите му, най-вече в „Юноша“.

Юношество

Майка му умира от туберкулоза на 27 септември 1837 г., когато той е 15-годишен. Фьодор претърпява няколко сериозни заболявания на гърлото. Впоследствие той и брат му Михаил са изпратени в Петербургското военно-инженерно училище, а по-малките им братя и сестри са изпратени в различни семейства. Фьодор и Михаил трябва да изоставят академичното образование в Москва, тъй като приемните им родители не могат да го плащат. Баща им обаче смята, че кариерата на военен изглежда обещаваща с оглед политическия просперитет по времето на Николай I. По пътя за Санкт Петербург Фьодор става свидетел на насилие – военен полицай удря през врата каруцар, който след това бие коня с бича си; тази ситуация е описана в „Дневник на писателя“. В академията той е отделен от брат си, който е изпратен в Ревел, Естония, заради лошото си здравословно състояние и по-добрите условия за учене. Фьодор взима изпитите си и влиза в академията на 16 януари 1838 г. с помощта на попечителите си, които плащат таксите.

Фьодор не харесва академията, най-вече защото няма интерес към предметите (математика и военно дело), а предпочита рисуването и архитектурата, както и атмосферата. Академията е била по-рано замък, построен за цар Павел I, който е убит скоро след възкачването си на престола. Повечето от 120-те му съученици са от полски и балтийско-германски произход, а той е аутсайдер и поради различния си характер; Фьодор е смел и има силно развито чувство за справедливост, за разлика от палячовските му и груби съученици. Той защитава новодошлите, критикува корупцията сред офицерите и помага на бедните. Въпреки че е саможив и живее в свой собствен свят, съучениците му го уважават. Наричат го „монаха Фотий“, заради отшелническия му начин на живот и интереса му към религията.

Първият силен пристъп на епилепсия се проявява, когато Фьодор получава писмо, че баща му е починал. Михаил е убит през 1839 г. от един от крепостните си селяни; причината е едно от спречкванията на Михаил, причинени от избухливия му характер. Фьодор продължава да не харесва ученето. Когато взима всичките си изпити, получава ранг кадет инженер. След кратка визита при брат си в Ревел, Фьодор често посещава концерти, опери, театри и балет и започва да играе комар с двама свои приятели. Зависимостта му от комара му докарва финансови проблеми. През август 1843 г. е назначен за чертожник. По това време Фьодор живее в апартамента на д-р Райзенкампф, приятел на брат му. Също както през детските си години, той проявява интерес към болни хора от долните класи. Освен това започва да превежда „Последният Албини“ от Жорж Санд и „Йожени Гранде“ от Оноре дьо Балзак, „Мария Стюарт“ и „Разбойниците“ от Шилер, „Борис Годунов“ от Пушкин, „Райнеке Фукс“ от Гьоте, „Дон Карлос“ и други. Тези преводи му осигурявали допълнителни доходи. Работата му като чертожник става все по-унизителна. След като отказва командировка, е уволнен на 19 октомври 1844 г. с чин лейтенант. Финансовите затруднения на Фьодор го подтикват да напише свой собствен роман.

Ранни публикации

Това е периодът, през който Достоевски влиза в контакт с различни личности от областта на културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. Първата публикуваната работа на Достоевски е преводът на „Йожени Гранде“ от Балзак (януари 1844 г.). През есента на 1844 г. Достоевски дели един апартамент с приятеля си Димитрий Григорович. Фьодор работи непрекъснато по първия си роман; надява се да има широка публика, за да подобри финансовото си състояние. В писмо до Михаил, Фьодор пише: „Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся.“ През май 1845 г. преработва за последен път ръкописа и моли Григорович да го прочете на глас. Григорович е впечатлен от романа и същата нощ го занася на приятеля си Николай Некрасов. Двамата толкова харесват книгата, че около четири часа сутринта звънят на апартамента на Достоевски. Същия ден Некрасов занася ръкописа на „Новия Гогол“ на най-известния и влиятелен критик по това време – Висарион Белински. Той първоначално бил скептичен, но после също останал възхитен. „Бедни хора“ е издаден на 15 януари 1846 г. в алманаха „Петербургски сборник“ и пожънва голям търговски успех.

Романът описва под формата на епистоларен роман отношенията между възрастния, дребен чиновник Девушкин и младата шивачка Варвара Доброселова. Двамата си пишат писма с изтънчен сантимент, явно предпочитайки живот в друго общество, което да не ги принуждава да живеят в унизителна бедност. Идеалът им ще бъде унищожен от пари и власт. Историята се фокусира върху бедните хора, които се борят с липсата на самоуважение. Заплахата и унищожаването на самоуважението им води до пълната загуба на вътрешна свобода, до абсолютната зависимост от светската власт и изчезването на индивидуалността.

Скоро след публикуването на „Бедни хора“ Достоевски написва една новела, по време на визита в Ревел. Въпреки че е включена в алманаха „Бащини бележки“ от 30 януари 1846 г., „Двойник“ е издадена самостоятелно през февруари същата година. Главен герой в нея е стеснителният Яков Голядкин, който разкрива своя Двойник, който бавно руши живота му. Новелата е оплюта от критиката и публиката; Белински казва, че „Двойник“ няма смисъл, няма съдържание и няма мисли“ и е отегчителен заради бъбривостта на главния герой. Идеята на „Двойник“ е добра, но формата е несполучлива и изпълнена с прекалено дълги изречения.

През 40-те години на века интересът на публиката се обръща към социалните въпроси, в противовес на романтизма и идеализма. Достоевски открива социализмаоколо 1846 г. Първите му впечатления са от френските социалисти Шарл Фурие, Етиен Кабе, Пиер-Жозеф Прудон и Анри дьо Сен-Симон. Първоначално Достоевски поддържа добри отношения с Белински. Чрез него той увеличава знанията си за философията на социализма; интелектуалният му свят, чувството за справедливост и интересът към бедните и онеправданите го привличат. Но отношенията между двамата се влошават все повече заради сблъсъка между атеизма на Белински и източноправославната вяра на Достоевски. В резултат на това Достоевски напуска кръга. По-късно той ще използва темите за съществуването на Господ и нихилизма в късното си творчество, както и други теми от човешкото съществуване, изискванията на братството и връзката между свободата и богатството.

Докато Достоевски понася атаките на пресата срещу втория му роман, здравето му започва да се влошава и се появяват епилептични припадъци. Въпреки това той работи чудесно и в периода 1846 – 1848 г. публикува разкази в сп. „Анали на Отечеството“, включително „Господин Прохарчин“, „Хазайката“, „Слабо сърце“ и „Бели нощи“. Те не са успешни и след издаването на първия отново започват финансовите му проблеми. Затова Достоевски решава да се присъедини към кръга на Бетеков иутопичните социалисти, където членовете живеят в комуна и си помагат. След разпадането на кръга Достоевски се сприятелява с Аполон Майков и неговия братВалериан и след смъртта на последния, Аполон става важна част от живота му. През пролетта на 1846 г. Достоевски се включва в кръга на Петрашевски по препоръка на поета Алексей Плещеев. За разлика от предишните групи, в които е бил, кръгът на Петрашевски е социо-християнски. Михаил Петрашевски дискутира по безобиден начин възможността за обществени реформи в Русия. Достоевски посещава библиотеката му и понякога участва в сбирките на кръга, дискутирайки теми като премахване на цензурата, на крепостното право и намаляване на броя на крепостниците.

Заточение в Сибир

Достоевски и членове на кръга на Петрашевски са шпионирани от агента Антонели, който докладва на Министерството на външните работи. Достоевски е обвинен в това, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол“, „Криминални писма“ и „Речта на войника“. Авторът отговаря, че не е харесал есетата и ги е чел само „като литературна творба, нито повече, нито по-малко“ и говори за „индивидуалност и човешки егоизъм“, а не за политика. След като прекарва 8 месеца като следствен в Петропавловската крепост, Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и императорНиколай I. Императорът се страхува от бунт или въстание, подобни на Декабристката революция от 1825 г. и на революциите в Европа от 1848 г. (виж Френска революция (1848), Италианска революция 1848/49, Германска революция 1848/49, Австрийска революция 1848/49 и Унгарска революция (1848-1849)) и нарича кръга на Петрашевски „конспиратори“.

На 22 декември Достоевски и останалите арестувани са отведени на Симеонов площад в Санкт Петербург. Организирана е инсценирана екзекуция (отменена е в последния момент), като смъртното наказание е заменено с четири години заточение в каторгата в Омск, Сибир. След 14 дни път с шейна Достоевски пристига вТоболск на 11 януари 1850 г., където е сборният пункт за затворници. 12 дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск.

Освобождаване, първи брак и завръщане в Санкт Петербург

След освобождаването си на 14 февруари 1854 г. Достоевски моли брат си за помощ и да му изпрати няколко книги на автори като Вико, Гизо, Ранке, Хегел и Кант. Започва да работи върху „Записки от мъртвия дом“, в който описва преживяното в каторгата. Първите части на третата му книга, романът „Неточка Незванова“, са издадени през 1849 г., но романът остава незавършен. В средата на март 1854 г. започва служба като редник в седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. Семей,Казахстан). По това време той се запознава с барон Александър Егорович Врангел, който е негов голям почитател и е присъствал по време на „екзекуцията“. Двамата наемат къща извън Семипалатинск.

Благодарение на едно посещение с лейтенант-полковник Беликов, Достоевски се запознава със семейство Александър Иванович Исаев и Мария Димитриевна Исаева. Скоро той се влюбва в Мария, но тя никога не му отвръща със същото. След като Достоевски изпраща писмо на генерал Тотлебен чрез Врангел, в което се извинява са дейността си в няколко утопични кръга, през есента на 1856 г. Достоевски придобива правото да публикува книги и да се ожени. След като съпругът ѝ заминава за Кузнецк през август 1855 и смъртта му по-късно същата година, Мария се съгласява да се премести с Достоевски в Барнаул. Но по-късно отхвърля предложението му и заявява, че не са един за друг и че финансовото му състояниеи е много лошо. По-късно той отива в Кузнецк и открива, че Мария има връзка с 24-годишен учител. Въпреки всичко на 7 февруари 1857 г. Мария се омъжва за Достоевски в Семипалатинск. Семейният им живот е като цяло нещастен, а и тя била шокирана от епилептичните му припадъци за които не знаела. Двамата живеят предимно разделени.

През 1859 г. Достоевски се уволнява от армията поради здравословни причини – здравето му се е влошило още повече след сключването на брака. През същата година той получава разрешение да се завърне в Русия, първо в Твер, където се среща с брат си за първи път от десет години, а малко по-късно и в Санкт Петербург – на 16 септември 1859 г. Но до смъртта си той остава под полицейско наблюдение. Скоро след завръщането си в Петербург той се присъединява към „Обществото за помощ на нуждаещи се писатели и учители „, известно като „Литературния фонд“. Единствената творба която написва в каторгата е разказът „Малкият герой“, публикуван във вестник, докато „Сънят на чичо“ и „Село Степаничево и неговите обитатели“ не са публикувани до 1860 г. „Записки от мъртвия дом“ е издадена в „Руски свят“ през септември 1860 г., а„Унижените и оскърбените“ е издадено в новото списание „Време“, създадено благодарение на цигарената фабрика на брат му.

Достоевски предприема първото си европейско пътуване на 7 юни 1862 г. Първите му спирки са в немските градове Кьолн, Берлин,Дрезден и Висбаден (където отсяда, за да залага), след това в Белгия и, в средата на юни, в Париж . В Лондон се запознава с Александър Херцен и посещава Кристалния дворец. След това, заедно с Николай Страхов, пътува през юли до Швейцария и някои северни италиански градове – Торино, Женева, Ливорно и Флоренция. В“Зимни бележки за летни впечатления“ Достоевски описва предимно негативните си впечатления от европейските страни. В книгата той критикува капитализма, модернизацията, материализма, католицизма ипротестантството.

До закриването на 24 май 1863 г. от царския режим (заради неразбиране на публикация на Страхов за полския бунт в Русия) сп. „Време“ е много популярно и в последната си година има повече от 4000 читатели. „Време“ и наследникът му от 1864 г., сп. „Епоха, следват философията на консервативното и славянофилско движение Почвеничество, което Достоевски подкрепя по време на заточението му и годините след него. От август до октомври 1863 г. Достоевски прави второ пътуване из Европа. В Париж се запознава с втората си любов, Полина Суслова и губи всичките си пари на комар във Висбаден и Баден-Баден. От Висбаден пише на Врангел и го моли за заем от 100талера и за първи път споменава за новия си роман. Изневяра на Суслова и хазартната зависимост на Достоевски водят до раздялата им. Достоевски моли брат си за пари, а след смъртта му през юли 1864 г. моли същото и барон Врангел. Два месеца преди смъртта на Михаил, съпругата на Достоевски умира от туберкулоза и той остава самотен родител на доведения си син Паша и на семейството на Михаил. Освен това поема и паричните задължения на Михаил, свързани с финансирането на „Епоха“ и за да не банкрутира е зависим от помощта на приятели и роднини.

Престъпление и наказание

Първите две части на шестия роман на Достоевски „Престъпление и наказание“ са публикувани през януари и февруари 1866 г. в сп. „Руски вестник“. Романът пожънва голям успех и Страхов казва: „Единствено „Престъпление и наказание“ бе четен през 1866 г.“ Добре върви и списанието, което има 500 нови читатели. През лятото на 1866 г. Достоевски се премества в Люблино заедно с шурея си Александър Иванов (женен за сестра му Вера), за да се измъкне от горещината в Москва. Завръща се в края на септември в Санкт Петербург и до края на ноември написва „Играч на рулетка“. По препоръка на Павел Олкин, един от най-добрите стенографи в Петербург, Достоевски наема Анна Григориевна Сниткина. Двамата започват работа (Достоевски диктува, а тя стенографира) на 4 октомври 1866 г. и завършват „Играч на рулетка“ на 30 октомври (рождения му ден).

„Престъпление и наказание“ получава смесени отзиви от критиката. Повечето от негативните мнения идват от нихилистите. Страхов обаче е доволен и твърди, че Достоевски успешно показва руския човек точно и реалистично. Главният герой Родион Разколников е вдъхновен от убийството, извършено от А. М. Данилов на 12 януари 1866 г., и е сравняван с Тургеневия Евгений Базаров от „Бащи и синове“. Разколников е карикатура на типичния нихилист; радикал, анархист и нехаен, но в сравнение с Базаров е по-радикален. След като убива лихварката, започва да размишлява дали може да използва парите ѝ̀ за добро дело, с което да изкупи престъплението. Той извършва убийството, за да провери тезата си, че някои хора са природно способни да вършат такива неща и дори имат право да ги вършат. На няколко пъти Разколников свързва себе си с Наполеон Бонапарт, вярвайки, че убийството е разрешено при преследването на висша цел.

На 15 февруари 1867 г. Достоевски се жени за 25 години по-младата от него Анна Сниткина. Достоевски обаче има проблеми с алкохола което отчайва Анна, също връзките ѝ с наговите роднини и съседи са проблематични. Приходите от „Престъпление и наказание“, възлизащи на 7000 рубли, не са достатъчни за покриване на дълговете. За да избегне принудителна разпродажба, Анна Достоевска залага мебелите си, пианото и бижутата си. С тези пари семейството тръгва на 14 април същата година на сватбено пътешествие в чужбина. В Берлин отсядат в хотел Юнион, в Дрезден посещават Галерията на старите майстори, където Достоевски търси вдъхновение за следващите си романи. Той е силно впечатлен от картините и най-вече от „Сикстинската мадона“ на Рафаело.

Три седмици по-късно той заминава за Хомбург, където губи всичките пари на жена си на комар. Двамата продължават пътуването си в Германия в началото на юли и посещават Франкфурт, Дармщат, Хайделберг и Карлсруе. В Баден-Баден той посещава казината, въпреки че вече веднъж е загубил парите на жена си. Отново губи всичко и Достоевска няма друг избор освен да заложи различни предмети като сватбените им халки, сватбените подаръци, обеци, дрехи и др. В същото време тя е вече бременна. На 23 август двамата напускат Баден-Баден и заминават за Базел и посещават музей, в който виждат „Тялото на Исус в гробницата“ от Холбайн, която вдъхновява следващия му роман.

В Женева двамата отново нямат пари и залагат различни неща. Тъй като градът се слави с добрите си лекари, Достоевска смята да роди тук. На 5 март се ражда първото им дете Соня, кръстена на любимата му племенница и на героинята в „Престъпление и наказание“. Тя умира три месеца по-късно от пневмония. Заради финансовите затруднения Достоевски започва работа по новия си роман.

Идиот

При пристигането им в Женева през септември, Достоевски започва работата по „Идиот“ и за 23 дни успява да напише 100 страници. Смъртта на Соня е съкрушителна за родителите ѝ, а здравето на Анна е разклатено от честите ѝ посещения до гробищата. В началото на юни 1868 г. се преместват във Вьове с надеждата, че по-добрата атмосфера ще помогне на Достоевски да завърши романа. Три месеца по-късно отпътуват за Милано, където Анна учи италиански и работи като преводачка. След три месеца отпътуват за Флоренция.

Книгата „Идиот“ е завършена тук през януари 1869 г. и в „Руски вестник“ бързо започва публикуването и. Главният герой, княз Мишкин, се завръща в Русия след няколко години в швейцарски санаториум. Презиран от обществото заради доверчивата си натура и наивност, той се озовава в центъра на битката между красива метреса (Настя) и непорочното красиво младо момиче (Аглая), в които той е влюбен. За нещастие добротата и мекотата на характера на Мишкин само ускоряват сблъсъка между жените ии той остава с впечатлението, че в този свят обсебен от жажда за пари, власт и сексуални завоевания, единственото място за светец е санаториумът . Мишкин е персонификация на Исус Христос, който идва „отгоре“ (швейцарските планини) и дори физически прилича на Исус. Също като него Мишкин е учител, изповедник и мистериозен аутсайдер. Алчността и завистта са му чужди. За разлика от обкръжението си, той няма желание да отстоява правото си на пари и власт и е преизпълнен със състрадание. Отношенията му с грешницата Мария явно са вдъхновени от отношенията между Исус и Мария Магдалена. Заради тези разлики той е наречен „Идиот“.

През май майката на Анна пристига временно при семейството за да им помага. Понеже в жилището им няма достатъчно стаи те наемат друго, на улица близо до пазара, но там летните жеги и доста оживеното място не им допадат. Три месеца по-късно майката на Анна си заминава, а Достоевски заминава с жена си за Прага. Но след 3 дни са принудени да продължат пътуването защото не успяват да намерят обзаведен апартамент в Прага, а мебелите са прекалено скъпи за да купуват такива. Така през август пристигат в Дрезден където наемат апартамент в английския квартал.

Скоро след това при тях отново идва майката на Анна за да помага при раждането на следващото им дете. На 26 септември се ражда дъщериря им която наричат Любов. През април 1871 г. Достоевски посещава за последен път Висбаден. Според Анна след раждането на Любов той е излекуван от хазартната си зависимост. Другата причина е може би затварянето на различни казина в Германия през 1872 – 1873 г. Семейството заминава временно за Берлин, а на 8 юли 1871 г. се завръща в Петербург. Така планираното им като 3-месечно сватбено пътешествие е продължило 4 години и 3 месеца.

Завръщане в Русия

На 21 ноември 1869 г. по-малкият брат на Анна, Иван Сниткин, е убит в Москва от група от петима мъже. Зад убийството стои нихилистът Сергей Начаев който, повлиян от трудовете на Михаил Бакунин, създава терористична организация състояща се от петчленни групи. Тези събития карат Достоевски да планира писането на роман за нихилизма, който след множество редакции излиза под заглавието „Бесове“.

В Русия семейството отново има финансови проблеми и продава малкото оцелели след наводнение вещи. Освен това Анна е в напреднал стадий на бременност. Синът им Фьодор се ражда на 16 юли 1871 г. Скоро след раждането му семейството се мести в апартамент на ул. Серпуковская и продава къщата си в Пешки, с надеждата да изплати дълговете си в размер на 25 000 рубли. За съжаление продават къщата на много по-ниска цена и Анна предлага да прехвърлят авторските права на съпруга ѝ, стига се до преговори за плащане на вноски.

Достоевски възобновява приятелството си с Майков и Страхов и завързва нови запознанства, включително с Всеволод Соловьов и брат му Владимир, църковния политик Терти Филипов и бъдещия висш духовник Константин Победоносцев, който задълбочава консервативните възгледи на писателя. В началото на 1872 г. Павел Третяковмоли Достоевски да позира на Василий Перов. Резултатът, описан от датския критик Георг Брандес като „отчасти руско селско лице, отчасти физиономия на престъпник“, е вероятно най-известното изображение на Достоевски. Следва период на различни здравословни проблеми (счупена ръка на Любов, абсцес на гърлото на Анна и др.), които забавят работата върху следващия роман на Достоевски.

„Бесове“ се базира на убийството на Иван Сниткин и е силно повлиян от Откровението на Йоан. Второстепенните герои Степан и Пьотр Верковенски са въплъщения съответно на Начаев и Тимофей Грановский. Романът е завършен на 26 ноември 1872 г. и издаден през януари следващата година от новото списание на Достоевски и Анна. Въпреки че книгата като самостоятелно издание можела да бъде закупена само от апартамента на семейството, който се превърнал в книжарница, предприятието е успешно и бързо са продадени 3000 копия. Анна отговаря за финансите. Достоевски предлага да издават още едно произведение в периодичния печат – „Дневник на писателя“, който включва есета със същото заглавие, но поради липса на пари първо го публикуват чрез сп. „Гражданин“, за 3000 рубли годишно. През 1873 г. Анна и децата пътуват до Старая Руса, а Достоевски остава в Петербург, за да пише „Дневника“.

През март Достоевски напуска сп. „Гражданин“ заради стреса и бюрокрацията. За 15-те месеца като журналист там, списанието е съдено два пъти. Писателят предлага на сп. „Руски вестник“ нов роман който още не е започнал да пише. Списанието отказва под предлог, че не може да му плати авансово (истинската причина е, че в същото време приключвали договор с Лев Толстой за издаването на „Ана Каренина“). Тогава при Достоевски идва Николай Некрасов и му предлага да издаде „Дневника“ в „Национални анали“ за 250 рубли на страница (със 100 рубли повече от предлаганите от „Руски вестник“).

Здравето на Достоевски започнало да се влошава започвайки с кашлица и задух, първите симптоми на белодробно заболяване. Лекарите му препоръчват да се лекува извън Русия и през юни той заминава за Берлин, а от там за минералните извори в Бад Емс. Диагностициран е с остър катар, срещу който му е предписана сода. Въпреки това здравето му не се подобрява докато не бива сменено лекарското предписание. По време на престоя си в Германия Достоевски започва работа върху романа „Юноша“. В края на юли той се завръща в Петербург където на 10 август се ражда синът му Алексей. В края на 1875 г. писателят довършва „Юноша“, части от него вече били издадени същата година в сп. „Национални анали“. Романът проследява живота на 19-годишния интелектуалец Аркадий Долгоруки, незаконнороден син на противоречивия женкар Версилов. Романът се съсредоточва върху периодичните конфликти между баща и син, най-вече по отношение на идеологията, които показват битката между традиционния „стар“ начин на мислене от 40-те години на 19-ти век и новите нихилистки възгледи на младежта в Русия от 60-те години на 19 век.

Последни години

В началото на 1876 г. Достоевски продължава работата си по „Дневниците“, темата им е същата като на „Юношество“. Есетата се продават в двоен обем в сравнение с предишните му книги. Достоевски получава все повече писма от читатели, при него идват всякакви хора – от студени по теология до агностици. Благодарение на брата на Анна семейството купува дача в Старая Руса, която в момента е превърната в музей и има много прилики с къщата от следващия му роман.

През лятото на 1876 г. Достоевски отново страда от задух. Заминава за трети път за Емс, където лекарите му казват, че при здравословен климат може да живее още 15 години. Когато се завръща в Русия, император Александър II му заповядва да го посети в двореца и да му представи „Дневниците“. Също така императорът го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличаване на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест гост на някои салони в Петербург. Запознава се с много влиятелни личности, включително принцеса София, Лев Толстой, поета Яков Полонски, политика граф Сергей Вите, журналиста Алексей Суворин, музиканта Антон Рубинщейн и художника Иля Репин.

Здравето на Достоевски продължава да се влошава; само през март 1877 г. преживява 4 епилептични припадъка. Вместо да замине отново за Емс той решава да посети Мали Прикол, имение близо до Курск. По обратния път към Петербург Достоевски отсяда в Даровое за да довърши „Дневниците“. През декември отива на погребението на Николай Некрасов където изнася реч.

По това време Достоевски става почетен член на Руската академия на науките. В началото на 1878 г. той слуша реч за „Божия човек“ на Владимир Соловьов, която го повлиява силно за следващия му роман. През февруари 1979 г. той получава почетно удостоверение от Академията, а през пролетта на същата година е поканен да вземе участие в международен конгрес по авторско право, оглавяван от Виктор Юго. Достоевски отказва поканата поради смъртта на 16 май 1979 г. на сина си Альоша, който не преживява операция от епилепсия. По-късно Достоевски е избран за председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, а през лятото е избран за член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство в която членували Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Тургенев, Паул фон Хайзе, Алфред Тенисън, Антъни Тролъп, Хенри Уадсуорт Лонгфелоу и Ралф Уолдо Емерсън.

За четвърти и последен път в началото на август 1879 г. Достоевски посещава Емс, диагностициран е с белодробна емфизема в начален стадий. Лекарите не вярвали че е възможно да бъде излекуван, но казват че може да се противодейства с високи шансове за успех. На 1 февруари 1980 г. сп. „Руски вестник“ започва публикацията на първите части на последния роман на Достоевски „Братя Карамазови“, последните части са публикувани през ноември същата година. Романът разказва в 12 книги и епилог историята на Альоша Карамазов, чиито братя са атеистът Иван Карамазов и бившият военен Димитрий Карамазов. Първите книги запознават читателя със семейство Карамазови и смъртта на бащата Фьодор, а следващите се съсредоточват върху философските и религиозните спорове между Альоша и стареца Зосима. Освен успеха сред критиците, книгата се продава добре.

Най-известната част от книгата е главата „Великият инквизитор“, която е парабола за Второто пришествие на Христос в Севиля, когато Исус е затворен от 90-годишен псевдорелигиозен велик инквизитор. Вместо да му отговаря, Исус го целува и Инквизиторът го освобождава, но го предупреждава да не се връща повече. Повечето съвременни критици приемат, че това е атака от страна на Достоевски срещу католическата църква и социалистическия атеизъм, които са представени като Инквизитора. С този роман той предупреждава читателите за ужасно откровение, което ще се състои и което вече е ставало в миналото. За Достоевски Дарът на Пипин и Испанската инквизиция са опорочилихристиянството.

На 3 февруари 1880 г. Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва. Откриването е насрочено за 26 май, но е отложено за 6 юни, поради смъртта на императрица Мария Александровна. Два дни по-късно Достоевски изнася запомняща се реч в голяма зала, по време на която много хора плачат, някои са истерични, докато други припадат или напускат залата. Речта му е посрещната с бурни аплодисменти и дори дългогодишният му съперник Тургенев го прегръща.

В периода от 25 януари до 9 февруари Достоевски получава многобройни белодробни кръвоизливи и е на легло. Сред последните му думи е цитат от Евангелие от Матей 3:14 „А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“. Достоевски умира на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881 г., в 8:22 часа, в Санкт Петербург. Желанието му било да бъде погребан в гробището на Новодевическия манастир, близо до Некрасов, но поради финансова невъзможност бива погребан в Тихвинското гробище близо до Александро-Невската лавра, в близост до любимите си поети Николай Карамзин и Василий Жуковски. Не е известен броят на хората отишли на погребението, според някои източници скърбящите били повече от 100 000, докато други говорят за 40 000 – 50 000. На надгробния му камък е гравиран цитат от Евангелие от Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.