magnifisonz.com / 

Ралф Уолдо Емерсън е американски мислител и писател, чиято философска проза граничи с поезия, основоположник на движението трансцендентализъм, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода – днес считана за типична черта на американския характер и основно човешко право. Емерсън се ангажира и с движението срещу робството. Изказва се и по въпроса за женските права.

Ралф Уолдо Емерсън
американски мислител и писател
Роден	25 май 1803 г. Бостън, САЩ
Починал	27 април 1882 г. (78 г.) Конкорд, Масачузетс, САЩ
Националност	САЩ
Подпис

Ралф Уолдо Емерсън е роден в Бостън, Масачузетс в семейство на потомствени свещеници. Завършва Харвард, макар че не се проявява като добър студент – често е небрежен, закъснява и не проявява голямо усърдие. По-късно той ще узрее и ще докаже, че е един от малкото истински оригинални умове в историята на американската мисъл. През 1829 г. Емерсън се жени за 17-годишната Елън Луиза Тъкър, която умира от туберкулоза две години по-късно. През 1830 г. е назначен за свещеник във Втора унитарианска църква в Бостън. След три години работа Емерсън разбира, че интересите му са съвсем различни от официалните му задължения и напуска. Но през целия си живот не престава да бъде учител и проповедник, воден от почти религиозно усещане за мисия.

През 1832 г. Емерсън пътува из Европа. Среща се с Уилям Уърдсуърт, Самюел Тейлър Колридж и Томас Карлайл, с които си кореспондира в продължение на половин век. Английският писател Алджернън Чарлз Суинбърн (1837–1909) не споделя възхищението на именитите си сънародници и нарича Емерсън „маймун, издигнал се върху раменете на Карлайл, който фучи и плюе от мръсната платформа на собствените си нечистоплътни прозрения“. Обаче английският литературен критик Матю Арнолдс е на противоположното мнение. Той твърди, че най-важните произведения през 19-ти век са поезията на Уърдсуърт в Англия и есетата на Емерсън в Америка. След завръщането си от Европа, Емерсън изнася лекции по естествени науки, биология и история. През 1835 се жени за Лидия Джексън и двамата заживяват край Конкорд, Масачузетс, където Емерсън остава до края на живота си.

Първата и най-известна книга на Емерсън – „Природата“ (1836), е неголям сборник от есета, които прекрасно обобщават идеите му. Емерсън пламенно защитава индивидуализма и отхвърля традиционните авторитети.

След една лекция пред колежа по теология в Харвард (1838), в която обвинява църквата, че се държи така, „сякаш Бог е мъртъв“ и с догмите си задушава човешкия дух, на Емерсън е забранено да стъпва в Харвард в продължение на 30 години, но посланието му привлича множество млади хора. През 1840 г. Емерсън помага на Маргарет Фулър да започне издаването на „The Dial“ („Циферблат“) – списание-форум за нови идеи. През 1841 г. Емерсън публикува сборник с есета и лекции под название „Есета“. Следват „Есета – продължение“ (1844) и „Видни хора“ (1850). В тези творби Емерсън насърчава читателите да се доверят на интуицията си, да използват потенциалните си възможности, да търсят в Природата извор на вдъхновение и истина и да открият автентичното в себе си. През 1850-те започва да става популярен като лектор, а есетата му носят приход, макар и неголям.

Като есеист Емерсън е майстор на стила. Много от фразите, използвани за пръв път от него, навлизат в английския език, като например „малцинство от един“, „адвокат на дявола“, „глупавата последователност обсебва дребните души“. Есетата му са като речи, а тонът им е пророчески. Целта на Емерсън не е просто да очарова читателите и слушателите си, но да ги накара да повярват в собствените си таланти, да станат такива, каквито трябва да бъдат и да овладеят интуитивния начин за добиване на познания. Емерсън насърчава американските учени да се освободят от европейското влияние и да създадат нова, американска култура. Едно от най-известните му есета е „Самоувереност“ (1841). В него той пише:

„

В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е…. Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило…. Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. „А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран…. Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията…. Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят, с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици…. Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота.

“

През 1855 г. Емерсън получава по пощата тънка книжка с поезия, озаглавена „Стръкчета трева“ („Leaves of grass“), от поет, за когото никога не е чувал. Той е възхитен от нестандартните стил и теми. Написва окуражително писмо до този неизвестен поет, който се оказва Уолт Уитман – днес световноизвестен. По-късно се срещат и Уитман е много благодарен на Емерсън за подкрепата, тъй като от десетките поети, писатели и общественици, на които е разпратил поезията си, единствен Емерсън, с безпогрешния си нюх към истински оригиналното, му е отговорил. В началото на 1870-те Емерсън постепенно се оттегля от публични изяви.

Умира от пневмония на 27-ми април 1882 г. в Конкорд. Погребан е до Хенри Дейвид Торо – негов ученик и сподвижник, починал на 45-годишна възраст през 1862 г.

Нека си припомним някои от най-вдъхновяващите мисли на Ралф Уолдо Емерсън.

1. Ентусиазмът е майката на усилието, и без него нищо велико не е било постигнато.

2. Най-голямото откритие е, че Господ е във всеки човек.

3. Не отивай там, където пътят може да те отведе, вместо това иди там, където няма път и остави следа.

4. Като лек за тревогите, работата е по-добра от уискито.

5. Бъди този, който отваря вратите.

6. Природата… Тя не извинява грешките. Нейното „да“ е „да“, и нейното „не“ е „не“.

7. Малките умове имат малки тревоги, големите умове нямат никакво време за тревоги.

8. Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.

9. Безспорният белег на мъдрост е да виждаш чудесата в обикновеното.

10. Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием.

11. Знанието е противоотрова на страха.

12. Човек е това, за което мисли по цял ден.

13. Приеми хода на природата – нейната тайна е търпението.

14. Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко, защото те е имало. Това е успех!

15. Веднъж щом вземеш решение за нещо, вселената започва да заговорничи, за да се осъществи то.

 

16. Всеки природен факт е символ на някой духовен факт. Всяко явление в природата съответства на някое състояние на ума.

17. Нищо не изумява хората, толкова колкото здравия разум и прямотата.

18. Щастлива е къщата, която подслонява приятел.

19. Ограничените хора вярват в случайността, силните – в причината и следствието.

20. Хората виждат само това, което са подготвени да видят.

21. Когато се носиш по тънък лед, сигурността ти е в бързината.

22. Истинският показател за цивилизованост не е равнището на богатство и образование, не изобилието на продукцията, а обликът на човека, който е възпитан в дадената страна.

23. Онзи човек, който сам си помага, винаги е драг на боговете и хората. За него всички врати са широко отворени…

24. Прави нещата, които се страхуваш да правиш, и страхът ще умре.

25. Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие.

26. Понякога парите струват адски много.

27. Не искам да изкупувам вини, а да живея. Какво трябва да правя, е онова което ме занимава, а не какво мислят хората.

28. В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е….

29. Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран…

–––––––––––––––––––––

Какво е успехът?
От сърце да се смееш, при това често;
да спечелиш уважението на умните хора
и привързаността на децата.

Да заслужиш похвалата на честните критици;
да понесеш предателството на фалшивите приятели;
да цениш красотата;
да намираш доброто у хората.

Да направиш този свят малко по-добър,
като му дариш жизнерадостно дете, уханна градина
или проявиш справедливост.
Да знаеш, че твоят земен път
е накарал някого по-леко да диша.

Това означава да си успял.