magnifisonz.com /
В деня, когато жените по света отбелязват своя празник, в Япония е ден на траур, а причината за това е, че на 8 март през 1935 година в Токио умира кучето Хачико.
Хачико е чакал 9 години на гара в японката столица завръщането на своя мъртъв стопанин. С годините кучето се е превърнало в символ на неумираща лоялност и преданост.
Хачико е куче от породата акита-ину и се появява на бял свят на 10 ноември 1923 година. Първият му собственик е фермер от Акита, който решава да го подари на професор Хидесабуро Уено от Токийския университет.
На 21 май 1925 година професор Хидесабуро Уено получава инфаркт по време на лекция в университета. Въпреки усилията на лекарите той умира и никога вече не се появява на гарата, където неговото куче го чака.
Тогава Хачико е бил на 18 месеца и въпреки че неговият стопанин не се появява, той продължава да идва всеки ден на гарата и търпеливо да чака.
Приятели и роднини на починалия професор са правили многобройни опити да приютят кучето, но то продължавало да ходи на гарата и да чака своя стопанин. Възхитени от неговата упоритост, търговци около гарата го хранели.
Хачико става известен през 1932 година, когато японско издание публикува статията Предано старо куче очаква връщането на стопанина си, умрял преди седем години. Трогателната история покорява сърцата на хора от цял свят.
През 1934 година на гара Сибуя издигат паметник на чакащото куче, а Хачико присъства лично на събитието. По време на Втората световна война, паметникът е разрушен, но през 1948 година японците го възстановяват.
Хачико умира на 8 март 1935 година от рак и паразитни червеи в сърцето. Тялото му е намерено от железничари недалеч от гарата, на която 9 години чакал завръщането на стопанина си.
Останките му са погребани на гробището Аояма в Токио. В Япония всяка година провеждат Хачико фест и правят голямо преклонение пред паметника на вярното куче.
Хачико (на японски: 忠犬ハチ公) е куче от породата акита ину, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт. В Япония, на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.
Хачико е роден на 10 ноември 1923 г. в японската префектура Акита. Фермер решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият).
Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5 часа след обяд. На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 мес. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 5 часа след обяд и седи до късно.. Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред.
Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт“
През 1934 г. е издигнат негов паметник. Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 г. до самата си смърт на 8 март 1935 г. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. Погребан е до покойния си господар в гробището Аояма, Минато, Токио.
По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, паметникът е разрушен, но през август 1948 г. е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.
През 1987 година по мотиви от тази история е направен филма „Hachiko Monogatari“ (Япония), а през 2009 „Хачико: история на едно куче“ (САЩ) с Ричърд Гиър в главната роля.
Това не е първият филм за Хачико.