Фра Дяволо (Райко Алексиев) – Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище

magnifisonz.com /

Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/54/BASA-1155K-1-118-1-Caricature_by_Rayko_Aleksiev.jpg

Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Райко Алексиев
български журналист, карикатурист и публицист
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3a/BASA-1155K-1-325-17-Rayko_Aleksiev%2C_Vratsa%2C_1908.jpg

Портретна фотография от 1908 година. Източник: ДА „Архиви“

Роден
7 март 1893 г.
Пазарджик, Княжество България
Починал
18 ноември 1944 г. (51 г.)
София, Царство България

12 ЗАПОВЕДИ ЗА ЩУРЦИТЕ

1. Стреми се да създадеш колкото може повече веселие на околните.

2. Никога не издавай своите болки и лични огорчения и не оплаквай като дърта баба. Оплакването буди съжаление, а съжалението е просяшка монета.

3. Не се озлобявай срещу никого. Дори когато осмиваш някого, не го мрази. Омразата и озлоблението пречат да се създаде хумор и превръщат духовитостта на псуване. А псувнята не е препоръчителна в обществените отношения.

4. Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.

5. Осмивай и иронизирай, колкото можеш, но пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го такъв, престани да го осмиваш, защото хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни шеги отгоре му ще звучат като издевателство.

6. Занимавай публиката със собствената си личност само дотолкоз, доколкото можеш да осмееш и някои свои недъзи или слабости. Ако дарът, който Бог ти е дал, почнеш да го употребяваш да се кичиш сам с труфила – сам ще станеш смешен пред очите на другите.

7. Имай винаги собствена идеология и собствен светоглед. Дори да е погрешна идеологията, щом е собствена – прощава ти се. Пази се обаче да услужваш на чужди идеологии, защото от „обществен коректор”, (какъвто трябва да бъде хумористът), ще се превърнеш на жалък шут в чужд палат.

8. Никога не казвай: „Аз ще осмея този и този или това и това.” Смехът и осмиването идат непреднамерено, без оглед на личностите, а само по подбуда от проявленията им.

9. Знай, че и преди тебе е имало хумористи, така че веднъж казана от тях духовитост, не я повтаряй, приписвайки й свое авторство. Нищо по-жалко няма от това да прeписваш остаряла и известна шега. А ако е толкоз хубава, че те изкушава да я поднесеш пак на читателя, съобщавай, че е чужда, или най-малко не се подписвай сам под нея.

10. Никога не цитирай свои собствени духовитости. Остави това на другите. Цитират себе си само ония, които веднъж са казали нещо сполучливо и се усещат слаби да кажат подобно нещо и в бъдеще.

11. Не разказвай в компания чужди анекдоти. Ако можеш, измисляй в момента свои шеги и задявки. Хумористът не е актьор, а творец.

12. (Най-важната заповед) Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.

в. „Щурец”, г. 5. бр. 250, 24.09.1937 г.

ЖЕНАТА И ТАНЦИТЕ

Жената до 20 години е танц-кръжок за изучаване хватките и стъпките.

На 20 години прилича на ръченица. Играе лудо и изморява възрастните играчи.

На 25 години – „Кокарача“, колкото повече се играе,толкова повече се изучава и може да се играе всекога, когато се пожелае.

На 30 години – фокстрот. Много лесно се схваща. Нуждна е само учтива покана от страна на кавалера.

На 35 години – танго. Играе се плавно, не лудешки,но затова пък доставя удоволствие, даже и на околната среда.

На 40 години – валс. Дълго се играе и доставя удоволствие само на опитни играчи.

От 45 години нагоре – старинен кадрил – не се предвижда в програмите на никой бал.

СНЕГЪТ И ЖЕНАТА

Снегът и жената си приличат по това, че снегът пада по повелението на природните закони, а падането на жената зависи само от нея.

Снегът и жената остават чисти само ако нема наблизо хора.

Снегът най-напред пада и след това се омърсява,а с жената става тъкмо обратното.

Жената до едно време обича да се хлъзга, а след това почва да се подхлъзва.

За да се подхлъзне една жена, не е нуждно непременно да има лед. Това може да стане и в топла стая.

Източник: izsofia.blogspot.bg

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/eb/BASA-1155K-1-15-1-Caricature_by_Rayko_Aleksiev.jpg

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”

Роден е на 7 март 1893 г. в Пазарджик в семейството на учителя Никола Алексиев, българин бежанец от Солун и на Стоянка Белопитова, сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Има трима братя и две сестри. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913 г. българската царица Елеонора става една от най-големите почитателки на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

Вестник „Щурец“

През 1932 г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.

Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков – глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – практичен духовник.

Семейство

Сватбен портрет на Райко Алексиев и актрисата Весела Грънчарова, 1939. Източник: ДА „Архиви“

През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След смъртта на Райко Алексиев, съпругата му е имала няколко брака, през 1965 г. успява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 г. в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 г. Алекс Алексиев живее в САЩ, връща се в България след промените през 1989 г. и известно време е съветник на Филип Димитров.

Обществена дейност

Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив след бомбардировките на София. Той успял да издейства от Министерството на финансите сумата от 2 милиона лева, която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната.

Смърт

С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:

Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.

Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев бива пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София.

В документалния роман „Горещо червено“, създаден въз основа на интервюта на авторката Ивайла Александрова със съпругата на Алексиев и на проучване на архивите от Народния съд и МВР, се цитират различни версии за мъченията и края на художника, но нито една от тях не е доказана безспорно.

През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.

След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

Личният му архив се съхранява във фонд 1155К в Централен държавен архив. Той се състои от 354 архивни единици от периода 1889 – 1944 г.

Награди

На негово име е учредена през 2002 г. национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата. Наградата могат да получат и чуждестранни автори за особени заслуги към българистиката популяризация, лично творчество в областта на хумора и сатирата, анализи и публикации, тематично свързани с България. Съществуват и съпътстващи конкурси за автори от област Пазарджик в три раздела – хумористична поезия, хумористична проза и карикатура.

На 27 февруари 2013 г. в негова чест е наречен ледник Алексиев в Антарктика.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.