magnifisonz.com /

Саша Гитрѝ (на френски: Sacha Guitry, истинско име Александър Пиер Жорж „Саша“ Гитри на френски: Alexandre-Pierre Georges „Sacha“ Guitry) е френски сценичен и филмов актьор, режисьор, сценарист и драматург. Той е син на големия френски театрален артист, актьора Люсиен Гитри. Роден е на 21 февруари 1885 г. в Санкт Петербург, Русия. Кръстник му е император Александър III. Почива на 24 юли 1957 г. в Париж, Франция.

Влечението му към сцената проличава от най-ранна възраст. Той е само на 17 г., когато е поставена първата му пиеса „Пажът“. Талантлив драматург, Гитри написва около 120 театрални пиеси, като играе във всяка от тях. От самото начало покорява зрителите с блестящите си импровизации. Театралното му творчество е сравнявано с това на Молиер. Като него пише популярни комедии, в които осмива дребните човешки слабости със забележителна духовитост и остроумие. Много от тях самият той пренася на екрана. Играе както в исторически драми, така и в леки комедии, като прави по 5 филма средно на година.

Играе в почти всички свои филми, общо 33, от които най-известни остават „Историята на един измамник“, „Дезире“, „Баща ми беше прав“, „Кадрил“, „Деветима ергени“, „Отровата“, „Приказка за Версай“, „Убийци и крадци“.

В личния си живот Саша Гитри минава за своенравна личност, чието високомерие и чудатост редовно предизвикват сензации и противоречиви коментари. Прословуто е презрителното му отношение към жените, което обаче не му пречи да има 5 брака, всичките с изгряващи звезди, на които помага в кариерата.

Командор на Ордена на почетния легион. Саша Гитри е един от най-често играните драматурзи във Франция.

Саша Гитри Sacha Guitry
Роден	Александър Пиер Жорж „Саша“ Гитри 21 февруари 1885 г. Санкт Петербург, Русия
Починал	24 юли 1957 г. (на 72 г.) Париж, Франция
Активни години	1902 – 1957

Цитати и есета :

„Да си парижанин не означава да се родиш в Париж. Това означава да се родиш отново там.“

„Има хора които говорят, говорят, говорят …Докато накрая не намират какво да кажат.“

„Ако тези, които злословят зад гърба ми, знаят какво мисля за тях, щяха да злословят още повече.

„В живота е като в театъра: с най-големи изисквания са тези, които не са си платили за местата.“

„Казват, че парите не правят щастието… Очевидно става дума за парите на другите.“

„Когато слушате Моцарт, последвалата тишина е също от Моцарт.“

„Можеш да се преструваш на сериозен, но не можеш да се преструваш на остроумен.“

„Нашата мъдрост произтича от нашия опит, а нашият опит — от нашите глупости.“

„Не казвайте нищо лошо за моите приятели. Аз мога да направя това по-добре от вас.“

ЗА ЖЕНИТЕ

„Жената мисли, че мъжът е без воля, щом върши онова, което иска друга жена, но мисли, че е надарен с изключителна воля, когато успее да го накара да извърши онова, което тя иска.“

„Нашата основна грешка не е в това, че ние вярваме, че жените ни обичат, а в това, че ние вярваме, че ние ги обичаме.“

„Добродетелните жени не могат да си простят грешките, които не са направили.“

„Няма лоши бракове, има лоши жени.“

„Ако една жена иска да каже нещо добро, тя използва единствено число, ако е лошо – множествено.“

„Ще призная, че жените са по-висши от нас, ако може да им се избие от главата, че са равни с нас.“

„Жените обичат мълчаливите мъже. Те мислят, че ги слушат.“

„Любовта е като застраховка живот – колкото по-късно подпишеш договора, толкова е по-скъпо.“

„Красивото момиче не може да вярва, че любовта е сляпа.“

Саша Гитри

Най-важното в живота са парите. Без пари щастие няма. Но парите носят щастие само до определена степен. До каква степен, всеки определя за себе си.

Лошо е да не ти стигат парите, но да си богаташ също е лошо. Защото богаташите се оставят да ги скубят на тези, на които парите все не достигат… а ако не се оставят да ги скубят, са нетърпими.

Безспорно Рокфелер е най-щастливият човек в света не само заради това, че е най-богатият… Безспорно обаче най-бедният човек в света е същевременно и най-нещастният.

Вечно се тормозим за пари.

Този, който разполага с пари, се тормози за своите, този който не разполага, за парите на другите… Това е най-голямото ни главоболие в живота.

Парите, казвам, са най-важното в живота.

Но не са всичко.

Здравето също е важно!

И все пак!

Бихме се поколебали да заложим състоянието си, за да закрепим здравето си, но затова пък не бихме се поколебали да заложим здравето си, за да удвоим състоянието си.

Поне аз така мисля.

Ако на някой достатъчно богат милионер би му хрумнало да предложи петдесет луидора за отрязан пръст от крак, за няма и десет минути би се разорил.

(Още повече, че пръстите на краката са наредени така, че човек като нищо може да отреже два-три наведнъж).

* * *

Напълно чуждо ми е удоволствието от даването, особено от даването на пари.

(В замяна на това нищо не ми струва да дам ръка, час за среща или стар бастун…)

И което е още по-странно, осмелявам се да твърдя, че не съм скъперник. Осмелявам се, защото съм убеден, че повечето хора са като мене. Разсъждавайки в същия дух си казвам, че тия, които бързат да ви предложат пари на заем, търсят изгода – когато е непочтена, тази изгода се движи в границите от 5 до 50 процента – тоест някакво удовлетворение, което ги прави високомерни.

Това пък ми пречи да изпитвам каквато и да било признателност към тях. Това дори ми пречи да им върна парите…

(Е, има и други причини, но тази не е за пренебрегване!)

Ами тъй, де! Сигурно не държат чак толкова на парите си, щом ми ги дават на заем.

Спекулират с признателността ми. Значи са искали да им бъда задължен!

Бррр! какво противно чувство!

Да се махат от очите ми!

* * *

„Който плаща каквото дължи, забогатява.“

Глупости на търкалета!

Опитах веднъж… Само дето беля си взех на главата. Сметнаха опита ми за стар навик и само аз си знам как се откопчих.

„Който плаща каквото дължи, забогатява“.

Това са приказки на доставчик!

* * *

Обърнете внимание, че не държа да сме на едно и също мнение за парите. Предпочитам дори да не сте на моето. То си е мое и нека си остане изцяло мое. Безоснователно е да ви правя подарък.

Саша Гитри

Търся си близък приятел.

Познати имам достатъчно, някои са забавни, някои не толкова. Имам и неколцина приятели, които обичам и които ме обичат. Но да събера накуп четирима, пак надали бих скалъпил един истински приятел!

Търся си близък приятел, който да ми бъде приятел от детството.

Ох! бързам да го предупредя, че съм много придирчив.

Очаквам не само той да ми е приятел, но и аз да съм му приятел; а това ще зависи от него.

Желанието ми е да няма художествена дарба и да не съжалява за това. Но желанието ми също така е да е имал дарба – някога – и да му е останала наклонност към изкуството и литературата.

Да си надарен, не значи да имаш голяма дарба в една насока. Дарбата е нещо прекрасно само при условие, че е придружена от поне още една друга дарба. Човек, надарен единствено в областта на живописта, е само посредствен художник. Но ако същевременно притежава наклонност към музиката и литературата, от него става чудесен събеседник.

Готов съм да посветя на моя близък приятел половината си живот, и бих искал хората да казват, че той също е готов да ми посвети половината.

Той не бива да си дава сметка какво място заема в живота ми. Ако си дава сметка, ще почна да мисля, че заема много място.

Не искам да ми е верен, но искам да заслужава аз да съм му верен.

Ох! бих предпочел да не е женен и да не е беден.

Ако е бил беден в началото на приятелството ни, после няма да е беден, тъй като ще ми е близък. Но надали дълго ще ми е близък, тъй като ще ми е задължен. Ако вземе да ми благодари, ще се почувствам неловко; а ако е неблагодарен, това ще ме дразни.

Много ми се иска моят близък приятел да се изразява правилно, ще се чувствам неудобно, ако недочува.

Ще позная, че е сродната душа, която търся, по това, че някоя вечер ще се впусне да разказва разни кратки смешки, и ще изслушва с удоволствие и най-дългите смешки, които разказвам аз.

Наскоро след това ще вземем да си спомняме детските години и аз ще му разкажа за моите родители. Той през цялото време ще се смее от сърце.

Една прекрасна вечер ще му разкрия приятелските си чувства. И веднага след това той ще научи дали обичам жена си, или не и колко точно печеля годишно.

След това няколко пъти седмично, без предварителни уговорки, ще минавам у тях или той у нас и седнали край камината, ще си приказваме до насита…

Много държа на сладките приказки. Когато откровено и чистосърдечно говоря за това-онова, винаги ми хрумва нещо, никога не ми е скучно.

Считам, че когато излага мислите и вкусовете си, човек би трябвало да се държи сдържано, както когато разголва тялото си.

Отхвърлям проституцията; човек трябва да уважава себе си, тялото и разума си; затова когато има светски приеми, безкрайно ценя хората, които стоят настрана и избягват разговорите, само по този начин могат да опазят това, на което ревностно държат – очарованието на съкровено-личното.

Да речем, че съм намерил такъв приятел, тогава един ден ще се скарам с него, след което ще ми бъде много мъчно и шест месеца ще бъдем обидени един на друг.

После, за да не ни е мъчно и за да не ни изкушава повече мисълта за сдобряване, ще се сдобрим; така ще сме сигурни, че между нас е свършено.

И след като сме се срещнали по този повод, повече никога няма да се срещаме.