Любовта е да бъдем глупави заедно – Пол Валери

magnifisonz.com /

Амброаз-Пол-Тусен-Жул Валери (на френски: Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry) е френски поет, есеист и литературен критик, един от найемблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Пол Валери
Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/19/Choumoff_-_Paul_Val%C3%A9ry.jpg

Валери, след 1920 г.
Роден 30 октомври 1871 г.

Сет, Франция
Починал 20 юли 1945 г. (73 г.)

Париж, Франция
Професия Колеж дьо Франс
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр стихотворение, есе
Направление символизъм, модернизъм
Известни творби „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)

Повлиян от
Съпруга Джийни Гобилард (ж.1900 – 1945)
Подпис Firma Valery Paul.jpg

Биография и цитати на френския автор:

„Ако не могат да атакуват мисълта, атакуват мислителя.“

„Богословието си играе с истината като котка с мишка.“

„Властта губи своето очарование, ако с нея не се злоупотребява.“

„Войната е начинът съвършено непознати хора да се убиват един друг за славата и благото на други хора, които отлично се познават един друг, но не се убиват.“

„Гений е този, който прави и мен самия гениален.“

„Историята е наука за това, което вече го няма и няма да го има.“

„Никога не съдете за човека по неговите приятели. У Юда те са били безупречни.“

„Някои теолози могат да ни накарат да заподозрем, че Бог е изглупял.“

„Простото е винаги лъжливо, а сложното е безполезно.“

„Рекламата е тази, която наскърбява взора ни, фалшифицира епитетите, разваля гледките, покварява всяко качество и всяка критика.“

„Сериозният човек има малко идеи. Човекът с множество идеи никога не е сериозен.“

„Умна жена е тази, в чиято компания можеш да се държиш колкото си искаш глупаво.“

„Умът подхвръква от глупост на глупост, както птицата от клонка на клонка.“

„Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.“

„Любовта е да бъдем глупави заедно“.

„Ако двама се разделят гневни, значи тях ги свързват твърде близки отношения.“

„Величието на поетите е в умението им точно да улавят с думи онова, което само смътно подозират с разума си.“

„Избери си жена, която не вярва на това, което вижда.“

„Определението за прекрасното е много просто: това, което ни довежда до отчаяние.“

„Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.“

https://i.pinimg.com/564x/5d/98/a8/5d98a886fd3600b115a989c812548c1d.jpg

Роден на 30 октомври 1817 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

Роден е на 30 октомври 1817 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

Роден е на 30 октомври 1817 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

Валери като член на Френската академия, 1927 г.

От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/L%27ame_et_la_dance.JPG

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Гробът на Пол Валери в Сет.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Научна дейност

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“, а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие. По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

Валери като член на Френската академия, 1927 г.

От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Гробът на Пол Валери в Сет.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Научна дейност

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“, а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие. По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

Валери като член на Френската академия, 1927 г.

От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Гробът на Пол Валери в Сет.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Научна дейност

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,[1] а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.[2] По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *