magnifisonz.com /
Таллапраджада Субба Роу (англ. Tallapragada Subba Row; 6 юли 1856 — 24 юни 1890) — е индуски теософ, член на Теософското Общество, юрист.
„Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лекарство, всеки човек – предназначение.“
индийски философ | |
|
|
Роден |
6 юли 1856 г.
Британска Индия
|
---|---|
Починал |
24 юни 1890 г.
Британска Индия
|
Основателите на Теософското Общество Елена Блаватска и Хенри Олкът издавали списанието Theosophist, в което се публикували статии за окултизъм, различни религии и философски школи. Субба Роу започнал препеписка с тях и предложил за публикация няколко ценни статии, имащи отношение към индуската религия и философия. На 25 април 1882 година се присъединява към Теософското Общество.
„Ние не знаем по-голям авторитет в Индия, в областта на езотеричната страна на философията адвайта“ — писала за него по-късно Блаватска. Неговото дълбоко познание на древните свещени писания на Индия и техният окултен смисъл било такова, че той бил избран от Махатмите да помогне на Блаватска в нейната работа над „Тайната доктрина“. Обаче, като се запознал с първия вариант на ръкописа, Субба Роу намерил многословен и хаотичен текст и се отказал от по-нататъшно участие в написването на книгата. Главната причина за неговия отказ било това, че той мислел, че светът още не е готов за разкриването на тайните на древната мъдрост. В 1886 година, след като четиридесет и пет видни членове на американската секция на Теософското общество, оглавявана от Уилям Джадж, се обърнали към Блаватска с предложение да издадат „Тайната доктрина“, Субба Роу напуска Обществото.
Не можем да променим продължителността на живота си, но можем да направим нещо във връзка със ширината и дълбочината му.
Разпилявай с едната ръка, събирай с двете.
Един човек, който живее за другите дори за много кратко време е изпълнен с щастие.
Оплакванията пишете на пясък, делата издълбавайте на мрамор.
Безумният се утешава с миналото, слабоумният – с бъдещето, умният – с настоящето.
В младостта човек пилее здравето си, за да спечели пари, а в старостта – пари, за да откупи здравето си, но досега това никому не се е удало.
Глупакът и невежата имат пет признака:
-сърдят се без причина;
-говорят без нужда;
-променят се неизвестно защо;
-месят се в това, което не ги засяга;
-не съумяват да различат този, който им желае доброто, от този, който им желае злото.
Даже този, който е далеко, е до теб, ако е в сърцето ти. Даже този, който е до теб, е далеко, ако мислите ти са далеч от него.
Ако един е победил хиляда пъти хиляда души в сражение, а друг е победил един път себе си, неговата победа е по-голяма.
Ползата от книгата за този, който си няма собствен ум, е като ползата от огледалото за слепия.
Не е имало още случай неизпечено гърне да задържи вода, ситото – фино брашно, а женското сърце – тайна.
Подобно на любящ баща кралят трябва да брани народа си от крадци, чиновници, нашествие на вражески пълчища, от фаворитите си и от собствената си алчност.
Жената с един бърбори, друг гледа кокетно, за трети мисли. Кой и е мил?
Да мислиш, означава да спориш със себе си.
Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.
Остатъкът от дълга, от огъня и от врага се появяват отново.
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да настроим платната.
Не обвинявайте Бог, че е създал тигъра, а му благодарете, че не му е дал крила.
Където жените са уважавани, там витаят боговете.
Трудолюбието е дясната ръка на съдбата.
В бедността е коренът на кавгите.
Парите, жените и земята са коренът на всички беди.
Четири дни — лунна светлина, след това — тъмна нощ.
Шепа по шепа ли пестиш — слон на портата ще вържеш.
Дяволът изяжда парите на скъперника.
Желанието е коренът на всички беди.
Ако живееш до реката, трябва да се сприятелиш с крокодила.
Великите умове обсъждат идеи, посредствените умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.
Всеки пътник отговаря сам за собствения си багаж.
Щастието само намира пътя си към силния дух.
За посредствения човек, посредствеността изглежда велика.
Крадецът мисли, че всички крадат.
Може да се облегнеш само на това, което се съпротивлява.
Никой не се е загубил по прав път.
Усмивката, която изпратите, винаги се връща.
По-добре е да си сляп, отколкото да виждаш нещата само от една гледна точка.
Трябва да стоиш на пет метра от колата, на десет метра от коня, и на сто – от слона, но разстоянието, на което трябва да стоиш от злия човек, не може да бъде измерено.
Глупостта не познава страха.
Когато избухне огънят е късно да копаеш кладенец.
Оковите и златни да са – тежат.
Първо заслужи – после искай.
На щастливия човек всички му се струват щастливи.
Да си върнеш дълговете е като да имаш цяло състояние.
Разливай с едната ръка, събирай – с двете.
Който взима крадено, също е крадец.
Този който е далече, ако е в сърцето ти – стои до теб. Този, който стои до теб, е далече, ако мислите ти са далече от него.
Когато жабите крякат, по-добре да мълчиш.
Трудолюбието е дясната ръка на съдбата.
Никой не се е загубил по прав път.