Едни от най-въздействащи цитати от книги, които са се превърнали в класика

magnifisonz.com /

Хубавата книга допълва света ти. Тя разкрива тайни, герои, чувства, терзания и страхове.  Няколко от най-смислените и въздействащи цитата от книги, които остават вечни.

https://www.chroniclebooks.com/blog/wp-content/uploads/JaneMountblog-2-680x450.jpg

“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост” „Спасителят в ръжта“  Джеръм Дейвид Селинджър

––––––––––––

“Ужасът ме направи жестока.” “Брулени хлъмове” на Емили Бронте
––––––––––––
„Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!““
“Предстоеше ни още много път. Но какво от това, пътят е живот.” “По пътя” на Джак Керуак
––––––––––––
“Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.”  “Алхимикът” на Паулу Коелю
––––––––––––
“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.” „Нощем в белите коне” на Павел Вежинов
––––––––––––

“Никое същество не може да обгърне друго изцяло.”

“Искал бе преди всичко да бъде смел и добър, но още повече бе искал да бъде обичан.”

“Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.”

“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” “Нежна е нощта” на Франсис Скот Фицджералд
––––––––––––

„Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.““

„Всеки подозира у себе си поне една от основните добродетели и ето моята: аз съм един от малкото честни хора, които някога съм познавал.“

“Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скатава в бленуващото си сърце.” “Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд
––––––––––––
“Той слезе долу, като избягваше да я гледа дълго време, сякаш тя беше слънце, но я виждаше, както се вижда слънцето, и без да я гледа.” “Ана Каренина” на Лев Толстой
––––––––––––
“Когато от един човек не очакваш нищо, не се разочароваш.” “Стъкленият похлупак” на Силвия Плат
––––––––––––
“О, слабост, твойто име е жена” “Хамлет” на Уилям Шекспир
––––––––––––
“Наричаш себе си свободна душа, диво същество. Ужасно те е страх някой да не те затвори в клетка. Е, скъпа, ти вече си в тази клетка. Ти сама си я изградила. И тя не се ограничава с Тулип, Тексас или Сомалия, Тя е там, където си ти. Защото независимо накъде бягаш, се сблъскваш със себе си.” “Закуска в Тифани” на Труман Капоти
––––––––––––
“В подобни случаи мислех, че баща ми е най-храбрият човек на света, макар да мразеше пушките и никога да не беше ходил на война.” “Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли
––––––––––––
„Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела, станете престъпник, ако трябва, но ЖИВЕЙТЕ!“
„… лошите хора не умират така, защото Господ сякаш ги пази, за да си послужи с тях за възмездията си.“
„На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.“
“Чакай и се надявай” “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма
––––––––––––
“Любовта е копнеж по нашата изгубена половина” “Непосилната лекота на битието” на Милан Кундера
––––––––––––
https://media.edutopia.org/styles/responsive_2880px_16x9/s3/masters/d7_images/cover_media/merrill-169hero-books-pr.jpg
––––––––––––
“Уморен съм, Шефе. Уморен съм да бъда на пътя, самотен като лястовица в дъжда. Уморен съм да си нямам приятел, с когото да съм… за да ми казва къде отиваме, от къде идваме или защо… Но най-много съм уморен от хората, които са лоши един с друг. Уморен съм от цялата тази болка, която чувствам и чувам по света всеки ден. Има твърде мого от нея. Тя е като парче стъкло в главата ми… през цялото време. Можеш ли да разбереш?” “Зеленият път” на Стивън Кинг
––––––––––––
„Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.“
„Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.“
„Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.“
„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!“
„Човек може на всичко да издържи.“
„Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.“
“Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.” „На изток от Рая” на Джон Стайнбек
––––––––––––
“По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа!” “Дон Кихот” на Мигел де Сервантес
––––––––––––
“Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било” “Портретът на Дориан Грей” на Оскар Уайлд
––––––––––––
“Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си” “Големите надежди” на Чарлз Дикенс
––––––––––––
“Не знам всичко, което предстои, но каквото и да е, ще го посрещна с усмивка.” “Моби Дик” на Херман Мелвил
––––––––––––

„Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.“

„Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.“

„Масите никога не се бунтуват отсамо себе си и никога не се бунтуват само защото са потиснати. Всъщност, докато не им се даде възможност да сравняват, те никога няма да осъзнаят, че са потиснати.“

„Властта се състои в разчленяването на човешкото съзнание и слепването му отново във форма по твой избор.“

“ В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, най-малко могат да видят света такъв, какъвто е. Общо взето, колкото повече разбиране има, толкова по-силни са илюзиите. Колкото едно нещо изглежда по-умно, по-лишено от смисъл е то. .” “1984” на Джордж Оруел

––––––––––––

“Не разбирам точно какво е грях и не съм напълно убеден, че има грях. Може би беше грехота да убия рибата. Навярно е грях, макар и да я убих, за да живея и да доставям храна на много хора. Но тогава всичко е грях. Не мисли за грехове. Много късно е да мисля за това, а има хора, на които плащат да мислят за грехове. Те да мислят за тия работи. Ти си се родил рибар, както рибата се е родила, за да бъде риба.“

“Той винаги мислеше за морето в женски род. La marv както го наричат хората на испански, когато го обичат. Случва се тези, които го обичат, да злословят за него, но тези думи винаги се казваха тъй, сякаш морето е жена. Някои от по-младите рибари — онези, които връзваха въжетата си на шамандури и притежаваха моторни лодки, купени, когато черният дроб на акулите струваше много пари — наричаха морето el mar, което е мъжки род. Те гледаха на него като на съперник или местност, или дори като на враг. Но старецът винаги мислеше за морето в женски род, като нещо, което щедро прави или отказва големи добрини; и ако морето беснееше и вършеше злини, то бе, защото не можеше да не ги върши. „Луната ú действа, както действа на жената“ — си мислеше той.

“Той беше твърде простодушен, за да се чуди кога и как бе станало тъй. Той знаеше, че е станал смирен, но знаеше също, че това не е позорно и че с нищо не накърнява гордостта му.”

“Късметът е нещо, което идва в много образи и кой ли би могъл да го познае?”

“Всяко същество убива друго същество по някакъв начин.”

„Старецът и морето“ на  Ърнест Хемингуей 

–––––––––––

„Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.“

– „Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.“

– „Не си специален. Не си красива и уникална снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. Ние всички сме част от една и съща купчина тор“.

– „Ако не знаеш какво искаш“, каза портиерът, „ще имаш много от това, което не искаш“.

– „Оставих се. Загубен в забвение. Тъмен, тих и завършен. Намерих свобода. Да загубя всичко бе свобода“. „Боен клуб“ от Чък Паланюк

–––––––––

„Само че, братлета, това, дето седели и си гризели ноктите на краката  да рассуждават върху причината за лошотията, ме кара да се превивам от смях. Защо не потърсят причината за добротията, ами се залавят с конкуренцията й? Ако людите са добри, то е бикоз така им се нрави, и аз не бих им развалял кефа, което трябва да важи и за конкуренцията. На мен пък тя ми се нрави. Нещо повече, лошотията е в самия човек, в личността, в теб и мен, в нашето чудачество- което пък е дело на стария Год или Бог и е болшаята му гордост и джой. И които са против чудото на личността, те са и против лошотията, затова Правителството, съдилищата и училищата не ти позволяват да си лош, защото не ти позволяват да си личност.“„Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес

https://www.thevintagenews.com/wp-content/uploads/2016/01/lead_photo2.jpg

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.