Андре-Мари Ампер – Изследвай нещата на този свят, това повелява дългът на твоето звание

magnifisonz.com /

В човешката история не малко хора са дали името си на най-различни географски обекти или пък на мерни единици. Примерът с единицата за измерване силата на електрическия ток – ампер – е показателен.

Андре-Мари Ампер е велик френски физик, математик, химик, естествоизпитател, един от основните откриватели на електромагнетизма. Той никога не е ходил на училище. Получава домашно образование.

Научава се да чете и пише под ръководство на своя баща. В богатата домашна библиотека открива книги както по история, литература и изкуство, така и по математика. Иска да ги прочете бързо, да ги разбере по-добре, а и сам да напише такива книги.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Ampere_Andre_1825.jpg

На 20 януари 1775 година в семейството на заможен френски търговец се ражда Андре-Мари Ампер. Младият французин живее в епохата на френското просвещение и няма нищо ненормално в това, че човек с финансови възможности получава добро образование, макар и у дома. Бащата на Ампер е привърженик на теорията на великия философ Жан-Жак Русо, който твърдял, че децата не бива да се обучават в училища, а да им бъде позволено да се учат от самата природа, като наблюдават процесите, протичащи в нея и сами правят своите заключения.

https://img.maxisciences.com/article/electricite/andre-marie-ampere_c5e019f9be54e1dea2a4cd87553d1878aa694baa.jpg

Ампер разполага с доста добра колекция от книги в домашната библиотека. Това може би е в основата и на бъдещите интереси на даровития Андре-Мари. Защото, освен като човек, посветил се на изучаването на магнетизма и електрическите явления, Ампер работи и по философски теми и проблеми. Всъщност, точно той започва да налага понятието кибернетика. Но в неговото виждане кибернетиката е “изкуството да се управлява” въобще, а не това, което разбираме под понятието днес.

В древна Гърция “кибернетика” било изкуството на кормчията, да направлява кораб. По-късно станало синоним и на управлението на държавата и обществените процеси като цяло. Ампер въвежда отново в употреба думата, с която да се обозначава умението да се направляват системите и процесите в рамките на държавата така, че да донесат на гражданите определени блага.

Все пак, минава дълго време, преди през 1948 година Норбърт Винер да наложи термина кибернетика, но вече в съвременното му разбиране – наука за общите закономерности и процеси на управление и предаване на информация в машините, живите организми и обществото.

На Ампер дължим налагането и на друг термин – кинематика.

И накрая – ако отидете в Париж и посетите Айфеловата кула, погледнете към балкона над първия етаж. Под него, по целия периметър на стената, ограждаща балкона, са гравирани 72 имена на прочути френски учени и инженери. Едно от тях е и това на Андре-Мари Ампер.
https://i.ytimg.com/vi/qNE5BgQ9_lY/maxresdefault.jpg

На 14 г. Ампер прочита многотомната френска енциклопедия, издадена от мислителите Д. Дидро и Ж. Даламбер. Тя събужда у него любов към науката и жажда за повече знания. Когато библиотеката на баща му е изчерпана, момчето започва да ходи в градската библиотека, за да изучава трудовете на велики учени. В продължение на няколко седмици научава латинския език, за да може да чете книги в оригинал, а по-късно съвършено овладява гръцки и италиански език. Ампер с увлечение усвоява математика и естествени науки по трудовете на Ойлер, Бернули, Клеро, Лопитал и други учени.
 
След смъртта на баща му през 1793 г., за да изкара прехраната си, дава частни уроци. През 1799 г. Катрин Каро (Жюли) става негова жена и през 1800 г. се ражда синът им Жан-Жак, който по-късно става известен историк, литературовед, член на Френската академия.
 
Младото семейство се премества да живее в Лион. Следват отново частни уроци, тежък труд, парите не са достатъчни. През 1802 г. Андре е принуден да напусне семейството си и да стане редовен учител по математика, физика и химия в град Бург. Като учител той организира кабинети по физика и химия. Освен това пише и ръководство по математика, но истински го привлича само творческата работа.
 
Същата година излиза от печат книгата на Ампер „Съображения върху математическата теория на игрите”. През 1803 г. представя в Академията на науките доклад на тема: „Приложение на вариационното смятане към задачите на механиката”, за който има положителен отзив.
 
В същото време Ампер е назначен за преподавател по математика в лицея в Лион. Радостта е голяма, защото той е отново при своето семейство, но за кратко…Умира съпругата му Жули.
 
Годините от 1804 до 1814 са период на творчески търсения в областта на математиката, физиката, химията, на един несполучлив втори брак, много грижи и непосилен труд за оцеляване. През целия си живот Ампер работи неуморно. Публикува работи по геометрия, теория на вероятностите, диференциални уравнения и др. В математиката твори това, което му е нужно за решаване на задачи от физиката и механиката.
 
През 1804 г. той получава предложение за работа в Париж. Отначало е назначен като репетитор, а през 1807 г става професор в известното политехническо училище в Париж – висше учебно заведение, с което са свързани имената на велики хора на науката. Там Ампер написва първото си съчинение по математика.
 
През 1814 г. той става член на Френската академия на науките, а през 1824 г. – професор по експериментална физика в Колеж дьо Франс (College de France).
 
Андре-Мари Ампер разработва теорията на електромагнетизма. В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер. Той пръв изследва взаимодействията между електрическия ток и магнитното поле и формулира основните им закони.
 
Открива също и теоретически разработва прин-ципите на електродинамиката, т.е. въпросите, свързани с взаимодействието на електрическите токове. Предлага и първата хипотеза, с която обя-снява магнитните свойства на веществата. Въ-вежда във физиката много понятия и термини: „на-прежение”,”сила на тока”,”направление на тока”, ”галванометър”,”електрически ток” и др.
 
Ампер става учен със световна известност. Член е на Кралското общество в Единбург, на Швейцарското научно дружество, на Берлинската академия на науките, на Италианското научно общество и др. През 1830 г. е избран за чуждестранен член на Петербургската академия.
 
Постоянните лични страдания и тежките условия на живот са причина за преждевременната смърт на Ампер. Той умира през 1836 година в Марсел по време на една служебна командировка. Тридесет и три години по-късно тленните му останки са пренесени в Париж, в гробището Монмартр. На надгробната плоча е записано: „Той беше толкова добър и толкова скромен, колкото и велик.”
 
Много години след смъртта му (през 1888 г.) в Лион е открит паметник на Ампер. Лицеят в Лион е наречен на неговото име. По-късно домът му в Полемие е превърнат в национален музей.
 
В заключение може да се каже, че значителните изследвания, които прави Ампер, имат връзка с математиката, химията, философията, ботаниката и допринасят за тяхното по-нататъшно развитие. Със своята електродинамична теория той става твърде популярен. Неговите разбирания за същността на електричеството и магнетизма са сходни с тези на датския физик Ханс К. Оерстед. Заедно с Авогардо той е автор на най-важния закон за съвременната химия.
Още от малък, когато четял произведенията на класиците по математика и физика, той се научил да възприема критично прочетеното, имал собствено мис-лене и оригинални идеи. В резултат на това постига значителни успехи.

 

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.