magnifisonz.com /

Бенджамин Франклин (на английски: Benjamin Franklin) е американски политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател и един от Бащите-основатели на САЩ.

Бенджамин Франклин
американски общественик
Роден	17 януари 1706 г. Бостън, дн. САЩ
Починал	17 април 1790 г. (84 г.) Филаделфия, САЩ
Техника
Изобретения	затворена фурна, катетър, гръмоотвод, плавници
Подпис

Историята на Бенджамин Франклин е историята на човек, постигнал всичко сам, изминавайки целия път от низините на обществото до върховете на науката и държавните дела.

Ражда се на 17 януари 1706 година в Бостън, Масачузетс. В семейството освен него има още 16 деца. Започва да ходи на училище, но когато е на 10 години се налага да прекъсне с ученето и да се залови на работа. Работи едновременно в печатница и работилници за направа на свещи.

През 1727 година отваря собствена печатница и започва да издава “Пенсилвания газет” и “Алманах на бедния Ричард”. Самостоятелно научава немски и френски, а също и латински, за да може да чете трудовете на алхимици от средновековието.

Започва да се занимава с проблемите на електричеството. Усърдието, с което провежда експериментите си водят до няколко изобретения, които ползваме и днес. Франклин въвежда в употреба означаването “+” и “-“ на електрически заредени състояния, предлага конструкцията на гръмоотвода и доказва електрическата природа на мълниите. За пръв път той използва електрическа искра за взривяването на барут. През 1784 година изобретява бифокалните очила, а получава и патент за конструкцията на люлеещия се стол. И това са само малка част от изобретенията му. Първото си изобретение прави на 12 години – представлява нещо като плавници, но се слагат на ръцете, а не на краката. Може би това подтиква съвременните световни организации да обявят рождения ден на Франклин и за международен ден на детските изобретения или на децата – изобретатели. Защото много от “очевидните” неща в бита ни, всъщност са изобретения на деца. Но това е друга тема.

Бенджамин Франклин отваря първата в САЩ публична библиотека, основава Американското философско общество и Университета в Пенсилвания. Негова е и идеята за въвеждането на лятното часово време. Заслугите му в научните среди са признати по цял свят. Много академии го избират за свой почетен член.

Бенджамин Франклин е известен и с дипломатическата си работа в Лондон (1757–1775) и Париж (1776-1785), където оказва решаваща роля за утвърждаване на САЩ в световната политика. С неговото лично съдействие и участие се стига до сключването на Американо-френския съюзнически договор през 1778 година и до Версайския мирен договор от 1783 година, с който Британия признава независимостта на САЩ.

През 1785 година Франклин заема поста на президент на Законодателното събрание на щата Пенсилвания. Две години по-късно става един от основните съставители на американската Конституция.

Слави се и като човек, дал на света много от най-известните афоризми. Например, “Времето е пари” и “Не оставяй днешната работа за утре” са негово дело. Обича да казва, че “ако искаш да имаш здрав сън, най-добре да вземаш в леглото си чистата съвест”. 

Доживява до дълбоки старини. Почива на 17 април 1790 година във Филаделфия.

Цитати и откъс от автобиографията на  Бенджамин Франклин :

„Добре направено е по-добре от добре казано.“

„Виното е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.“

„Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш назаем.“

„Ако се провалиш в подготовката, се подготвяш за провал.“

„Демокрацията е договор за правилата между добре въоръжени джентълмени.“

 „Дръж очите си отворени до сватбата и ги притвори след това.“

„Или напиши нещо, което си заслужава да се прочете, или направи нещо, за което си заслужава да се напише.“

„Мързелът се влачи толкова бавно, че бедността бързо го застига.“

„Гостите, като рибата, започват да миришат след 3 дни.“

„На хора, които не се вслушват в съвети, не трябва да се помага.“

„Бунтът срещу тираните е подчинение на Бог.“

„Най-благородният въпрос на света е: “Какво добро дело мога да сторя?”

„Не е толкова срамно да не знаеш, колкото да не искаш да научиш.“

„Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта.”

„Всички войни са глупави, много скъпи и зловредни.”

Как реших да постигна съвършенството (откъс от автобиографията на Бенджамин Франклин)

По горе долу това време (около 1730 г., когато Бенджамин е бил на около 25 години, бел. пр.) се зароди в мен мисълта за дръзкия и усилен проект да постигна нравствено съвършенство. Исках да живея без никога да правя каквито и да е грешки; щях да се преборя с всичко, в което природните склонности, навика или компанията биха ме въвлекли. При положение, че знаех, или си мислех, че знам, какво е добро и какво зло, не виждах защо да не е възможно винаги да правя едното и да избягвам другото. Но скоро открих, че съм се захванал със задача по-трудна отколкото си бях представял. Докато вниманието ми беше заето с това да се пазя от един порок, често бивах изненадван от друг; навикът се възползваше от липсата на внимание; склонноста понякога се оказваше по-силна от разума. Накрая заключих, че основаното на спекулации убеждение, че е в наш интерес да сме съвършено добродетелни, само по себе си не е достатъчно да ни предпази от това да грешим; и че противните навици трябва да бъдат елиминирани, а добрите да се придобиват и установяват, преди да можем да разчитаме на постоянна и неизменна праведност в поведението си. По тази причина измислих следния метод за целта.

В разните списъци с нравствени добродетели, с които се бях запознал в четенията си, намерих голяма разлика в броя на добродетелите, тъй като различните автори включваха повече или по-малко идеи под едно и също име. Въздържанието, например, според някои се ограничаваше до яденето и пиенето, а според други означаваше упражняване на умереност във всяко друго удоволствие, апетит, склонност или страст, телесна или умствена, или дори в нашите алчност и амбиция. Казах си, че за по-голяма яснота е добре да използвам повече имена свързани с по-малко идеи, отколкото малко на брой имена с повече идеи; и събрах всичко, което смятах за нужно или желателно под имената на тринадесет добродетели, като към всяка приложих кратко поучение, което напълно изразяваше смисъла, който й придавах.

Имената на добродетелите, заедно с описанията им, бяха:

Бъди умерен. Не преяждай и не се напивай. Бъди умерен в изказванията и отношенията си с хората.

Бъди тих. Говори тогава, когато това ще е от полза за другите или за теб. Избягвай безсмислени разговори.

Подреди нещата си. Нека всички твои неща имат своето място. Нека всяка част от твоя бизнес и дейности получават полагаемото им се време и внимание.

Бъди решителен. Имай волята да правиш това, което трябва и прави това, което трябва, без да губиш волята си.

Бъди пестелив. Не прави разходи, които няма да допринесат за твоето благоденствие или за това на други хора. Не пропилявай нищо.

Бъди предприемчив. Не губи време. Винаги бъди зает с нещо полезно. Премахни от навиците си всички дейности, от които няма полза.

Бъди открит и честен. Не си служи с измама. Мисли справедливо и когато говориш, говори честно и открито.

Бъди справедлив. Не обвиняван някой, че ти е причинил вреди или е изпуснал ползи за неща, които всъщност са били и са твои задължения.

Не бъди екстремен в думи и действия. Избягвай да нагрубяваш и да се караш с хората.

Бъди чист. Не показвай толерантност към нечистоплътно тяло, дрехи, навици или душа.

Бъди спокоен. Не оставяй дреболии или пък внезапно случили се проблеми да те безпокоят.

Бъди целомъдрен. Бъди възпитан и показвай добри маниери в отношенията с представителите на другия пол.

Понеже намерението ми беше да привикна в упражняването на всички тези добродетели, сметнах, че вместо да се опитам да ги придобия всичките наведнъж, което щеше да разсее вниманието ми, е по-добре да се фокусирам върху тях една по една; и когато овладея една, да премина към следващата и така нататък, докато не покрия всички тринадесет; и тъй като придобиването на някои от тях би могло да помогне за придобиването на други, ги подредих в реда, в който са поместени по-горе. Поставих въздържанието на първо място, тъй като то има склонност да осигурява тези свежест и яснота на ума, които са толкова необходими, когато човек трябва да бди и да стои на пост срещу неотслабващото привличане на стари навици и силата на постоянни съблазни. Щом то веднъж бъде придобито, Мълчанието ще дойде по-лесно; поставих го на второ място тъй като желанието ми беше да увеличавам знанията си, докато напредвам в добродетелността, и понеже в разговор знанието се придобива по-скоро чрез употребата на ушите, отколкото с езика, поради което исках да се отърва от навика да дърдоря, да си играя с думите и да се шегувам, който бях започнал да придобивам, което беше приемливо само в несериозна компания. Очаквах, че Мълчанието и следващата добродетел – Реда – ще ми позволят да намеря повече време за проекта ми и за учене. Веднъж превърнала се в навик, Решителността би ме утвърдила в опитите ми да придобия всички останали добродетели; като ме освободят от оставащия ми дълг, и като увеличат богатството и независимостта, Пестеливостта и Усърдието ще улеснят упражняването на Искреност и Справедливост и т.н., и т.н. Съзнавайки че съгласно съвета на Питагор от неговите Златни стихове ще е нужно ежедневно изпитване, измислих следния начин за провеждане на изпита.

Направих малка книжка, в която отделих по една страница за всяка от добродетелите. Разграфих всяка страница с червено мастило, така че да има по седем колони, една за всеки ден от седмицата, като отбелязах всяка колона с буква за деня. Разделих колоните с тринадесет червени линии, отбелязвайки началото на всеки ред с първата буква на една от добродетелите, за да мога на този ред, в съответната колона, да отбелязвам с малка черна точка всяка грешка, която при изпита установявах, че съм направил спрямо тази добродетел в този ден.

Вид на страниците:

Реших да насоча вниманието си изцяло към всяка една от добродетелите последователно за по седмица. Така през първата седмица положих най-големи усилия да не допусна дори най-малкото прегрешение срещу Умереността, оставяйки останалите добродетели да следват нормалния си ход, като само отбелязвах грешките от деня. Така ако през първата седмица успеех да запазя първия ред – отбелязан с У. – без точки, приемах, че толкова съм привикнал към тази добродетел, и толкова отвикнал от противоположия й порок, че мога през следващата седмица да насоча вниманието си и към следващата добродетел и да се опитам да запазя и двата реда без точки. Продължавайки по този начин, можех да изкарам пълен курс за тринадесет седмици и четири курса на година. И като човек, който има градина, която има нужда да бъде оплевена, който не опитва да изчисти всички бурени наведнъж, защото няма да му е по силите и обхвата, а работи леха по леха, и след като е изчистил първата, преминава към втората, така и аз се надявах, че ще мога да изпитам радостта от насърчителния си напредък в добродетелта, изчиствайки последователно редовете от техните точки, докато накрая, след няколко курса, не изпитам удоволствието да видя чиста книжка след тринадесет седмици ежедневно изпитване.

За девиз на малката ми книжка служеха следните редове от „Катон“ на Адисън (става дума за пиесата „Катон: трагедия“ на Джоузеф Адисън за Марк Проций Катон, наричан още Катон Млади, б.пр.):

“Тук ще стоя. Ако над нас има Сила
(а че такава има, цялата Природа се провиква
чрез всички свои Дела.), тя трябва да се наслаждава на добродетелта.
И това, в което тя се наслаждава, трябва да е щастливо.“

Друг от Цицерон (Марк Тулий Цицерон б.пр.):

“O vitae Philosophia dux! O virtutum indagatrix
expultrixque vitiorum! Unus dies, bene et ex praeceptis
tuis actus, peccanti immortalitati est anteponendus.”

(„О, Философийо, водач във живота! О, търсач на добродетел
и враг на порока! Ти ни учиш, че един ден добро е за предпочитане
пред цяла вечност грях.“)

Друг, от Притчите на Соломон (Книга Притчи Соломонови от Библията, б.пр.), който говори за мъдростта или добродетелта:

В десницата й е дългоденствие, а в левицата й –
богатство и слава; пътищата й са приятни пътища, и
всичките й пътеки – мирни. (3:16-17)

И понеже смятах, че Бог е изворът на мъдростта, намерих за добро и нужно да помоля за неговото съдействие за придобиването й; за тази цел създадох следната малка молитва, която беше поместена преди таблиците за самоизпитване, за ежедневна употреба:

“О мощна Доброта! изобилен Татко! милостиви Водителю! Увеличи в мен тази мъдрост, която открива най-истинския ми интерес! Заздрави у мен решителността да изпълнявам това, което мъдростта повелява. Приеми сърдечните услуги, които извършвам за останалите твои деца, като единствения начин, по който мога да ти се отплатя за продължаващото ти благоволение към мен.“

Понякога също така използвах една малка молитва, която взех от стихотворенията на Томсън (Джеймс Томсън, английски поет, 1700-1748, б.пр.), а именно:

“Татко на светлина и живот, ти Най-висше Благо!
Научи ме какво е добро; научи ме лично!
Предпази ме от глупост, суета и порок,
от всяко долно занимание; и изпълни душата ми
със знание, съзнателен мир и чиста добродетел;
свещено, изпълващо, неизбледняващо блаженство!

Понеже предписанието на Реда повеляваше за всяка част от работата ми да има определено време, една от страниците на книжката ми съдържаше следният план за заниманията през двадесет и четирите часа на естествения ден:

Захванах този план за самоизпитване и продължих да го следвам известно време с малки прекъсвания. С изненада установих, че имах доста повече недостатъци, отколкото си мислех; но имах и удоволствието да видя как намаляват. За да си спестя нуждата да подновявам от време на време малката си книжка, която беше станала цялата на дупки, защото за да я подготвя за нов курс изстъргвах от хартията точките обозначаващи стари прегрешения, пренесох таблиците и поученията върху гланцираните листа на един бележник, в който линиите бяха отбелязани с червено мастило, което оставяше трайна следа, а прегрешенията си отбелязвах с черен молив, който лесно можех да изтрия с мокра гъба. След време минавах само по един курс на година, а после по един на няколко години, докато накрая спрях съвсем, тъй като бях зает с пътувания и работа в чужбина и с много различни дела, които не позволяваха; но винаги носех малката книжка със себе си.

Програмата ми за РЕД ми създаваше най-много проблеми; и открих, че макар и да е изпълнима за хора, чиято работа им позволява да разполагат с времето си, като калфа в печатница например, майстор не е възможно да я следва точно, защото трябва да се меша със света и често да приема хора по работа по време удобно за тях. Също така намерих за крайно трудно да се приуча на ред по отношение на местата на неща, книжа и т.н. Не бях навикнал на това от дете, и понеже имах изключително добра памет, не усещах неудобството от липсата ми на систематичен подход. Затова тази точка ми струва голямо количество болезнено съсредоточение, а грешките ми толкова ме дразнеха и напредвах толкова слабо, и толкова често се връщах към старите си привички, че бях почти готов да се откажа да опитвам и да се задоволя с несъвършен характер в това отношение, като човекът, който отишъл да си купи брадва от ковача – съседа ми – и поискал цялата да е лъсната като ръба. Ковчът се съгласил да я излъска до блясък при условие, че човекът се съгласи да върти колелото; той въртял, а ковачът притискал силно и тежко широката страна на брадвата към камъка, което направило въртенето много изморително. Човекът идвал отвреме навреме от колелото да погледне как върви работата и накрая поискал да си вземе брадвата както е, без повече лъскане. „Не“, казал ковачът, „върти, върти; след малко ще блести; сега е още на петна.“ „Може,“ казал човекът, „но мисля, че най ми харесва брадва с петна.“ Сега вярвам, че е възможно много хора, след като поради липса на някакъв подход като този, който аз използвах, са намерили за трудно придобиването на добри и оставянето на лоши навици свързани с други видове пороци и добродетели, да са преминали през подобно преживяване, да са се отказали от борбата и да са заключили, че „най им харесва брадва с петна“; защото нещо, което се преструваше, че е разумът, от време на време ми внушаваше, че такава крайна безупречност като тази, която изисквах от себе си, може да е един вид нравствена суета, за която ако се разчуе, ще стана за посмешище; че съвършеният характер върви с неудобството да бъдеш мразен и обект на хорската завист; и че добронамереният човек трябва да си остави някои недостатъци, за да не смущава приятелите си.

В действителност установих, че съм непоправим по отношение на Реда; и сега, когато съм стар и паметта ми е отслабнала, усещам много остро липсата му. Но, като цяло, въпреки че никога не постигнах съвършенството, което имах амбицията да добия, а останах доста далеч от него, все пак опитът ме направи по-добър и щастлив човек, отколкото бих бил, ако не бях се опитал; като тези, които се опитват да усъвършенстват почерка си като имитират гравюри, въпреки че не успяват да постигнат превъзходството на гравюрите, все пак почеркът им се подобрява от усилието и е приемлив и същеверемнно хубав и четлив.

Може би е добре потомството ми да научи за този малък трик, на който – с Божията благословия – техният праотец дължи постоянното щастие на живота си, чак до седемдесет и деветата му година, в която това е написано. Какви обрати предстоят в остатъка е в ръцете на Провидението; но ако такива дойдат, размислите за изпитаното минало щастие би трябвало да помогнат да бъдат те понесени с повече примирение. На Въздържанието той приписва дългогодишното си здраве и остатъците от добро телосложение; на Усърдието и Пестеливостта – ранните успехи и придобиването на богатството си, както и на всичкото това знание, което му позволи да бъде полезен гражданин, и му създаде някакво име сред учените; на Искреността и Справедливостта – доверието на страната си и почетните дела, които тя му повери; а на съчетаното влияние на всичките добродетели, дори във несъвършения вид, в който успя да ги придобие – всичкото това спокойствие на характера и всичката тази бодрост в разговор, поради които компаният му е търсена и досега и приятна дори на по-младите му познати. Затова се надявам, че някои от наследниците ми ще последват примера и пожънат ползите.

Въпреки че планът ми не беше изцяло лишен от религия, може да се отбележи, че не носи белезите на нито едно от основните вярвания на коя да е секта. Нарочно ги избегнах; понеже бях напълно убеден в полезността и превъзходството на метода ми, и че може да бъде полезен на хора от всички религи, и понеже възнамерявах в един или друго момент да го публикувам, не исках в него да има каквото и да е, което би отблъснало който и да е, от която и да е религия. Имах намерение да напиша кратък коментар към всяка добродетел, в който щях да покажа нейните предимства и недостатъците съпътстващи съответния порок; и щях да нарека книгата си „ИЗКУСТВОТО НА ДОБРОДЕТЕЛТА“ [7], понеже щеше да показва средствата и начина за постигане на добродетел, което щеше да я разграничи от простото призоваване към добри дела, което не поучава и не посочва начина, и така прилича на вербалния благодетел от Апостола, който призовава голите и гладните да се нахранят и да се облекат, без да им покаже къде могат да намерят дрехи и храна – Яков 2:15,16.

[7] Нищо не е по-вероятно да направи човек богат от добродетелта. –[Бележка в полето.]

Но така се случи, че намерението ми да напиша и публикувам този коментар не се осъществи. Наистина от време на време си записвах кратки бележки с настроения, размишения и т.н., които да използвам в него, някои от които все още имам на разположение; но нуждата да отдавам вниманието си на лични работи в по-ранната част от живота ти и на обществени задачи оттогава, ме накараха да го отложа; и понеже в съзнанието ми той е свързан с голям и обширен порект, който изисква цялото внимание на човек, за да бъде изпълнен, и на който поредица от непредвидени занимания ми попречи да се отдам, досега е останал незавършен.

Намерението ми беше в тази творба да обясня и подкрепя доктрината, че злите деяния не са вредни, защото са забранени, а че са забранени, защото са вредни, с оглед единствено на човешката природа; и че по тази причина е в интереса на всеки, който иска да бъде щастлив в този свят, да бъде добродетелен; и изхождайки от това обстоятелство (понеже винаги има по света голям брой богати търговци, благородници, държави и принцове, които имат нужда от честни служители за да управляват работите си, и понеже споменатите се срещат толкова рядко), щях да се опитам да убедя младите хора, че няма качества, които е по-вероятно да направят човек богат от честността и почтеността.

Списъкът ми с добродетели първоначално съдържаше едва дванадесет; но след като един мой приятел квакер любезно ме информира, че като цяло ме смятат за горд; че гордостта ми често проличава в разговор; че не се задоволявах с това да съм прав в спора, а че натяквах и се държах доста нагло, в което ме убеди с няколко примера; реших, ако мога, да се излекувам от този пророк или глупост наред с другите, и прибавих Смирението към списъка си, като дадох на думата обширно значение.

Не мога да се похваля с много успех в действителното придобиване на тази добродетел, но външен вид го докарах. Стана ми правило да избягвам всякакви директни противоречия с чуждите мненията и всички положителни изрази на моите собствени. Дори си забраних, съгласно правилата на нашето Хунто, да използвам в езика си каквито и да е думи или изрази, които придават твърдост на мнението, като със сигурност, без съмнение и т.н., и вместо тях използвах струва ми се, доколкото разбирам, струва ми се, че нещо е така и така; или така ми изглежда в момента. Когато някой направеше твърдение, което смятах за погрешно си отказвах удоволствието рязко да го конфронтирам и веднага да му покажа нещо абсурдно в твърдението му; и в отговора си започвах с налбюдението, че в някои случаи или обстоятелства мнението му би било правилно, но в настоящия изглежда или ми се струва, че има известна разлика, и т.н. Скоро установих предимството на тази промяна в подхода ми; разговорите, в които участвах преминаваха по-приятно. Скромният начин, по който изразявах мненията си предразполагаше към по-лесно възприемане и по-малко противоречия; когато се окажеше, че греша, грешките ми ми носеха по-малко унижение, и по-лесно убеждавах другите да се откажат от грешките си и да се присъединят към мен, когато се случеше да съм прав.

И в крайна сметка, този подход, който в началото си наложих с известно усилие против естествените ми наклонности, в крайна сметка ми стана толкова удобен и така привикнах към него, че през последните може би петдесет години никой не ме е чул да се произнасям догматично. И на този навик (след почтеността) приписвам това, че толкова рано придобих тежест сред съгражданите си при предлагането на нови институции или при промени в старите и толкова влияние в обществените съвети, когато станах член; защото слабо умеех да говоря, никога не бях красноречив, много се колебаех в избора на думи, едва успявах да говоря без грешки и въпреки това като цяло успявах да събера подкрепа за предложенията си.

В действителност едва ли има друга естествена склонност, която да е толкова трудна за превъзмогване като гордостта. Прикривай я, бори се с нея, тъпчи я, задушавай я, усмирявай я колкото искаш, все пак е жива, и отвреме навреме ще надникне и ще се покаже; може би често ще я виждаш в тази история; защото дори да можех да си допусна, че напълно съм я превъзмогнал, в такъв случай най-вероятно щях да се възгордея със смирението си.

[Дотук написано в Паси, 1784 г.]