Алеко Константинов – Щастливеца : „Моята изповед“

magnifisonz.com /

Алеко Константинов (1863-1897) – необикновен българин, недостижим творец, достойна личност. Добродетелите на Щастливеца са толкова много и така силно изразени, че лесно можем да ги открием във всеки момент от живота му. Независимо дали се захваща с обществена дейност, писане или пък туризъм, сякаш Алеко Константинов винаги е воден от най-висшите си ценности.

Никога не сме криели възхищението си от тази пламенна личност, оставила незаличима следа в миналото ни. Дълбоко вярваме, че всеки от нас може да черпи мъдрост и опит от необикновения житейски път на Алеко, който е съпътстван както от възходи, така и от падения.

Водени от желанието си да разкрием на възможно най-много хора „непознатия Алеко“, публикуваме един интересен материал. Това е анкета на професор Иван Шишманов с авторa на „Бай Ганьо“, три години преди да бъде застрелян край пазарджишкото село Радилово в деня на „Св. Св. Кирил и Методий“ ­ 11 (24) май. Кръстена е „Моята изповед“ и от нея научаваме много за личността на Щастливеца.

Приятно четене!

Име и презиме?
– Алеко Константинов.

Месторождение?
– Свищов.

Място и дата на изповедта?
– С. Владая, 20 юли 1894 г.

Коя краска предпочитате?
– Краската на кожата.

Коя е любимата Ви миризма?
– Миризмата на параходите и железниците.

Кой цвят Ви се вижда най-хубав?
– Бутон от роза и незабудка.

Кое животно Ви е най-симпатично?
– Кучето.

Коя краска на очи и коси предпочитате?
– Ясно сини очи и руси коси.

Коя е според Вас най-почтената добродетел?
– Любовта като сърдечна доброта.

Кой порок мразите най-много?
– Скъперничеството.

Кое е най-любимото Ви занаятие?
– Да пиша хумористични очерци.

Кое развлечение Ви е най-приятно?
– Гуляй на чист въздух и мъжка компания.

Кой е според Вас идеалът на земното щастие?
– Свобода от всякакви условности и задължения.

Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
– Да се разочароваш от силата на честността.

Може ли да Ви попита човек на колко сте години?
– Тридесет и една година, 6 месеца и 20 дни.

Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам?
– Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.

Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
– Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за „Бай Ганя“.

Кой е най-тъжният?
– Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.

Коя е Вашата главна надежда?
– Че кога да е ще бъда оценен по достойнство.

Вярвате ли в приятелството?
– Да.

Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?
– Ранна утрин преди изгрев на слънцето.

Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
– Саванарола.

Коя личност от роман или театър?
– Лео на Шпилгагена.

В коя страна бихте предпочели да живеете?
– България.

Кой е любимият Ви писател?
– Тургенев.

Кой живописец?
– Верещагин.

Кой композитор?
– Верди.

Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели?
– Свобода, честност и любов.

Кое е според Вас майсторското творение на природата?
– Младо и здраво человеческо тяло.

От кое място Ви е останал най-приятният спомен?
– От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.

Кое е любимото Ви ястие?
– Пастърма и кисело зеле.

Предпочитате ли меко или твърдо легло?
– Меко умерено и хладно легло.

Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
– Французите.

https://slova.bg/images/articles/aleko_konstantinov_full.jpg

На 13-ти януари се навършиха 156 години от рождението на Алеко Константинов. Щастливеца е роден в Свищов в семейството на видния местен търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в град Николаев, Русия през 1881 г. и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 г. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика.

Член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Той поставя началото на организирания туризъм в България, като създава Първо Туристическо дружество. Убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев край село Радилово, Пловдивско. Сред най-известните произведения на Алеко Константинов са „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази боже сляпо да прогледа“ и др. Ето 10 от най-популярните реплики от негови произведения.

1. „Пази боже сляпо да прогледа!“
(от едноименния разказ)

2. „- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“.
(от „Бай Ганьо пътува“)

3. „- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.
Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата…
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“
(от „Бай Ганьо в Банята“)

4. „Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
– Купуваме ги – отговаря едва сдържано един от нас.
– Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам круши.“
(от „Бай Ганьо на изложението в Прага“)

5. „… Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“
(от „Бай Ганьо у Иречека“)

6. „Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене…“
(от „Разни хора, разни идеали“)

7. „Ний Афицерските дами сме на едно мнение, а вие, госпожите, може да бъдете на друго мнение…“
(от „От много ум“)

8. „Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“. Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. „Вéлика корупциjа“ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.“
(от „До Чикаго и назад“)

9. „- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш! Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата.“
(от „Бай Ганьо“)

10. „Опознай Родината, за да я обикнеш!“

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.