Георги Калоянчев – “Лъжовен е тоя свят, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето”

magnifisonz.com /

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925 г. След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

Георги Калоянчев (Калата)
български артист
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fd/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_-_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-01.jpg
Роден Георги Тодоров Калоянчев

13 януари 1925 г.
Бургас, Flag of Bulgaria.svg Царство България
Починал
18 декември 2012 г. (87 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg Република България
Активни години 1946 – 2012
Брачни партньори Валя Калоянчева
Деца Ивайло Калоянчев
Явор Калоянчев

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952 – 1957) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956). В СИФ (1952 – 1962).

https://www.10te.bg/wp-content/uploads/2012/12/georgi-kaloianchev_cover.jpg

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Член на СБФД (1964), на САБ – в УС (1970 – 1973).

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.

Актьорът Георги Калоянчев е един от големите мъже, който остава завинаги в сърцата на българите с таланта, чувството си за хумор и отдадеността на професията. Синът му – Ивайло Калоянчев, споделя, че дори в последните си дни Калоянчев запалвал цигара, макар и да нямал сили да я допуши, и си сипвал малка ракия. Малките човешки удоволствия, които идват след голямото удоволствие от любовта на публиката и сцената. След като болестта влошава състоянието му и го прави трудноподвижен, Калоянчев никога не пожелава да отиде отново до театъра. Иска колегите му да го помнят жизнен и активен. Да си го припомним и ние – с най-силните му реплики от представления, речи и интервюта.

“Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.”

https://static.dir.bg/uploads/images/2017/02/01/361996/1920x1080.jpg?_=1524052840

“В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.”

“Когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето.”

“Сърцето иска едно, а главата”

“Лъжовен е тоя свят, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето.”

“Трябва вече да тръгвам нагоре, но не ми се ще.”

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *