Актьорът Иван Ласкин почина на 48-годишна възраст.
Акторът прекара последните 10 дни в реанимацията на ВМА с тежка чернодробна недостатъчност и спешна нужда от трансплантация. Колеги и приятели на Ласкин дори организираха кампания за кръводаряване в цялата страна. За съжаление обаче въпреки грижите на лекарите актьорът не излезе от комата.
Ласкин има множество роли в теа
Иван Ласкин е български театрален и филмов актьор от арменски произход.
Роден е на 10 март 1970 г. в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1994 г. в класа на професор Здравко Митков. Дебютира в ролята на Джими Портър в „Обърни се с гняв назад“ от Джордж Озбърн в Малък градски театър.
На 28 декември 2018 г. е приет във Военномедицинска академия, държан е в изкуствена кома заради чернодробна недостатъчност. Иван Ласкин умира на 48 години на 6 януари 2019 г. в София.
Започва професионалната си театрална изява на сцената на Театър „Сълза и смях“ през 1991 г. Играл е на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния театър, МГТ „Зад канала“ и Театър „Българска армия“. От 1997 г. е актьор в Театър „Българска армия“. На сцената на ТБА е известен с ролите си в постановки на Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев, Стефан Москов, Бина Харалампиева, Андрей Аврамов, Борис Панкин. През 2009 г. участва в пиесата на Захари Карабашлиев – „Неделя вечер“, реж. Здравко Митков. Играе на сцената на театър „Антон Страшимиров“ Стара Загора ролята на Иванов от пиесата на А.П. Чехов „Иванов“.
Занимава се с продуцентска дейност и участва в компания за продуциране, лансиране и утвърждаване на млади таланти в България. Член е на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ в Тополовград.
До 2014 г. играе в театър „Българска армия“.
Играл е в десетки български игрални филми, сред които „Васко да Гама от село Рупча“, „Честна мускетарска“, „Вагнер“, „Хайка за вълци“, „Дунав мост“ и „Магьосници“, „Колобър“, „Приятелите ме наричат Чичо“, „Рут“, „Църква за вълци“, „Най-важните неща“, „Грях“, „Стъклената река“ и в над двадесет европейски и американски продукции от периода 1989 – 2007.