| Амос Оз עמוס עוז |
|
|---|---|
израелски писател
|
|
| Роден | 4 май 1939 г.
Йерусалим, Израел
|
| Починал | 28 декември 2018 г.
Йерусалим, Израел
|
Амос Клаузнер е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството на Йехуда и Фаня Клаузнер, емигранти-ционисти от Източна Европа. През 1954 г., две години след самоубийството на майка си, се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г. Там той променя името си на Оз („сила“). Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. – 1963 г.). По време на своето следване, през 1961 г., публикува и първите си разкази, последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.
Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на антивоенното движение „Мир сега“. Той подкрепя идеята за две отделни държави – Израел и Палестина, с две отделни столици в разделения Йерусалим. От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет.
През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.
Припомняме ви разказа за чаената лъжичка, който той сподели с българските си читатели по време на гостуването си у нас:
„Ето каква е моята идея за Ордена на чаената лъжичка. Според мен, ако човек стане свидетел на голямо бедствие, да кажем, пожар, пред себе си има три принципни възможности. Първата: бягайте надалече, колкото се може по-бързо, и оставете бавните да изгорят.
Втората: напишете гневно писмо до главния редактор на вашия вестник и настоявайте отговорните за пожара хора да бъдат незабавно уволнени.
Третата: донесете кофа с вода и я излейте върху пламъците; ако не намерите кофа, вземете чаша, ако нямате чаша, използвайте чаена лъжичка – чаени лъжички има навсякъде. Да, знам, чаената лъжичка е малка, а пожарът – огромен, но ние сме милиони и всеки разполага с чаена лъжичка. Призовавам хората, които споделят мнението ми, да не бягат, нито да пишат писма; по-добре да действат, макар и с чаена лъжичка, да тръгнат по улиците с малка чаена лъжичка на ревера, за да се разпознаваме, да знаем, че сме заедно, в едно братство, в един орден, наречен Ордена на чаената лъжичка.
Такава е моята философия накратко – или, ако щете, в чаена лъжичка”.
Цитати :
„Това е проблемът с обясненията – започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало.”
„Срамът и гордостта в действителност са по-силни от описваните в романите чувства.”
„Хората се стремят да запленят и очароват останалите, за да запълнят някаква празнина в себе си.”
„Култура означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим. Битката в световен мащаб днес е между културата и промиването на мозъците.”
„Има само едно нещо, което е по-лошо от насилието. Това е покорството пред насилието.”
„Дали абсолютната истина съществува, е въпрос, на който ще отговорят философите. Но и най-големият идиот познава лъжата.”
„Хората искаха най-различни неща. Обикновено това, което нямаха и никога нямаше да имат. Постижимото приемаха за даденост.”
„Между две точки има само една права линия, но тя винаги е пълна с препятствия.”
„Дълбоко в себе си вярвам, че въображението може да служи като частичен имунитет срещу фанатизма.”
„Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил.”
„Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв.”
„Препоръчвам изкуството на бавното четене“
„…защото човекът – колкото и да е силен и талантлив – може да бъде унищожен, но книгата все ще остане някъде – било сред лавиците на Конгресната библиотека или в някое затънтено селско читалище.“
„Преди около 3000 години ние, евреите сме измислили вината, след което тя е била популяризирана от християните по целия свят. Аз като един евреин се чувствам виновен за това.”