magnifisonz.com /

Ги дьо Мопасан  е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :

• Бъдещето е на хитреците. — из романа „Бел Ами“

• Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си.

• Всички религии са глупави със своя детински морал и егоистични, чудовищно глупави обещания. — из романа „Бел Ами“

• Всичко в живота е въпрос на нюанси… — из романа „Бел Ами“

• Животът е планина : качваш се бавно и слизаш бързо.

• Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни. — из романа „Бел Ами“

• Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен — глупав.

• Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг! — из романа „Бел Ами“

• Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. … Хубаво е да бъдеш обичан. — из романа „Бел Ами“

• Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.

• …Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи…, тя се превръща в ужасно бреме. — из романа „Бел Ами“

• Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.

• Обществото често издава недоброжелателни присъди. — из романа „Бел Ами“

• Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат. — из романа „Бел Ами“

• Физическата близост само укрепва съюза на сърцата. — из романа „Бел Ами“

• Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество. — из романа „Бел Ами“

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан е роден вероятно в замъка Мироменил, Турвил сюр Арк, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 г. Мопасан започва да изучава право вПариж. Скоро след това, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers – Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan – Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885 г.), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистичеки елит. „Пиер и Жан“ (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е „Орла“ (Le Horla, 1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.