38 години без Джон Ленън. Не можеш да убиеш Мечтателя

magnifisonz.com /

Часът е малко преди 23 на 8 декември 1980 година. Джон Ленън и съпругата му Йоко Оно се прибират към дома си в Ню Йорк, след като са прекарали последните часове в звукозаписното студио Hit Factory. Когато двамата са на входа пред сградата “Дакота”, където се намира жилището им, пред Ленън изниква психически неуравновесеният Марк Дейвид Чапман. Чапман първо моли Ленън за автограф върху последния, излязъл само преди две седмици албум “Double Fantasy”. После изчаква Ленън да го подмине и стреля пет пъти в гърба му.

Ленън пада. Портиерът на сградата вика полиция, а убиецът на един от най-великите хора на ХХ век стои и чака пристигането на полицаите, като през цялото време рецитира “Спасителят в ръжта” на Селинджър.

Пристигналите на място полицаи качват ранения Ленън в автомобила си и го карат в най-близката болница. Но всички опити на лекарите да спасят легендата на рок музиката са безрезултатни. В 23:15 часа на 8 декември 1980 година Джон Ленън почива вследствие на огромната кръвозагуба след изстрелите на Чапман. Останките му са кремирани, а прахът е предаден на съпругата му Йоко Оно. Последното си интервю Джон Ленън дава няколко часа, преди да бъде убит.

Убиецът му Марк Дейвид Чапман, въпреки че е признат за страдащ от психични проблеми, е осъден на доживотен затвор. Пред съда твърди, че искал просто да стане известен, затова си съставил списък с именити личности, които да убие, за да се прослави.

 

Присъдата излежава в затвора със строг режим “Атика” край град Бъфало. Подавал е вече осем пъти молба за помилване и предсрочно освобождаване (последният път през август 2014 година). Всеки път обаче, молбите му са отхвърляни и Чапман продължава да излежава доживотната си присъда.

Още през 2000 година Йоко Оно пише писмо до комисията по помилванията на щата Ню Йорк, в което призовава Чапман да не бъде освобождаван. И през следващите години вдовицата на великия Джон Ленън не веднъж е заявявала, че няма да се чувства в безопасност, ако убиецът бъде пуснат на свобода.

Джон Ленън е музикант, художник, актьор и писател. Той е една от най-влиятелните личности на поп културата на XX век. Придобива световна слава, като член и водеща фигура в рок групата „Бийтълс“.

Ленън е в основата на еволюцията в стила на групата, който от традиционни любовни сюжети, на фона на семпла мелодия, прераства в социално ангажирани текстове, а състава започва да експериментира с различни музикални течения.

През 1970 г. Джон Ленън се жени за художничката Йоко Оно. От първата си съпруга – Синтия Пауъл той има син – Джулиън. След това започва и неговата солова кариера.

Той се откроява като изпълнител с активно отношение към социалните проблеми, борбата за мир и възражение към всякакви прояви на насилие.

Заедно с музикалните си ангажименти Джон Ленън и съпругата му Йоко участват в редица демонстрации и инициативи, посветени на мира.

От 1975 г. Ленън се установява за постоянно в Ню Йорк, където се опитва да прекара повече време със семейството си. След дълга творческа пауза той се захваща с издаването на нов албум “Двойна фантазия“.

Три седмици преди официалното му издаване Джон Ленън е застрелян пред жилището си от вманиачения почитател Марк Дейвид Чапман.

Джон Ленън е автор на искрените мисли:

„Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.”

***

„Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове.”

***

„Талантът е способността да вярваш в успеха.”

***

„Мечта, която мечтаеш сам е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно е реалност.”

***

„Както обикновено, зад всеки идиот има велика жена.”

***

„Всичко е по-ясно, когато обичаш.”

***

„Времето, което с удоволствие си загубил, не е загубено.”

***

„Реалността оставя много на въображението.”

***

„Мечта, която бленуваш е само мечта. Мечта, която бленувате заедно е реалност.

Всичко, което казваме е да се даде шанс на мира.

Всичко, от което имаш нужда е любов.

Обикновено, има страхотна жена зад всеки идиот.

Всички те обичат, когато си шест инча под земята.“

***

„Когато се влюбих в Око, разбрах: „Господи, това е различно от всичко, което ми се е случвало досега… То е повече от хит, повече от злато, повече от всичко”.

***

Аз вярвам на всичко, докато не бъде опровергано. Така че вярвам във феи, митове, дракони. Всичко съществува, дори ако е само в ума ти. Кои може да каже, че сънищата и кошмарите не са толкова реални като случващото се тук и сега?

***

Аз вярвам в Господ, но не като едно нещо, не като възрастният човек в небето. Аз вярвам, че това, което хората наричат Господ е нещо във всички нас. Вярвам, че това, което Христос, Мохамед и Буда са казали е нещо правилно. Просто преводите са грешни.

***

Не вярвам в убийството, независимо каква е причината!

***

Аз няма да променя начина, по който изглеждам или начина, по който се чувствам, за да съм част от нещо. Аз винаги съм бил откачен. Аз съм бил откачен през целия си живот и трябва да живея с това, нали знаете. Аз съм един от тези хора.

***

Ако да бъдеш свръх-егоцентричен значи да вярваш в това, което правиш, в изкуството и музиката, тогава можете да ме наречете така. Аз вярвам в това, което правя и ще го кажа.

Георги Рупчев – превод

ВРЕМЕ ЗА ПОЧИСТВАНЕ

Слънце по лицето,
в лунен прах – водата.
Двамата със тебе
сме на нашто място.
Ангелите ни обичат,
в рая са си боговете
и оракулът предрече –
с теб извадихме късмета.
Ето че почва – нека да почне
времето за почистване.
(Да им покажем на тия как става!)
Виж, царицата в кантората
как брои парите.
В кухнята пък царя прави
медените питки.
И без дружби, без омрази
сме съвсем свободни.
Всичко е добре на борда
на пълната хармония.
Ето че почва – нека да почне
времето за почистване.
(Да им покажем на тия как става!)
Дето и да бродим,
винаги се връщаме.
Центърът на всичко
вечно ще е вкъщи.
Ангелите ни обичат,
в рая са си боговете
и оракулът предрече –
с теб извадихме късмета.

СЕДЯХ СИ ПОД

Седях си под дървото, самотувах,
тъй дребен, тлъст и примирен.
Не виждах нищичко, обаче чувах
как дама пееше за мен.

Поглеждам към небето да открия
отде е тоя дивен глас.
Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам,
да чувам само мога аз.

– Проговори, яви се ти, магия! –
отеква тръпният ми вик. –
Край туй дърво си, не на мене тия! –
Но тя не ще да се яви.

Тъй сладко пееше, че чак приспа ме
за час или за два, ала
събуден, гледам – още няма дама,
като че ли не е била.

Загледан в клонките, се сецнах –
помислих си, че виждам – ей! –
едно мънинквичко прасенце
със сичка сила там да пей.

Изсмях се: – Мислих те за дама!
Дочувам: – Може и да съм. –
и виждам в миг как тази дама
въздига се и литва към.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.