magnifisonz.com /

Херман Хесе  е немски и швейцарски писател и поет, получил Нобелова награда за литература през 1946 г.

• Астрологията е един опит да се постигне ред и система за многото различни по нрав хора. За съдбите и предопределенията.

• Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.

• В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. Любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение.

• Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.

• Любовта към Бога невинаги е единна с любовта към доброто. Ех, да би било толкова просто! Какво е добро, ние знаем, записано е в Божиите повели. Но Бог не е единствено в скрижалите, те са само най-малката част от него. Можеш да се придържаш към тях и да бъдеш далеч от Бога.

• Науката не е нищо друго освен тъкмо тази „страст да търсиш и намираш разлики“. За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се намират различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат.

• Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв друг смисъл, освен да ти покаже колко съвършено несравним си с мене.

• Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?

• Ние двамата, мили приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да почита това, което е той – негова противоположност и допълнение.

• Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него.

• Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас.

Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 г. в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, работили дълго време в Индия. От 1873 г. те живеят в Калв, където работят в издателска къща под ръководството на Херман Гундерт, дядо на Херман Хесе по майчина линия. През 1881 г. семейството на Хесе се премества вБазел, Швейцария, където прекарва пет години, преди да се завърне в Калв.

След като завършва Латинското училище в Гьотинген, през 1891 г. Хесе постъпва в Евангелистката теологична семинария в Маулброн.

На следващата година бяга оттам и е открит в полето ден по-късно. След като през май 1892 г. прави опит за самоубийство, Хесе преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си. През 1893 г. успява да положи изпит, с който завършва образованието си.

Хесе започва да чиракува в книжарница в Еслинген на Некар, но след три дни напуска. След това, в началото на лятото на 1894 г., започва продължило 14 месеца чиракуване във фабрика за часовници в Калв. През октомври 1895 г. отново се мести и става чирак в книжарница, този път в Тюбинген.

Начало на писателска дейност

Книжарницата в Тюбинген, в която Хесе започва работа, е специализирана в областта на теологията, филологията и правото. Неговата работа е да подрежда, опакова и архивира книгите. Той често продължава работа и след края на 12-часовия работен ден и обикновено прекарва почивните си дни сред книгите. Чете теологична литература, а след това Йохан Волфганг Гьоте, Готхолд Лесинг, Фридрих Шилер и древногръцка митология. През 1896 г. в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение.

През 1898 г. Хесе вече има приличен доход, който му осигурява финансова независимост от неговите родители. През този период той се концентрира върху произведенията на Немския романтизъм, най-вече Клеменс Брентано, Йозеф фон Айхендорф, Фридрих Хьолдерлини Новалис. В края на годината той публикува малка стихосбирка, а в началото на 1899 г. – сборник с разкази. И двете книги нямат особен успех.

От есента на 1899 г. Херман Хесе работи в известна антикварна книжарница в Базел. През 1900 г. е освободен от военна служба, зарадиамблиопия, от която, както и от невралгия и постоянно главоболие, страда през целия си живот. През 1901 г. Хесе осъществява своята стара мечта и предприема пътуване в Италия. Той започва работа в друг антиквариат в Базел, а публикациите му на стихотворения и разкази вече започват да му носят доходи. Той предизвиква интереса на издателя Самуел Фишер, който публикува успешния роман„Петер Каменцинд“ („Peter Camenzind“) през 1904 г. След него Хесе напуска работата си и до края на живота си се издържа като писател.

До края на Първата световна война

Вече придобил известност, през 1904 г. Хесе се жени за Мария Бернули, от която има трима синове. Семейството се установява вГайенхофен на езерото Констанц. Там той пише втория си роман „Unterm Rad“, който е публикуван през 1906 г. През следващите години Хесе пише предимно разкази и стихове. Публикуваният през 1911 г. роман „Gertrude“ по-късно е определян от самия него като несполучлив.

През този период възниква напрежение между Хесе и съпругата му и през 1911 г. той предприема сам пътуване до Шри Ланка иИндонезия. През 1912 г. семейството се премества в Берн. Семейните проблеми на Хесе са отразени в романа от 1914 г. „Rosshalde“.

С началото на Първата световна война през 1914 г. Хесе се записва за доброволец в германската армия, но, тъй като е негоден за фронтова служба, е изпратен да работи в лагер за военнопленници. На 3 ноември 1914 г. той публикува есето си „O Freunde, nicht diese Töne“, в което призовава германските интелектуалци да не се поддават на национализма. То предизвиква нападки, широко тиражирани в пресата, и отдръпването на някои негови стари приятели. Сред тези, които го подкрепят, е приятелят му Теодор Хойс, както и френският писател Ромен Ролан, с когото се срещат през август 1915 г.

В разгара на тези спорове, Хесе изпада в още по-тежка криза след поредица лични нещастия – на 8 март 1916 г. умира баща му, синът му Мартин е тежко болен, а съпругата му получава пристъп на шизофрения. Хесе напуска военната служба и е подложен напсихотерапия. През този период започват заниманията му с психоанализа, във връзка с които се запознава с Карл Юнг. За три седмици през есента на 1917 г. той пише романа си „Демиан“ („Demian“), публикуван след примирието през 1919 г. под псевдонима Емил Синклер.

20-те години

Когато Хесе се връща към цивилния живот през 1919 г., бракът му е разрушен. През пролетта той се премества в Монтаньола. Той наема четири стаи в сграда, известна като Каза Камуци, където остава да живее 12 години. Там той започва да рисува, дейност, която е отразена в книгата му„Klingsors letzter Sommer“, публикувана през 1920 г. През 1922 г. се появява романът му„Сидхарта“ („Siddhartha“). През 1924 Хесе се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на писателката Лиза Венгер и леля на Мерет Опенхайм. През същата година той получава швейцарско гражданство.

Следващите по-големи произведения на Харман Хесе, „Курортист“ („Kurgast“; 1925) и„Нюрнбергско пътуване“ („Die Nurnberger Reise“; 1927) имат автобиографичен характер. Те са засенчени от следващия му роман, „Степният вълк“ („Steppenwolf“), който също е публикуван през 1927 г. Малко по-късно той се жени за еврейката Нинон Долбин Ауслендер. През 1931 г. двамата се местят в новата си къща в Монтаньола.

Последни години

През 1931 г. Хесе започва да обмисля последното си голямо произведение, „Игра на стъклени перли“ („Das Glasperlenspiel“). Като подготовка за него през 1932 издава новелата „Пътуване към изтока“ („Die Morgenlandfahrt“).

Хесе наблюдава със загриженост вземането на властта в Германия от националсоциалистите. През 1933 г. той помага на Бертолт Брехт и Томас Ман да напуснат страната, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Въпреки това е обвиняван в подкрепа за режима, тъй като не обявява ясна политическа позиция. В същото време от края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено.

Изолирайки се от политическите конфликти и Втората световна война, Хесе работи върху романа си „Игра на стъклени перли“, който е издаден през 1943 г. в Швейцария. През 1946 г. той получава Нобелова награда за литература. След войната Хесе пише по-малко, главно разкази и стихове. Той умира на 9 август 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.