Ромен Гари (на френски: Romain Gary, псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“: веднъж 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar).
Биография и цитати :
1. „Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.“
2. „- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко, има отговор на всичко, разрешава всичко и просто трябва да я оставиш да действа.“
3. „Мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром.“
4. „За мен хероинът е долна работа. Момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието, и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса… Не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.“ – от романа „Животът пред теб“
5. „Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.“
6. „Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.“
7. „Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“
8. „И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.“
9. „Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.“
10. „Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.“
11. „Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“
| Ромен Гари Romain Gary  |
|
|---|---|
| Псевдоним | Ромен Гари, Емил Ажар, Сатан Богат, Рене Дьовил, Фоско Синибалди |
| Роден | Роман Кацев 8 май 1914 г. Вилнюс, Руска империя
|
| Починал | 2 декември 1980 г. (на 66 г.)
Париж, Франция
|
| Професия | писател, пилот, дипломат |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1945 – 1980 |
| Жанр | роман |
| Известни творби | Корените на небето (1956) Животът пред теб (1975) |
| Награди | Гонкур (1956 и 1975) |
Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. в град Вилно, на територията на Руската империя (по-късно Вилнюс, Литва). Майката на бъдещия писател е провинциалната актриса Нина Овчинская. Тя имигрира с него във Варшава, когато момчето е на три години. Бащата на Ромен, Арье-Лейб Кацев, напуска семейството през 1925 г. и се жени повторно. За свои истински баща Ромен счита Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино. През 1928 г. майката и синът се установяват във Франция, в Ница. Ромен изучава право в Екс ан Прованс и в Париж. През 1938 служи в авиацията, присъединява се към Свободна Франция през 1940 г. и служи в Свободните въздушни сили на Франция. Воюва като пилот в Европа и Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл де Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис.
Отношенията на Гари с майка му са описани в романа La Promesse de l’aube („Обещанието на зората“) (1960). Майката е мечтала синът й да стане посланик, кавалер на ордена на Почетния легион, велик актьор в драмите на Хенрик Ибсен и Габриеле д’Анунцио, да се облича по модата в Лондон. Нейните мечти в голяма степен се сбъдват – Гари става генерален консул на Франция, кавалер на ордена на Почетния легион, движи се във висшето общество, бил е елегантен денди и литературна знаменитост. През 1945 г. публикува първия си роман „Европейско възпитание“. Ромен Гари бързо става един най-популярните писатели във Франция. През 1956 г. за романа си „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“.
Ромен Гари има вкус към мистификацията и литературните псевдоними. Той подписва романите си с различни псевдоними, като основните са Ромен Гари и Емил Ажар, обяснявайки фамилиите с игра на думи с руските думи „гори“ и „жарава“. Той издава и криминалния политически роман Les Têtes de Stéphanie („Главите на Стефани“) под псевдонима Сатан Богат (Shatan Bogat) и сатиричната алегория L’Homme à la colombe („Човекът с гълъба“) под името Фоско Синибалди (Fosco Sinibaldi, първите букви заместват „Гар“ в Гарибалди).
След като през 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 година награда „Гонкур“ за романа „Животът пред теб“, Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която иначе по регламент се присъжда само веднъж в живота.
Съпруг е на писателката Лесли Бланш и на американската актриса Джийн Сийбърг, с които се развежда. Година след развода с последната (през септември 1979 г.) прави опит за самоубийство с барбитурати. Депресиран поради напредналата възраст, Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г. Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d’Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“
Някои негови книги са екранизирани: Clair de femme („Сияние на жена“) (1979) и La vie devant soi („Животът пред теб“) (1977).
„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“
„Толкова жени съм познавал през живота си, че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Твърде много значи, ни една.“
„Някои мигове имат памет.“
„Нямах и най-малкия шанс да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена.“
„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“
„Няма стари чанти, това са истории без любов.“
„Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.“
„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама.“
„- Обсебваща ли съм?
– Ужасно. Когато не си тук.“
„Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.“
„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“
„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“
„Не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“
„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“
„- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко, има отговор на всичко, разрешава всичко и просто трябва да я оставиш да действа.“
„Ние сме прекалено слаби, за да можем да си позволим да бъдем победени.“
Самотата не е крайната спирка. Всеки ден срещаме стотици хора, разминавайки се с тях на улицата или в парка, загледани в далечината и с невиждащи очи. В романа си „Сияние на жена“ Ромен Гари среща две страдащи сърца, тези на Мишел и Лидия, за да ни припомни, че любовта е възможен лек за всеки. Един ден насаме с героите и поетиката на „французина по душа“ и мирогледът се променя, а цветовете на ежедневието стават по-ярки и по-наситени. Защо? Ще разберете след 115 страници преживяване, а за сега ви представяме втора част от колекцията с нашите любими изречения от тази вдъхновяващ роман.
„Тогава ти си тук и има сияние на жена. Може би други мъже могат да живеят другаде, не и аз.“
„Говоря ви за една щастлива липса на оригиналност, защото щастието няма какво повече да измисли. Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.“
„Кой би се осмелил да ти каже, че честта, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена?“
„Загиваме от слабост, а това позволява всяка надежда. Слабостта винаги е съществувала поради въображението. Силата никога нищо не е измислила, защото смята, че си е самодостатъчна. Все слабостта е гениална. Мракът сигурно се е опулил, когато хората за пръв път са му драснали клечка.“
„Виждали ли сте по улицата много възрастни неразделни двойки, които се държат един за друг, докато вървят? Това е то да гориш. Колкото по-малко е останало от единия, толкова повече остава от двамата.“
„Мъжът без женската си половина ме гледаше в огледалото. Той, другият, аз, човекът без родно място. Взеха ти родното място, старче. Изборите ти, небето, полята и бостаните. А си мисля, че от цялата ми родина косите й бяха място по-тайнствено и по-сигурно дори от детските ми скривалища. Когато светлите й коси даваха приют на очите ми, преживявах моменти, за които човек може да говори само като за висше познание, основание за съществуване, което се простираше и върху всичко, което не беше тя, като че ли най-сетне разбирах каква липса и какво лишение са наточили бодлите и вкаменили камъка. Имах женска половина и не можеше и дума да става за търсене.“
„Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.“
„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“
„И животът има нужда от основание за живот.“
„Смисълът на живота има вкус на устни.“
„Хората винаги пълзят един към друг.“
„Да обичаш, е приключение без карта и компас, където може да се изгубиш единствено от предпазливост.“
„Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.“
„Винаги има празни, кухи моменти, човек не може да е щастлив непрекъснато.“
„Мълчанието обича нашите крясъци, те го обгръщат особено сполучливо.“
„Говори се, че когато американските космонавти стъпили на Луната, открили там китайци. Възмутени, тъй като всеки знае, че китайците не разполагат с необходимите технологически средства, те ги натиснали да дадат обяснение. Как така сте тук, как сте стигнали до Луната, противно на всички природни закони? И тогава едно от дребните китайчета сложило юмрук върху юмрук и изиграло стълбичка, като обяснило с широка усмивка: „Едно дребно китайче, две дребни китайчета, три дребни китайчета…“