Ив Сен Лоран е дизайнерска марка, символ на класа и стил. Но колко от момичетата, размахващи неговия етикет, знаят нещо за човека отвъд името? А той – човекът Ив Сен Лоран, е повече от забележителен.

Всичко започва в екзотичния Алжир. Годината е 1936-та, а датата 1-ви август. Ражда се момче в аристикратичното семейство на Лусиен и Чарлз Сен Лоран. То е кръстено Ив Мари Донат Матийо Сен Лоран. Що се отнася до семейството, баща му е адвокат и застрахователен брокер, притежаващ кино салони, а майката му е заета с грижите за Ив и двете му сестри.

Въпреки добрите условия, в които расте, малкият Ив е  болнав и свит. Често страда от подигравки в училище заради артистизма си. Единственото, което го радва, е рисуването. Още тогава той проявява завидна креативност и прави модели на рокли за сестрите си.

В този момент майка му разбира, че младежът има бъдеще в модата и го води в Париж. Там го запознава с редактора на Vogue – Мишел Дю Брюноф. Скиците на Ив са харесани и скоро намират място на страниците на престижното списание.

На 17 години, той се явява на конкурс на Международния секретариат на вълната и печели със свой модел на коктейлна рокля. На второ място остава Карл Лагерфелд. От този момент нататък двамата дизайнери са в постоянна конкуренция.

Пътят на Ив Сен Лоран е предначертан. Записва се в училището за мода в Париж – Chambre Syndicale de la Couture. Скоро след това се запознава с Кристиан Диор, който го харесва за свой асистент и го наема в House of Dior. Тези години Ив Сен Лоран смята за определящи за израстването си като дизайнер. За съжаление Диор умира едва две години по-късно.

Сен Лоран става главен дизайнер и директор (през 1957 г.) на модната къща и представя на публиката своята първа колекция с трапецовидни поли, която прави революция в модата. Но този триумф приключва много бързо.

Ив Сен Лоран е призован на военна служба в Алжир

през 1960 г. Френската армия обаче не му понася и той получава нервен срив. Твърде рязка е границата между луксозния свят на изисканата висша мода и този на кал, кръв и окопи. Сен Лоран е вкаран в психиатрия и дори е лекуван с електрошок. Все пак успява да се съвземе и се връща в Париж.

Но там става ясно, че е загубил работата си. Ексцентризмът му не се харесва никак на по-голяма част от консервативно настроените дизайнери в Диор и моментът е много подходящ да го изхвърлят от кораба.

Но предприемаческият дух в младия мъж надделява. Той съди бившите си работодатели за неправомерно уволнение и прибира като обезщетение 48 000 паунда – сума, с която отваря собствена модна къща. Освен това той има подкрепата на своя любовник и съдружник Пиер Берже. Последният се оказва любовта на живота му.

Така е поставено началото на нова епоха и нов силен играч в света на модата. А Ив Сен Лоран определено има новаторски подход във всяко едно отношение. За него жената е най-голямото вдъхновение. Той казва:

“Най-добрата дреха за жената е прегръдката на мъжа, който я обича. Но за тези, които са лишени от това щастие, ме има мен.”

И запретва ръкави да прави революция

На Ив дължим кожените якета, женските костюми с панталон, гащеризоните, военните елементи в саката, трапецовидната пола, блейзерът, етно мотивите и цветята. Негови са още прекрасният парфюм Opium и фееричните прозрачни тоалети. Той първи вкарва елементи от различни култури в дрехите си, без значение дали говорим за Китай или Русия. Лоран казва, че съжалява само, че не е измислил джинсите.

Комбинира цветовете по невъзможни дотогава начини. Ив обожава черното и го ползва смело в дрехите. Вдъхновен от Пикасо, интерпретира неговите геометрични форми в моделите си. По-късно тази колекция става част от изложение на къщата музей в Париж, собственост на дизайнера и приличаща повече на бутик с над 20 хил. различни тоалета.

Катрин Деньов е любима муза на дизайнера, а всички популярни модни лица са част от ревютата му. Актриси и аристократки желаят да бъдат обличани от моделиера. Музеят Метрополитън в Ню Йорк прави негова ретроспективна изложба, която показва етапите на работата му.

---

Наградите за мода се увеличават с всяка година. Феминистките го обожават, а не е тайна, че той се стреми да прави модата по-достъпна за всички. Без свян позира гол пред камерата за реклама на свой мъжки парфюм и без срам заявява, че не харесва финтифлюшките в облеклата. Той е първият, които използва тъмнокожи модели да показват дрехите му.

Този силен подем продължава до 1986 г., когато Ив Сен Лоран и Пиер Берже се разделят. Но дори и след това Берже остава в компанията и е

важен елемент в нейното управление

Като повечето творци, Ив също има своите демони. Неговата свръхчувствителност го прави уязвим и за да се справи с натиска, който го преследва, той посяга често към алкохола и наркотиците. Многократно изпада в депресии и за дълги периоди се затваря в себе си. Мисли дори за самоубийство. Това се отразява на бизнеса и приходите започват да спадат, а жълтата преса не спира да го атакува за явните слабости. И така в края на 90-те Берже и Лоран решават да продадат компанията срещу 600 млн. долара на американска фармацевтична компания.

Ив Сен Лоран остава като дизайнер до 2002 г., когато прави своето

прощално ревю

и отстъпва мястото си на Том Форд. През 2007-ма, в знак на уважение, френският президент Никола Саркози го удостоява с поста Велик офицер на Почетния легион. Година по-късно тумор в мозъка го отнема от света. Това става на 1 юни 2008 г.