Е. Е. Къмингс – Най-голямото предизвикателство е да бъдеш себе си в свят, в който всички искат от теб да бъдеш някой друг

magnifisonz.com /

Едуард Естлин Къмингс, по-известен с ексцентричното изписване на името си с малки букви ее къмингс или е. е. къмингс (на английски: Edward Estlin Cummings, ee cummings, e. e. cummings), е авангарден американски поет, художник, есеист и драматург. Автор е на над 900 публикувани стихотворения, два романа, множество рисунки и скици и др.

Едуард Къмингс
Edward Estlin Cummings
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3b/E._E._Cummings_NYWTS.jpg

Е. Е. Къмингс през 1953 г.
Псевдоним Е. Е. Къмингс
Роден 14 октомври 1894 г.

Кеймбридж, САЩ
Починал 3 септември 1962 г. (67 г.)

Джой Фарм, Силвър Лейк, Мадисън, Ню Хампшър, САЩ
Професия поет, писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1922-1962
Жанр поезия, проза, драма
Направление авангардизъм

По време на Първата световна война е шофьор на линейка във Франция. Заради фалшиви обвинения прекарва 3 месеца в лагер. Това преживяване се превръща в основа за автобиографичната му книга „Огромната стая“, която излиза през 1922-ра. След края на войната учи изкуство в Париж.

Първата му стихосбирка е „Лалета и комини“. През 20-те и 30-те години на миналия век живее във Франция и САЩ, като в последствие се установява в Ню Йорк. Други негови творби са: „XVI Поеми“ (1925), пиеса в рима и проза (1927), книга с графики и картини, носеща името „ВММБВБ“, по началните букви на използваните изразни средства – въглен, мастило, маслени бои, молив и водни бои. Други негови книги са „Ейми“ (1933), „Дневник за пътуването му до Съветския съюз“, „Събрани стихове“ (1938) и др. Стилът на Къмингс се характеризира с типографски неконформизъм (вкл. и името му: Е.Е. Къмингс), игра със синтаксиса, необикновена пунктуация, неологизми, както и заемки от джаза и сленга. Въпреки че, на пръв поглед, в стиховете му има елемент на цинизъм, по същество в тях прозира необикновена лиричност. Скоро на български език беше издаден неговия сборник „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“.

https://thumbs.worthpoint.com/zoom/images1/1/1208/07/e-e-cummings-eimi-1933-1st-ed-thus-dj_1_634d22df35f6bfb91a3ac69dc8d7c7c4.jpg

„Изисква се кураж да пораснеш и да бъдеш себе си.“

„Да не си мъртъв не означава, че си жив.“

„Освен ако не обичаш някого, нищо друго няма смисъл.“

„Едно не е половината на две. Две са половините на едно.“

„Повечето хора се ужасяват от тишината.“

„Живея толкова отвъд доходите си, че може да се каже, че с тях живеем разделени.“

„Познанието е учтив термин за мъртво, но непогребано въображение.“

„Запомни едно: ти решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

„Първата стъпка за разширяването на реалността е допускането, че всичко е възможно.“

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

„Ние не вярваме в себе си докато някой друг не ни покаже, вътре в нас има нещо, което има стойност, което си заслужава.“

„Не обичам спомените, защото от тях лесно се просълзявам. Всеки ден водя битка между запомняне и забравяне.“

„Най-голямото предизвикателство е да бъдеш себе си в свят, в който всички искат от теб да бъдеш някой друг.“

„Най-пропиляният от всички дни е денят без смях.“

„Америка прави изумителни грешки. Постоянно греши, но едно нещо не може да се отрче: тя винаги е в движение. Може да отива към Ада, разбира се, но поне не стои на едно място.“

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQP51PR4KVOuo8Jwn03zmTozKAK3ss6ZUhMYsYeV2K2-M9kdQBX

Къмингс е многопластов творец, работещ умело както с перото, така и с четката. Той в един момент може да е романтичен, а в друг да е дълбок, да срязва до костта, да бъде дори леко циничен, както и изключително мъдър и проникновен. Освен това е и доста приятен хуморист. В една друга негова книга с неиздавана преди това проза, прочетох следното измислено от него интервю:

Защо рисувате?
Поради същата причина, заради която дишам.
Това не е отговор.
Не съществува отговор.
Откога не съществува отговор?
Откогато се помня.
А откога пишете?
Откакто се помня.
Говоря за поезия.
Аз също.
Кажете ми, рисуването не пречи ли на писането ви?
Точно обратното – те много се обичат.
Но те са много различни.
Много. Едното е рисуване, а другото – писане.
Но стиховете ви са трудни за разбиране, а картините ви са толкова лесни.
Лесни?
Разбира се. Вие рисувате цветя, момичета и залези; тези неща всеки ги разбира.
Никога не съм го срещал.
Кой?
Всеки.
Някога чувал ли сте за нереалистично рисуване?
Аз съм.
Извинете?
Аз съм художник, а рисуването е нереалистично.
Не цялото.
Да, бояджийството е реалистично.
А какво представлява един бояджия?
Десет долара на час.
С други думи вие не желаете да сте сериозен…
За това са нужни двама.
Добре, нека да помисля… О, да, още един въпрос: Къде ще живеете, когато войната свърши?
В Китай, както винаги.
Китай?
Разбира се.
Къде точно в Китай?
Където художниците са поети.

А ето и едно стихотворение на друг голям американски поет, написано с уважение към Къмингс.

Какъв писател!

Чарлз Буковски

онова, което харесвам в е.е. къмингс
е, че той се отдръпва
от светостта
на думата
и с чар
и хазарт
ни дава стихове,
които срязват
мръсотията.

колко се нуждаехме от това!
колко се хабяхме само
по онзи
остарял
изтъркан
начин.

разбира се, след това се появиха всички
имитатори на
е.е. къмингс.
подражаваха му,
както други са
подражавали на Кийтс, Шели,
Суинбърн, Байрон,
на всички.

но има само един
е.е. къмингс,
разбира се.

едно слънце.

една луна.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.