„Боен клуб“(1996) е роман на американския писател Чък Паланюк.
Главният герой в книгата, чието име не се споменава, развива раздвоение на личността, вследствие на отказа си да приеме безсмислеността на консуматорския начин на живот. През деня той работи във фирма, занимаваща се със пътнотранспортни произшествия, а когато заспи в него се събужда другата му личност – Тайлър Дърдън, анархист, смелчага, непримирим към обществото и порядките, с които живее. Героят до последно не разбира, че има раздвоение на личността и през целия роман вярва, че Тайлър е друг човек, с когото се познават, и дори разговаря с него.
Тайлър Дърдън основава бойния клуб – място, където се събират мъже, разбиращи празнотата и липсата на смисъл в живота си. Там те се бият по определени правила и този бой им служи като радикален начин за психотерапия. В боевете се пречистват и добиват чувство за контрол над живота си. Постепенно бойният клуб се разраства до огромна анархистка организация, целяща цялостно разрушаване на съвременната цивилизация.
Романът е филмиран през 1999 г. от Дейвид Финчър, с Брад Пит и Едуард Нортън в главните роли. Едноименният филм пожънва успех и насочва вниманието на повече хора към романа, въпреки критиките към големите дози насилие в действието.
Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.
Ако съберем всичките антиконформизъм, безцелен гняв, цинизъм, обърканост и безцелност, които обществото пази в себе си, най-вероятно ще получим „Боен клуб“. И книгата на Чък Паланюк, и филмът по нея са легендарни и феновете ги издигат в култ.
В „Боен клуб“ цинизмът е основно житейско кредо, а физическото насилие – начин да се справим с душевните си терзания и липсата на ясен смисъл от съществуването ни на земята.
„Боен клуб“ е бунт срещу културата, изкарващ на преден план слабостите на обществото като цяло. Произведението на Чък Паланюк сякаш съществува, само за да ни напомни, че имаме причина да сме ядосани и имаме причина да въставаме срещу нормите.
Ето няколко цитата от „Боен клуб“, които показват циничната страна на живота днес:
– „Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.“
– „Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.“
– „Не си специален. Не си красива и уникална снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. Ние всички сме част от една и съща купчина тор“.
– „Ако не знаеш какво искаш“, каза портиерът, „ще имаш много от това, което не искаш“.
– „Оставих се. Загубен в забвение. Тъмен, тих и завършен. Намерих свобода. Да загубя всичко бе свобода“.
„При инсомнията нищо не е реално. Всичко е много далеч. Всичко е копие на копие на копие.“
– „Може би самоусъвършенстването не е отговорът, може би отговорът е самоунищожението“.
– „Не искам никога да бъда завършен. Не искам никога да бъда доволен. Не искам никога да бъда перфектен“.
– „Не сме специални. Не сме и боклуци. Ние сме просто ние, а каквото стане – стане“.
– „Ако можеше да бъдеш най-големият враг на Господ или просто никой, какво щеше да избереш“?
– „Само след бедствие можем да възкръснем“.
– „Винаги убиваш онези, които обичаш“.
– „Колко можеш да знаеш за себе си, ако никога не си се бил“?
– „Кое е по-лошо: Адът или нищото“?
– „Без болка и без саможертва не бихме имали нищо. Подобно на първата маймуна, изстреляна в Космоса“.
– „Философията на Марла за живота, както тя ми каза, е че може да умре във всеки един момент. Трагедията й е в това, че е още жива“.
– „Има много неща, които не искаме да знаем за хората, които обичаме“.
– „Тайлър и аз стоим на ръба на покрива, а дулото на пистолета е в устата ми. Чудя се колко чист е този пистолет“.
– „Смъртта е първата стъпка към вечния живот“.
– „Събуждаш се и това е напълно достатъчно“.
– „Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява“.
