Конфуций – В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите

magnifisonz.com /

За него е трудно да се напише много. Трудно е да се напише и малко. Твърди се, че китайският философ Конфунций се ражда на 28 септември 551 година преди новата ера. Трудно е да се прецени, кое от биографичните данни за него е истина и кое мит – учението му до толкова е извисило личността му, че го е превърнала в легенда. Философските му възгледи са издържали проверката на времето и Конфуций е смятан за един от най-великите философи в човешката история. Конфуцианството като философия оказва огромно влияние върху всички азиатски цивилизации, а в Китай е основна държавна идеология чак до времето на Мао Дзедун. И дори “Великата културна революция” не посмява да изкорени принципите на древната философия.
https://lekuva.net/wp-content/uploads/2018/03/konfucii.jpg
Историческите книги, съставени по времето на династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.) разказват, че Конфуций се ражда в семейството на 63-годишният военен Шулян Хе и 17-годишната му наложница Ян Чжензай. Двете по-старши жени на баща му не могат да простят на младата наложница, че е родила на господаря им син (нещо, с което те не се справили преди това) и младата жена, заедно със сина си, се връща в родното си място Цюфу, град, който се намира на територията на днешната провинция Шандун.

В детството си Кун Циу (както е рожденото му име. Кун е много разпространено фамилно име.) няма много време за учене – трябва да помага в домакинството на майка си и работи предимно на полето. Образованието си, както мнозина от философите по онова време, Конфуций придобива в по-зряла възраст.

Учението му, както е достигнало до нас, предадено чрез учениците му, е концентрирано върху доброто, и върху придобиването и важността на практическите морални ценности. Разсъжденията му върху това, как идеалният човек трябва да живее в хармония с останалите, са в основата на китайските философски възгледи за живота.

Конфуцианството се превръща в официална държавна философия по времето на император Хан Уди, управлявал Китай между 141 и 86 г. пр.н.е. Проникването на принципите на конфуцианството е в абсолютно всички сфери от държавните дела, до личния живот на обикновените китайци.

Страница от „Аналектики“

За да постигне възвишеността на философските възгледи, човек трябвало да се усъвършенства всеки ден, през целия си живот. Учението насочва човек към търсене на мир и хармония, както в личния живот, така и в обществените отношения. Една от най-известните мисли, приписвани на Конфуций, гласи: „Мъдрият човек не прави на другите онова, което не иска да му сторят на него”*. И днес тези думи са известни  като Златно правило.

Конфуцианството се стреми към нещо повече от идеалната личност. Философските му принципи засягат всичко – от уважението вътре в семейството, до йерархията в правителствената пирамида и до структурата на обществото като цяло. Влиянието, което конфуцианството оказва върху управлението на китайските династични родове, е сравнимо с това, което философията на Сократ оказва върху западната цивилизация.

Също като Сократ, Конфуций проповядва нуждата от трупане на знания, независимо колко трудно е постигането им. “Учение без мислене е напразен труд; мислене без учение е опасно занимание”. Както в много философски схващания, и при Конфуций упоритият труд и дори понасянето на унижения, за постигането на целите, е сред основните добродетели.

На 2569-ата годишнина от рождението му, ви предлагаме колекция от най-вдъхновените и вечни мъдрости на китайския философ. 

* * *

Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

Благородният човек предявява претенции към себе си, обикновеният – към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес, отколкото утре.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.

Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.

Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до верния път.

От сина на небето (императора – бел.цит.) чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.

Позорно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Простият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че той не познава хората.

Работѝ върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.

Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Човекът е човек, когато е закусил.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени.

Facebook Comments