magnifisonz.com /
Франция го обожава като последната жива легенда на златната си ера, а арменците – като един от най-популярните си сънародници по света. Енергията на Азнавур е феноменална – дори на 90 той изнесе двучасов концерт в Москва.
Шарл Азнавур | |
---|---|
френски певец и актьор, 2014 г.
|
|
Информация | |
Роден |
Шанур Вахинаг Азнавурян
22 май 1924 г.
Париж, Франция
|
Стил | Шансон, джаз, поп |
Глас | тенор |
Активни години | 1933 – 2018 |
Азнавур е роден в Париж на 22 май 1924 г. в семейството на арменски имигранти. Рожденото му име е Шанур Вахинаг Азнавурян. Докато е още в ранна възраст, неговите артистични родители го въвеждат в света на театъра.
Той започва да пее на 9 години и скоро приема артистичното име Азнавур. За неговия пробив помага Едит Пиаф, която го чува да пее и го взема със себе си на турне във Франция и САЩ. Често наричан „френският Франк Синатра“, Азнавур създава песни преди всичко за любовта. Той е написал над 1000 песни и мюзикли, направил е над 100 записа и е играл в 70 филма. Азнавур пее на 5 езика и е един от най-известните френски певци зад граница, като е изпълнявал песни в Карнеги Хол и на други известни места по света.
На 90-годишна възраст, през октомври 2014 г., Шарл Азнавур изнася с изключителен успех двучасов концерт в Москва.
През 1996 г. на Шарл Азнавур е отредено място в американската Зала на славата за автори на песни.
През 2009 г. певецът се съгласява да стане посланик на Армения в Швейцария (Азнавур живее от 1976 г. в Женева .
Азнавур се е женил три пъти: през 1946 г. – за Мишелин Рюгел, през 1955 г. – за Евелин Плесис, и през 1967 г. – за шведката Уле Торсел. Има 6 деца: Седа (Патриция, р. 1946), Шарл (р. 1952), Патрик (1956—1981), и от последния брак – Катя (р. 1969), Миша (р. 1971) и Никола̀ (р. 1977).
Той често обича да се шегува с физиката си, по-специално с ниския си ръст. Висок е само 160 cm, и за него това е постоянен източник на шеги.
Петте жени, белязали Шарл Азнавур
Едит Пиаф
Тя изиграва първоначалната роля в кариерата на Шарл Азнавур, защото е човекът, който го забелязва. Едит Пиаф е първата, която му дава шанс през 1946 г. Певецът и неговият пианист придружават тогава легендарната певица по време на турнето й във Франция и САЩ. Пиаф впрочем побеснява, когато разбира, че Азнавур е дал песента Je hais les dimanches на нейната съперничка Жюлиет Греко, известна като една от музите на Генсбург.
Силви Вартан
Може би не е много известен фактът, че Шарл Азнавур пише една от най-прочутите песни на Силви Вартан – La plus belle pour aller danser. Азнавур и Вартан се чувстват близки заради общите си корени: родителите и на двамата са от Армения. Двамата изпълнители имат няколко общи дуета през 70-те години.
Анук Еме
С актрисата Анук Еме е свързан с онзи период в кариерата на Шарл Азнавур, в който той е и актьор. Той действително е от многостранно надарените артисти. През 1958 г. Анук Еме е първата му партньорка на екрана във филма на Жан-Пиер Моки Les Dragueurs.
Петула Кларк
Петула Кларк и Шарл Азнавур често пеят заедно по телевизията. Миналата година певицата призна в интервю: Два пъти отидохме да вечеряме заедно в Лондон. Дори му задигнах музикалния директор по едно време. В крайна сметка, Шарл Азнавур е този, който изиграва важна роля в кариерата на англичанката, като за музикалното й завръщане през 2012 г. написва поне две от новите й песни.
Линда Лемей
Шарл Азнавур изиграва ролята на настойник за канадската певица. Той я забелязва през 1996 г. и я лансира във Франция. Чува я да пее на един фестивал в Канада, страна, с която от началото на кариерата си Шарл Азнавур поддържа привилегирована връзка, и веднага решава да й даде шанс.
превод на песента на Шарл Азнавур „LA BOHÈME“
Говоря ви за време,
което не може да бъде доловено
от по-младите от 20 години.
Монмартър тогава
простираше люляците си, и те плаваха
чак до прозорците в нашите градини.
И ако нашето скромно местенце,
което ни служеше за гнезденце
не ни бе поверило своята стряха,
Ето там се опознахме,
Аз, крещящият от глад,
Ти − позираща гола, без уплаха.
Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме щастливи,
Ах, бохема, ах, бохема,
ядяхме на два дни веднъж, разбира се.
Из кафенетата околни,
бяхме неколцина, волни
в очакване на славата звездна.
И бяхме сиромаси
със стържещи стомаси,
ние вярвахме безрезервно.
И щом някое бистро
си купеше от нас платно
срещу топло ястие вкусно,
около печката отпуснати,
ние редяхме стихове тогава
и забравяхме за зимата корава.
Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че ти си красива.
Ах, бохема, ах, бохема,
И всички бяхме гениални, разбира се.
Понякога се случваше
пред статива да се сгуша
и да прекарам нощи бели−
на картината ретуш,
гърдата да оформя с туш,
или на ханша предела,
И чак на сутринта,
ние изпращахме нощта
пред кафе със сметана,
изтощени, но окрилени,
за живота не се питахме
що е обич и що е забрана.
Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме на 20,
Ах, бохема, ах, бохема,
В духа на времето ние живяхме.
Когато съдбата
ме върна обратно
на моя стар адрес,
нищо не разпознах,
ни стени, ни улици, ни праг,
на моята младост свидетели,
На стълбището горе,
търся ателието свое,
от което нищо не остана,
в своята нова премяна,
Монмартър тъжен изглежда
и към мъртвите люляци се навежда.
Ах, бохема, ах, бохема,
И бяхме млади, и бяхме щури,
ах, бохема, ах, бохема,
Това вече нищо не значи.