Ран Босилек – Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред

magnifisonz.com /

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, български писател, поет и преводач. Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Важна част от творчеството му е отношението между оригиналното творчество и влиянието на фолклора върху него. Той е един от пламенните радатели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас.

Ран Босилек
Ran Bosilek Monument.jpg

Паметник на Ран Босилек в Габрово (намира се на мястото, където е била родната му къща)
Псевдоним Ран Босилек
Роден Генчо Станчев Негенцов
26 септември 1886 г.

Габрово, България
Починал 8 октомври 1958 г. (72 г.)

София, България
Професия писател, поет, преводач
Националност Флаг на България България
Жанр детска литература
Известни творби „Патиланци“ (1926)

Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/eb/Ran_Bosilek_memorial_plaque%2C_10_Tsar_Ivan-Asen_II_Str.%2C_Sofia.jpg

Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек

Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Умира на 8 октомври 1958 година в София.

https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2014/03/Leda-Mileva-i-Ran-Bosilek-01.jpg

Родна Стряха

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях…

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Най-голямото богатство

Веднъж се срещнали трима приятели и почнали да си говорят как най-добре може да запази човек богатството си.

— Елате с мене — рекъл първият — да ви покажа как съм се запазил.

Отишли в къщата му. Видели, че тя прилича на крепост. Вратите били дебели и обковани с желязо, а прозорците замрежени с гъсти решетки. Никой не можел да се промъкне вътре.

— Ти си добре, но аз съм още по-добре! — рекъл другият и завел приятелите си в своя дом. Там вратите били още по-тежки, а прозорците наместо стъкла имали железни капаци.

— Моето богатство е още по-добре запазено! — похвалил се третият приятел, който бил весел и здрав човек.

— Хайде да видим и твоята къща! — извикали другите двама и тръгнали.

Но когато стигнали — що да видят! Прозорците били широко отворени и никъде нямало нито ключалки, нито решетки.

— Ти си луд! — викнали страхливите богаташи. — Първият крадец може да влезе и да те ограби.

— Не се безпокойте! — усмихнал се веселият човек. — Моето най-голямо богатство е здравето ми. А него чистият въздух го пази най-добре.

Родна реч

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

* * *

Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“

Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.

И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна.

Българска народна приказка от Ран Босилек „Най-голямото богатство“

Веднъж се срещнали трима приятели и почнали да си говорят как най-добре може да запази човек богатството си.
— Елате с мене — рекъл първият — да ви покажа как съм се запазил.
Отишли в къщата му. Видели, че тя прилича на крепост. Вратите били дебели и обковани с желязо, а прозорците замрежени с гъсти решетки. Никой не можел да се промъкне вътре.
— Ти си добре, но аз съм още по-добре! — рекъл другият и завел приятелите си в своя дом. Там вратите били още по-тежки, а прозорците наместо стъкла имали железни капаци.
— Моето богатство е още по-добре запазено! — похвалил се третият приятел, който бил весел и здрав човек.
— Хайде да видим и твоята къща! — извикали другите двама и тръгнали.
Но когато стигнали — що да видят! Прозорците били широко отворени и никъде нямало нито ключалки, нито решетки.
— Ти си луд! — викнали страхливите богаташи. — Първият крадец може да влезе и да те ограби.
— Не се безпокойте! — усмихнал се веселият човек. — Моето най-голямо богатство е здравето ми. А него чистият въздух го пази най-добре.
––––––––––––––––––-

Народна приказка: Неволята

Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж баща им казал:
— Деца, хайде идете самички за дърва!
— Бива, тате — рекли момчетата. — Ами ако се строши колата, кой ще ни я направи?
— Ако ви се строши колата, синко, викайте неволята. Тя ще ви я направи.
Двете момчета послушали баща си. Впрегнали воловете. Отишли в гората. Насекли дърва. Натоварили добре колата.
Тръгнали си. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата. Спрели се момчетата и почнали да викат:
— Невольо, Невольо! Ела ни поправи колата!
Викали, викали, никой не им се обадил. Взело да се мръква, а неволята я нямало още никаква. Най-после по-малкото момче рекло:
— Бате, тая проклета неволя няма да дойде. Мръкна се вече. Я да се заловим самички и колкото можем, да си поправим колата!
Двете момчета взели брадвата и теслата. Навели се и — клъц оттук, клъц оттам — поправили колата.
Като си отишли, баща им ги попитал:
— Е-е, как прекарахте в гората?
— Остави се, тате! — рекли те. — Насред пътя ни се строши колата. Викахме, викахме проклетата неволя, гърлото си продрахме, но тя не ни се обади. Видяхме, че няма да дойде. Взехме брадвата и теслата и колкото можахме, поправихме колата.
— Ето, синко, това е неволята! — казал баща им. — Вие сте я викали, а тя е била при вас. Като нямало кой да ви стегне колата, поправили сте я самички. Гдето ще рече, неволята ви я е поправила.  

 

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *