Как едно общество, затъпява първо от езика и разбирането му – Новговорът на Оруел

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/736x/84/ab/a9/84aba98f8598bb1113f512f02bf85155.jpg

В своя роман 1984, написан през 1948 г., Джордж Оруел предвижда много ужасяващи неща по отношение на бъдещето.

Някои от тях се превръщат в реалност по време на социализма, други все още са сравнително далеч от нас, а трети са се внедрили в живота ни, превръщайки го в непрекъснато аудио-визуално наблюдение.
Аз обаче ще се фокусирам само върху  т. нар. новговор, за който се говори в романа.
Оруел описва новговора като изкуствен език, създаден от управляващата партия, който има за цел да ограничи мисленето и да спомогне за по-лесното манипулиране на хората.

Най-важната цел на новговора е да унищожава думи и да стеснява значението на думи.

В романа подробно се описва как новговорът прави така, че  с думата “свободен” да обозначим свободно място. Но абсолютно невъзможно би било някой да каже, че е политически или интелектуално свободен.

Това е важен проблем, защото чрез разрушаването на езиковия израз на основни понятия, каквито са чест, свобода, равенство и т.н., се разрушават и самите понятия.
 Наблюдавам света, най-вече държавата, в която живеем и все по-често си мисля за Оруел, който, между другото, не влиза в българските учебници.

Струва ми се, че все повече неговата предвидена реалност става наша реалност. Ставаме все по-небрежни в използването на езика. Все повече започва да не ни пука за него. 
Всъщност ние, българите, не притежаваме дума, която да означава “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.

Това е едно от най-съществените и важни понятия в живота въобще. Наричаме хората, в които сме влюбени, “приятели”. Да, ама “приятел” е нещо изключително далечно от гореописаното значение.
Някой може и да използва думи като “любим/любима”. Но според принципите на новговора значението се стеснява и препраща към любим цвят, тенисист и т.н. Това са  все неща, които се различават от  “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.
 “Гадже” е най-точната дума, с която разполагаме. Тя обаче звучи жаргонно, несериозно, някак тарикатски, което подронва престижа ѝ. Въобще думата е грозна и хората отказват да я използват.
Този пример показва неглижирането на едно от най-важните значения в живота.

Разрушиш ли езиковия израз на дадено понятие, разрушаваш и самото понятие.

И хората наистина започват, поне в огромна част от случаите, да се държат по приятелски, т.е. по-различно и несериозно с “любимите” си, неспособни дори да назоват значението на “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.
Между другото, “съпруг” и “съпруга” също не стават, защото препращат към институционализиране, някакви договори, условности и т.н., което съвсем няма общо с гореописаното значение.
Важно е да се отбележи, че според Оруел новговорът ще се превърне в единствения официален език през 2050 г. Ние обаче доста бързо вървим натам.

С лекота можем да си припомни опитът да се заличи думата “робство”. Вместо нея в учебниците беше предложена думата “присъствие”.
Новговор?
А какво да кажем за т. нар. политическа  коректност? Заради нея хората се съдят наляво-надясно като луди! Дори не знам какво да кажа за нея, защото човек не може да я обясни, без да бъде политически НЕкоректен.
 Необходимо е да се обърне внимание и на отношението на новговора към образованието. В новговора няма дума за наука.

Може би не е никак случайно това, че учителите и научните работници, които са основната сила на една държава са най-зле платени?

Може би случващото се в образователната система, което сякаш не пречи на масовата неграмотност да процъфтява, не е случайно?

Съвременните млади хора масово не могат да извличат информация от текст. Четат го криво-ляво, но не го разбират. Това означава, че за повечето от тях Шекспир, Дикенс, Уайлд, Вазов и категоричният императив на Имануел Кант са купчина нечетими йероглифи, които не биха могли да се възприемат по никакъв начин.
Ботевите произведения, в които се говори за “кървава напивка” и “хляб или свинец” са абсолютно непонятни. В съзнанието на младите хора, на повечето от тях, изникват значения, препращащи към “автомивка” и “свинско месо”.  

А новговорът точно това цели. Той унищожава старите думи, защото иска да премахне миналото.

До 2050 г. не е изключено хората да не могат да разберат елементарните разговори, които сме водили в ежедневието си. Няма да могат да разберат и статиите, които се публикуват в този сайт, но не защото част от тях са злободневни.

Според Оруел книгите, писани по-рано от 1960 г. ще бъдат напълно неразбираеми, а останалите ще бъдат написани на новговор, т.е. няма да казват нищо съществено.
Пиша тези неща, защото искам повече хора да се присъединят към мен, като се възмутят и направят всичко по силите си да не живеем в Оруеловия свят. Предвиденото от британския писател бъдеще може да се забави или избегне само когато всеки от нас каже смело: “Не съм съгласен да живея в света на новговора, в който думи като “свобода”, “наука”, “религия”, “братство”, “равенство” могат да станат неозначаващи нищо и да бъдат заменени от думата “престъпмисъл!”.

https://magnifisonz.com/wp-content/uploads/2018/01/1984-Orwall.jpg

“Големият брат гледа!” – тази фраза е позната вече и на децата. А само преди две десетилетия предимно четящите бяха запознати с антиутопията “1984”. Остава надеждата, че покрай реалити формата “Big brother” поне част от зрителите са пробвали да прочетат и книгата, от която тръгва “Големия брат”.

Книгата “1984” е издадена на 8 юни 1949 година. Само половин година по-късно, на 21 януари 1950 година, авторът й – Ерик Артър Блеър, почива от туберкулоза. Всъщност, това име едва ли ви говори нещо, защото за широката публика той е известен с псевдонима си Джордж Оруел. В краткия си живот (роден е през 1903 година) Оруел пише няколко произведения, които в последствие се оказват така вплетени в ежедневието ни, че дори не си даваме сметка за това.

По-възрастните помнят, че живеехме в условията на “студена война”. Самият термин принадлежи на Оруел. Използва го в статията “Ти и атомната бомба”, написана за броя на вестник “Трибюн” от 19 октомври 1945 година. Оруел описва какво следва от това, че светът вече разполага с ядрено оръжие (през август същата година САЩ пускат две атомни бомби над Хирошима и Нагазаки). Според автора, в бъдеще ще се формират две – три свръхдържави, които, разполагайки с атомни оръжия и заплахата да ги употребят, ще трябва да живеят в условията на “студена война”. В същото време свръхдържавите тайно и негласно ще са принудени помежду си да спазват мира и да не използват атомните си оръжия, заради непоправимите щети, които ще си нанесат. Терминът се употребява през годините толкова много, че всички забравят кой именно е авторът му.

George-Orwell-radio_EDIIMA20140103_0413_4

Освен емблематичните от романа “1984” понятия като “Големия брат”, “новговор”, “Министерство на изобилието” и още, и още, Оруел е в дъното и на едно от най-добрите творения на Пинк Флойд. Преди “1984” Оруел пише “Животинска ферма”. Накратко, животните във фермата, водени от прасетата, самообявили се за най-умните, правят революция и… прочетете я, ще видите какво се случва после.
Именно “Животинска ферма” вдъхновява Пинк Флойд за албума “Animals”, който излиза през 1977 година.

Всъщност, ако започнете целенасочено да търсите съвпадения, много от нещата, касаещи тоталитаризма, в някаква степен са свързани ако не пряко, то поне косвено с Оруел. Самият автор пише, че една от крилатите фрази в “1984” – “две плюс две е пет” му хрумнала, когато попаднал на лозунга от съветско време “Да изпълним петилетката за четири дни”.

А съвременниците му казват, че Джордж Оруел имал вид на човек, страстно вярващ в комунизма, но в погледа му се четяла обидата у разочаровано дете. Разочарованието дошло от това, което сталинизмът сторил с идеята за всеобщото равенство и братство.

Цитати от „1984“:

1984

1. „Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.“

2. „Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.“

3. „Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.“

4. „Заповедта на диктатурите от миналото е била: „Ти не ще!“ Заповедта на тоталитарните режими е била: „Ти ще!“ Нашата заповед е: „Ти си!“

5. „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“

6. „Здравият разум не се поддава на статистика.“

7. „Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.“

8. „Ако искаш да запазиш нещо в тайна, трябва да го скриеш и от себе си.“

9. „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“

10. „Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.“

11. „Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.“

12. „Изборът за човечеството е между свободата и щастието и за по-голямата част от човечеството щастието е по-добро.“

13. „Партията се стреми към власт изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт.“

14. „Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.“

15. „Общоприетото е безсъзнание.“

16. „Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.“

17. „Човек може да бъде щастлив, само ако не приема, че целта на живота е щастието.“

18. „Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш.“

19. „Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.“

20. „Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.“

 „Враговете на интелектуалната свобода — казва Джордж Оруел — винаги се опитват да защитават своята кауза като апел за дисциплина против индивидуализма. Въпросът „истина против лъжа“ се държи колкото се може по-далече. Комунисти и католици са напълно подобни, когато смятат, че техният противник не може да бъде нито честен, нито интелигентен… В комунистическата литература атаката срещу интелектуалната свобода обикновено се маскира чрез цяло словоизлияние за «дребнобуржоазен индивидуализъм“… Преди 15 години човек трябваше да защитава свободата на интелекта против консерватори, против католици, против фашисти. Днес човек трябва да я защитава против комунистите…“

„Организираната лъжа, практикувана от тоталитарните режими, не е нещо временно, а е неделима част от самия тоталитаризъм. Лъжа, която ще продължи дори когато концентрационните лагери бъдат закрити и Държавна сигурност разтурена.“

1984 - 2

„Едно общество — заявява Оруел в това есе от 1945 г. — става тоталитарно, когато неговата структура стане изкуствена, когато управляващата класа загуби правото си да управлява, но продължава да се крепи на власт чрез сила и измама. Такова общество, без значение колко дълго може да просъществува, никога не може да си позволи да бъде толерантно или интелектуално стабилно. То никога не ще позволи истинско възпроизвеждане на фактите, нито пък емоционалната откровеност, която литературното творчество изисква.“

„Въображението, като някои диви животни, не може да живее в клетка. И всеки писател или журналист, който отрича този факт, по същество се стреми към своето собствено унищожение.“

Лидерите на интернационалното Братство отлично знаят и прилагат, отвличане на вниманието на човечеството и насаждането на чувство за безизходица.

Разбира се, основните цели на локалните конфликти по земята са материални – стремежът към световно господство. Но те са съпроводени от множество по-малки задачи, чието постигане не е по-маловажно. Една от тях е хората по света да загубят вяра, че са възможни всеобщи, нека ги наречем с модерното – глобални – положителни промени. Такива, които да подобрят живота на целия човешки род.

По този начин неизбежността на Техния нов световен ред се загнездва в масовото съзнание. Всекидневно затрупвано от трагични новини и убеждавано, че единственият възможен изход е бягството в света на разтухите чрез пошли забавления – от телевизионни състезания, през риалити формати до порнографията – населението на земята неусетно се превръща в робско стадо, което ловките овчари умело водят, накъдето пожелаят.

Настоящият световен ред е за онези, които са по-равни

Навремето Джордж Оруел писал:

„Ние сме нация от хора, обичащи цветята, но също така – нация от колекционери на пощенски марки, от любители на гълъбите, от дърводелци аматьори, от люде, които изрязват купони от вестниците, от играчи на дартс и от почитатели на кръстословиците и главоблъсканиците. Цялата ни култура е съсредоточена около простите естествени неща, стига да са колективни, а не официални – пивницата, футболния мач, градината в задния двор,камината и „хубавата чаша чай“. Все още вярваме в свободата на индивида, почти колкото през деветнадесети век.Но това няма нищо общо с икономическата свобода, с правото да експлоатираш някого, за да печелиш. Свободата се изчерпва с това да имате собствен дом, да правите, каквото пожелаете през свободното си време, да избирате свои забавления, вместо някой да ви ги налага отгоре. Най-омразното от всички имена в ухото на англичаните е Ноузи Паркър.

Разбира се, очевидно е, че даже тази чисто лична свобода вече е загубена кауза. Както повечето съвременни народи, англичаните са в процес да бъдат номерирани, етикетирани, призовани в редовната армия, „уравнени и координирани“. Ала техните импулси са насочени в другата посока. А впоследствие видът на уравниловката, която може да им бъде наложена, ще бъде изменен.Никакви партийни митинги, никакви младежки движения, никакви цветни ризи, никакви антиеврейски провокации или „спонтанни“ демонстрации. Даже никакво Gestapo – в никакъв случай.

Обаче във всички общества обикновеният човек в известна степен трябва да живее, съпротивлявайки се на съществуващия ред. Истински популярната английска култура е нещо, което се движи под повърхността,неофициално и повече или по-малко гледана неодобрително от властите. Единственото общо нещо, което човек забелязва, когато се вгледа директно в обикновените хора, особено тези в големите градове, е, че те не са пуритани. Те са закоравели комарджии, пият толкова бира, колкото им позволяват доходите, отдават се на нецензурни шеги и използват навярно най-гнусния език на света. Трябва да задоволяват тези свои вкусове, защото са изправени пред поразително лицемерни закони (за лицензиране, за лотарии и т.н., и т.н.), които са специално измислени с предназначението да се намесват в живота на всеки, с изключение в процедурите, които позволяват всичко да се случва.“

Това е написано, когато войната шества из Европа, но нацистите и комунистите още са приятели и съюзници и не са се хванали за гушите. А членът на Фейбианското общество Ерик Артър Блеър в прав текст предупреждава какво предстои на неговите сънародници: „англичаните са в процес да бъдат номерирани, етикетирани, призовани в редовната армия, „уравнени и координирани“!

–––––––––––

1984 - 3

1984  е антиутопичен политически роман написан от британския писател Джордж Оруел през 1948 г. като противопоставяне на тоталитаризма. Книгата е публикувана за първи път на 8 юни 1949 г. в Лондон. Името на романа в оригинал е Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта (Nineteen Eighty-Four).

Книгата описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално потисната. В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Хипотетичният „новговор“ е крайна форма евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е еквивалентна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има — трябва да се направи използването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура.

Facebook Comments