magnifisonz.com /
„Лесно е да се предвидят действията на себелюбеца, трудно е да се отгатнат само действията на честните и безкористните хора.“
Джеймс Фенимор Купър (1789–1851) е първият голям американски писател, наричан „американският Уолтър Скот“, чиито приключенски романи са филмирани многократно, създател на архетипа американски герой – смелият бял мъж от пограничните територии, добре познаващ индианската култура, водещ независим, свободен живот близо до природата, чужд на „цивилизацията“, която носят заселниците. Купър е автор на повече от 30 романа, най-известни сред които са „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсача“ и др.
| Джеймс Фенимор Купър James Fenimore Cooper |
|
|---|---|
 |
|
| Роден | 15 септември 1789 г.
Бърлингтън, Ню Джърси, САЩ
|
| Починал | 14 септември 1851 г.
Купърстаун, САЩ
|
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1820—1851 |
| Жанр | историческа и приключенска литература |
| Направление | романтизъм |
| Известни творби | „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсача“ |
| Подпис |  |
„Смелостта е първата добродетел за един воин, а предпазливостта — втората.“
„Жената е създадена за чувства и изцяло е подчинена на чувствата. “
„Лош съветник е онзи, който не се вслушва в чуждото мнение със същата готовност, с която дава своето.“
„Съпрузите трябва да чувстват с едно сърце, да гледат с едни очи и да живеят с една душа.“
„Както тъгата, така и радостта има предел.“
„Страхът прави умните глупаци и силните слаби.“
„Най-рядкото нещо, което може да се намери на земята – истински справедлив човек.“
„Приятелството, което извира от сърцето, не може да изстине от несполуките, както водата от извора не може да замръзне през зимата.“
„Досегът до държавните дела е едно от най-покваряващите въздействия, на които хората са изложени.“
„И най-добрите приятели често трябва да се разделят. Приятелството не може да промени пътищата на съдбата и каквито и да са нашите чувства, ние трябва да се разделим. Често съм мислил, че има мигове, когато думите ни остават в паметта по-продължително и съветите се запомнят точно, защото устата, която ги дава, едва ли може да ги повтори вече. Никой не знае какво ще се случи на този свят; ето защо е хубаво, когато приятели се разделят по-задълго, да разменят по няколко топли думи за спомен.“
„Предателят е много по-лош от страхливеца.“
„Лесно е да се предвидят действията на себелюбеца, трудно е да се отгатнат само действията на честните и безкористните хора.“
„Прощавай, колкото се може повече — ето това е смисълът, и не отмъщавай винаги, когато можеш.“
„Животът е едно независещо от нас тежко задължение.“
„Докато не е пресъхнал животът, надеждата не е изчезнала.“
„Лош съветник е този, който сам не приема чужди съвети.“
Джеймс Фенимор Купър е роден в Бърлингтън, Ню Джърси, в семейство на квакери. Баща му, Уилям Купър, е бил видна обществена личност. Град Купърстаун, Ню Йорк, е основан от него и наречен на негово име. Малкият Джеймс прекарва детство, изпълнено с игри в девствени многовековни гори и отрано развива чувство на любов и уважение към природата, която присъства във всичките му книги. Получава добро образование и постъпва в Йейл, но е изключен от университета за устройване на непочтителни шеги, една от които била да учи магаре да сяда на професорски стол. Тогава Купър става моряк и пътува по море няколко години. След смъртта на баща му (1809) финансовата му независимост е осигурена, той се отказва от моряшкия живот и през 1811 се жени за Сюзън де Ланси, сред чиито прадеди е имало губернатори на колонията Ню Йорк.
След женитбата Купър заживява спокоен уседнал живот в собствената си ферма. Ежедневието на младото семейство е почти идилично. Един ден, когато довършва четенето на роман от английската писателка Джейн Остин, Купър възкликва: „Аз бих могъл да напиша по-хубав роман!“ – и с тези думи започва писателската кариера на един от най-продуктивните американски писатели.
Първият роман на Купър, „Предпазливост“ (1820) е имитация на Джейн Остин и не се радва на голям успех.
Вторият му, обаче, „Шпионинът“ (1821), макар пак имитация, този път на Уолтър Скот, пожънва заслужена слава. В него се разказва за американската война за независимост – тема, изключително интересна за американската публика. Скот вдъхновява Купър добре да рисува противоположни портрети – или истински герои, или истински злодеи. По подобен прост модел са изградени и женските му образи – руси и невинни или тъмни и страстни. През 1823 се появява „Пионери“. С него започва серията романи, писани в продължени на 20 години, известни под общото заглавието „Истории за Кожения чорап“ (Leatherstocking Tales), тъй като във всички тях участва един главен герой – Нати Бъмпо Коженият чорап. Нати е бял, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око. Цялата поредица романи за Нати включва още „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“, „Следотърсача“ и „Прерията“. Характерът на Нати не е напълно измислен. В него са вплетени черти на реално съществувала личност – Дениъл Бун, един от първите пионери в заселването на Дивия запад. Бун е поддържал приятелски връзки с индиански племена, познавал е тайни пътеки и планински проходи, което му помогнало да преведе белите заселници към западните, индиански територии.
От 1826 до 1833 г. Купър живее в Европа. Запознава се с Уолтър Скот, но му е неприятно да го представят като „американския Уолтър Скот“. От всички европейски страни най-много харесва Италия, а литературните среди в Лондон му се струват отегчителни. През 1833 г. се завръща в Америка. Славата му носи и неприятности. Няколко пъти завежда дела срещу клевети в печата, като спечелва почти всички. Марк Твен написва остро критично есе срещу неговите стереотипни образи и изхабени похвати. С годините Купър става все по-жлъчен и недоволен. Започва да губи приятели поради нетактичност и липса на благоразумие.
Умира на 14 септември 1851 г. Съпругата му умира четири месеца след него.
Пощенска марка СССР, 1989 г.: рисунки по произведения на писателя
Excursion in Italy, 1838