Фенимор Купър – Трудно е да се отгатнат само действията на честните и безкористните хора

magnifisonz.com /

„Лесно е да се предвидят действията на себелюбеца, трудно е да се отгатнат само действията на честните и безкористните хора.“

Джеймс Фенимор Купър (1789–1851) е първият голям американски писател, наричан „американският Уолтър Скот“, чиито приключенски романи са филмирани многократно, създател на архетипа американски герой – смелият бял мъж от пограничните територии, добре познаващ индианската култура, водещ независим, свободен живот близо до природата, чужд на „цивилизацията“, която носят заселниците. Купър е автор на повече от 30 романа, най-известни сред които са „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсача“ и др.

Джеймс Фенимор Купър
James Fenimore Cooper
James Fenimore Cooper by Jarvis.jpg
Роден 15 септември 1789 г.

Бърлингтън, Ню Джърси, САЩ
Починал 14 септември 1851 г. (61 г.)

Купърстаун, САЩ
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1820—1851
Жанр историческа и приключенска литература
Направление романтизъм
Известни творби „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсача“
Подпис Appletons' Cooper James Fenimore signature.jpg

„Смелостта е първата добродетел за един воин, а предпазливостта — втората.“

„Жената е създадена за чувства и изцяло е подчинена на чувствата. “

„Лош съветник е онзи, който не се вслушва в чуждото мнение със същата готовност, с която дава своето.“

„Съпрузите трябва да чувстват с едно сърце, да гледат с едни очи и да живеят с една душа.“

„Както тъгата, така и радостта има предел.“

„Страхът прави умните глупаци и силните слаби.“

„Най-рядкото нещо, което може да се намери на земята – истински справедлив човек.“

„Приятелството, което извира от сърцето, не може да изстине от несполуките, както водата от извора не може да замръзне през зимата.“

„Досегът до държавните дела е едно от най-покваряващите въздействия, на които хората са изложени.“

„И най-добрите приятели често трябва да се разделят. Приятелството не може да промени пътищата на съдбата и каквито и да са нашите чувства, ние трябва да се разделим. Често съм мислил, че има мигове, когато думите ни остават в паметта по-продължително и съветите се запомнят точно, защото устата, която ги дава, едва ли може да ги повтори вече. Никой не знае какво ще се случи на този свят; ето защо е хубаво, когато приятели се разделят по-задълго, да разменят по няколко топли думи за спомен.“

„Предателят е много по-лош от страхливеца.“

„Лесно е да се предвидят действията на себелюбеца, трудно е да се отгатнат само действията на честните и безкористните хора.“

„Прощавай, колкото се може повече — ето това е смисълът, и не отмъщавай винаги, когато можеш.“

„Животът е едно независещо от нас тежко задължение.“

„Докато не е пресъхнал животът, надеждата не е изчезнала.“

„Лош съветник е този, който сам не приема чужди съвети.“ 

https://www.thefamouspeople.com/profiles/images/og-james-fenimore-cooper-1735.jpg

Джеймс Фенимор Купър е роден в Бърлингтън, Ню Джърси, в семейство на квакери. Баща му, Уилям Купър, е бил видна обществена личност. Град Купърстаун, Ню Йорк, е основан от него и наречен на негово име. Малкият Джеймс прекарва детство, изпълнено с игри в девствени многовековни гори и отрано развива чувство на любов и уважение към природата, която присъства във всичките му книги. Получава добро образование и постъпва в Йейл, но е изключен от университета за устройване на непочтителни шеги, една от които била да учи магаре да сяда на професорски стол. Тогава Купър става моряк и пътува по море няколко години. След смъртта на баща му (1809) финансовата му независимост е осигурена, той се отказва от моряшкия живот и през 1811 се жени за Сюзън де Ланси, сред чиито прадеди е имало губернатори на колонията Ню Йорк.

След женитбата Купър заживява спокоен уседнал живот в собствената си ферма. Ежедневието на младото семейство е почти идилично. Един ден, когато довършва четенето на роман от английската писателка Джейн Остин, Купър възкликва: „Аз бих могъл да напиша по-хубав роман!“ – и с тези думи започва писателската кариера на един от най-продуктивните американски писатели.

Първият роман на Купър, „Предпазливост“ (1820) е имитация на Джейн Остин и не се радва на голям успех.

Вторият му, обаче, „Шпионинът“ (1821), макар пак имитация, този път на Уолтър Скот, пожънва заслужена слава. В него се разказва за американската война за независимост – тема, изключително интересна за американската публика. Скот вдъхновява Купър добре да рисува противоположни портрети – или истински герои, или истински злодеи. По подобен прост модел са изградени и женските му образи – руси и невинни или тъмни и страстни. През 1823 се появява „Пионери“. С него започва серията романи, писани в продължени на 20 години, известни под общото заглавието „Истории за Кожения чорап“ (Leatherstocking Tales), тъй като във всички тях участва един главен герой – Нати Бъмпо Коженият чорап. Нати е бял, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око. Цялата поредица романи за Нати включва още „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“, „Следотърсача“ и „Прерията“. Характерът на Нати не е напълно измислен. В него са вплетени черти на реално съществувала личност – Дениъл Бун, един от първите пионери в заселването на Дивия запад. Бун е поддържал приятелски връзки с индиански племена, познавал е тайни пътеки и планински проходи, което му помогнало да преведе белите заселници към западните, индиански територии.

От 1826 до 1833 г. Купър живее в Европа. Запознава се с Уолтър Скот, но му е неприятно да го представят като „американския Уолтър Скот“. От всички европейски страни най-много харесва Италия, а литературните среди в Лондон му се струват отегчителни. През 1833 г. се завръща в Америка. Славата му носи и неприятности. Няколко пъти завежда дела срещу клевети в печата, като спечелва почти всички. Марк Твен написва остро критично есе срещу неговите стереотипни образи и изхабени похвати. С годините Купър става все по-жлъчен и недоволен. Започва да губи приятели поради нетактичност и липса на благоразумие.

Умира на 14 септември 1851 г. Съпругата му умира четири месеца след него.

Пощенска марка СССР, 1989 г.: рисунки по произведения на писателя

Excursion in Italy, 1838

Facebook Comments