Стендал – Със своята женска гордост жените си отмъщават на умните мъже заради глупавите

magnifisonz.com /

Стендал е псевдоним на френският писател Анри Мари Бейл. Той е известен с прецизния психологически анализ на своите герои.

https://i.guim.co.uk/img/static/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2009/11/29/1259524403029/Portrait-of-Stendhal-by-O-001.jpg?w=700&q=55&auto=format&usm=12&fit=max&s=d3bc6689421c8625e8fd06fb82375aaa

Първата френска империя, оглавявана от Наполеон, и времето, в което Стендал живее оказва огромно влияние върху него. Той пътува много из Германия, участва в нахлуването в Русия през 1812 година, но най-силна се оказва връзката му с Италия. Там започва и работа като консул в Триест и Чивитавекия. Държавата се превръща и в предпочитаната страна за издаване на романа на Стендал „Пармският манастир“. Френският писател е смятал, че Италия е много по-страстна страна от родната му Франция. Неговата страст към жените и музиката е прочута, а творчеството му често отразява именно това.

В чест на рождението на френския писател ви представяме няколко от най-добрите цитата, съхранени от Стендал през годините, които звучат актуално и днес.

1. „Във всички видове изкуства е необходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите.“

2. „Великото изкуство внедрява в хората прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род.“

3. „Най-искрените ни желания винаги са егоистични.“

4. „Красотата не е нищо друго освен обещание за щастие.“

5. „Само великите умове могат да си позволят простичък стил.“

6. „Любовта винаги е била най-важната работа в живота ми, ако не и единствената.“

7. „В любовта равносметката е такава, че онова, което си имал и изгубил винаги надхвърля това, на което можеш да се надяваш в бъдеще.“

8. „Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов.“

9. „За една жена да бъде напълно искрена, е все едно да се покаже пред хората без дрехи.“

10. „Но изключителната личност се отличава с това, че мисълта и не следва пътя, утъпкан от посредствеността.“

11. „Никой лекар не знае такова силно целебно средство за едно изнурено тяло, за една изунурена душа, каквото е надеждата.“

12. „Овчарят винаги се опитва да убеди овцете, че неговите и техните интереси съвпадат.“

13. „Да разсъждаваме мъдро преди да вземем решение, но веднъж решили, да не се отмятаме никога.“


https://i.ytimg.com/vi/9DO-pHySo-Y/hqdefault.jpg

Стендал е роден на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.

Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман „Пармският манастир“е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и „страстна“ държава, отколкото възраждащата се Франция.

Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.

Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика (книгата е преведена и на български).

Бейл използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като „Арманс“„Червено и черно“„Люсиен Льовен“.

Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.

В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.

Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия – монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.

Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години.

Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.

Facebook Comments