magnifisonz.com /

МАРА БЕЛЧЕВА е българска поетеса и преводачка, родена на 8 септември 1868 г.

Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.

Родих се да живея в бури…

Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
“Чуй, тихий извор е дълбок!”
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

В душата ми градина

В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.

Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти — майска светлина —

тя пак бе полетяла
— пчела от цвят на цвят —
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.

Пак сама

О, дай ми Боже сила
света сама да нося
и милост да не прося
аз, никому немила.

На всички дал си мъки,
Но сила на малцина.
О, дай да не загина
от обич и разлъка!

Мара Белчева
Родена	8 септември 1868 г. Севлиево, Османска империя
Починала	16 март 1937 г. (68 г.) София, Царство България
Националност	България
Жанр	поезия
Дебютни работи	1907
Съпруг	Христо Белчев

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина за провеждането на първия дуел от любов след Освобождението в България.

Става дума за родената през 1868 г. в Севлиево Мара Белчева, разказа Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Свърши се играта,

млъкна песента.

Той и тя в душата

с звукове-цветя,

свиха и завиха

вън града сами.

Звездна нощ и тиха

светлинка ръми

над града потънал

в летен сън ленив.

Чер е скут разгънал

парка мълчаливм,

дето се извива

глъхналия път –

дето мълчаливо

сенки две вървят.

„Мара Белчева се нареждала сред най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се превърнал в своеобразна арена на най-съкровените й интимни чувства“, сподели историчката.

Още като ученичка в местната девическа гимназия “Митрополит Климент”, тя поразявала старостоличани с външността си.

„За невероятната й красота и финес говорели всички – мъжете с възторг и спотаен копнеж, а жените с трудно овладяна завист“, обясни Тодорка Недева. Често пред дома на леля й Еленка Хаджи Ангелова, където живеела на квартира, “случайно” минавали както търновските лични кавалери, така и пребиваващите в града напети руски офицери.

„Звучи невероятно, но е факт, че съперничество за сърцето на Мара Белчева било причина за провеждането на първия дуел в следосвобожденската история на старата столица. Главни действащи лица в него били щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир фон Ротмер. За щастие съревнованието между тях не завършило трагично, но княз Дондуков-Корсаков бил принуден “немедлено” да отпрати влюбените кавалери в родината им. В частни разговори обаче руският императорски комисар споделял, че добре разбира своите юнаци, тъй като “сред и без това много красивите търновки тази ученичка просто блести с хубостта си и няма как да не бъде забелязана”, разкрива музейният уредник.

От своя страна старостоличани дълго коментирали непознатото до тогава в града“европейско явление дуел от любов”. Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои специалисти именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението.

Неговата чувствителност и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на тъмнооката красавица и на 1 юни 1886 г. с много любов и надежда за щастие младите хора свързали съдбите си.  „Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, посочва Тодорка Недева.

На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас.

„А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, каза още историчката.

През 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се срещнала с големия творец на България Пенчо П. Славейков, син на не по-малко известния ни съгражданин Петко Р. Славейков.

Среща я през 1903-а на една вечеря. Мара Белчева е овдовяла само на 23 години. Съпругът ѝ Христо Белчев е застрелян по погрешка при атентат срещу министър-председателя Стамболов. Онова момиченце, което Славейков бегло познава от детството си, се е превърнало в прелестна млада дама с изтънчени маниери, с безупречно поведение, с чувствителност и интелект.

Връзката между Славейков и Мара Белчева – две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.

В продължение на девет години между тях се установила “светла обич, сърдечно дълбока привързаност, единомислие, другарство, топлина в студения нелек път”. След кончината на кандидата за Нобелова награда съкрушената от скръб Мара Белчева прекарала дълго време в чужбина. Когато се завърнала в родината, освен на увлечението си по дъновизма, тя се отдала и на пътувания в страната, четейки свои стихове и разказвайки спомени за Пенчо Славейков, обяснява музейната уредничка.

Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета през 1937 г. в София. Мара Белчева ходи на гроба на Пенчо до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.