Карл Юнг – Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам

magnifisonz.com /

Карл Густав Юнг (1875 – 1961) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Той е една от емблематичните фигури на 20 век, създател на ново направление в психологията, наречено “аналитична психология“. За разлика от Фройд, Юнг не разглежда несъзнаваното единствено като резервоар за подтиснати, лични преживявания, но и като център на психологическа активност, която е свързана с инстинктивни и филогенетически особености на цялата човешка раса.

karl iung

Несъзнаваната психика съществува по-рано от съзнателната и е резултат от изминали хилядолетия. Първият пласт на психихата е личното съзнателно. Свързано е с функции на съзнанието като: мислене, чувства, усещания,и интуиция. Личното безсъзнателно (несъзнавано) е свързано със събития, засягащи личния ни живот и собствения ни опит. То се разглежда като надстроено върху колективното безсъзнателно (несъзнавано).Идеята за колективно несъзнаваното е една от основните концепции на Юнг.

За да провери тази фундаментална  идея Юнг предприема широко изследване. По време на поредица от пътешествия, той изучава първобитните и източните религии и алхимията. Това затвърждава убеждението му, че съществува универсален фонд, който произвежда архетипове, образи и символи, независими от времето и пространството. Колективното безсъзнателно съдържа в себе си един унаследен на невронно равнище опит, засягащ историята на цялото човечество. Миналият опит трябва да бъде възприеман като правило без съдържание, образец за реакция, начин на поведение.

Това правило, тази схема на реагиране Юнг нарича архетип. Архетипът е матрицата, която произвежда архетипни образи като използва за материал и съдържанията на личното несъзнавано: „Архетипът – пише Юнг, – е чиста, неизкривена природа, която кара човека да произнася думи и да извършва действия, чието значение е несъзнавано за него“. Архетипът е типична форма на поведение, който веднъж осъзнат се представя като идея и образ подобно на всичко, което става съдържание на съзнанието.

ЦИТАТИ :

  • Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.
  • Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване.
  • Ако човек знае повече от другите, той е самотен.
  • Душата е значително по-комплицирана и недостъпна от тялото. Тя е така да се каже половината от света, който съществува само доколкото го осъзнаваме. То тази причина душата нее само персонален, а световен проблем и психиатърът трябва да се занимава с цял един свят.
  • В терапията проблемът е винаги цялата личност, а не отделния симптом.Ние трябва да поставяме въпроси, които предизвикват цялата личност.
  • Обратното на любовта не е омразата, а властта.
  • Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.
  • Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.
  • Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.
  • Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда.
  • Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.
  • Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.
  • Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва.
  • Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.
  • Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.
  • Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател.
  • Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.
  • Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.
  • Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.
  • Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.
  • Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.
  • Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.
  • Те (жените) често притежават изключителна интуиция и силно развито шесто чувство и виждат аспекти в мъжа, които той не вижда. Ето защо няма жена, която да е била убедена, че мъжът и е свръхчовек.
  • Човек, който не е преминал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогнал напълно. Тогава те обитават “ съседната къща”и без той да подозира, може да избухне пожар и да се прехвърли към неговият собствен дом. Когато човек се отказва, изоставя и забравя твърде много неща, винаги има опасност нещата, които е пренебрегнал , да се завърнат с още по-голяма сила.
  • В много случаи в психиатрията пациентът има своя история, която не разказва и по правило никой не знае. За мен истинската терапия започва едва след проучването на тази изцяло лична история. Тя е тайната на пациента, скалата, в която той се разбива. Ако знам тази тайна, имам ключа към терапията.
  • Депресията е подобна на дама в черно. Ако тя е дошла, не я гони, а я покани на масата, като гост, и я послушай това, което възнамерява да каже.
  • Хората растат, както и растенията, някои на светло, други на тъмно. Има много, на които е нужна тъмнина, а не светлина

Идеографският подход счита личността за уникална структура. Според него, личности са само някои хора. При номотетизма всички хора са с достойнство. Формирането на личността е масовиден процес. Те са егалитаристи – всички хора са социално равни. Индивидът е единичен носител на качества, а индивидуалността показва съвкупността от свойства на индивида, които го правят уникален. Личността е образ, маска, лице, социален образ на индивида. За някои хора личността е най-забележимото, най-яркото в индивида. 

Теория за личността на Юнг –  Аналитична психология

Според него човешката психика има 2 пласта, но той казва, че несъзнателното е по-старо и идва от минали поколения. Юнг въвежда Колективното несъзнавано. Функциите на съзнанието са мислене, чувства, интуиция и възприятие. Мисленето и чувствата са рационални функции, а възприятието и интуицията са ирационални. В мисленето има логика, в интуитивното има интуитивни чувства. Между чувствата и мисленето са сетивата, най-отгоре е опита. Подсъзнанието е вечно несъзнавано, то не може да се изследва. Обвивката на подвъзнанието са инвазиите. Инвазиите, емоциите са колективно несъзнавано. Спомените и изтласкванията са лично несъзнавано. Спомените са най-близо до съзнанието. Колективното несъзнавано се състои от архетипи (първичен образ). Те са собствен образ на инстинктите (например момичето има архетипа на майкта). Архетипите са вродени. Най-известните архетипи са анимус (мъжкото) и анима (женското). Символи на анимата са гора, вода, котка, баба, майка и други.

Разглеждайки човешката индивидуалност посредством системно организирана типология, Юнг създава класическа парадигма в психологията. Идеята за психологичните типове пронизва цялото му творчество. Както и при предшествениците му основата теза е, че човешкото поведение е предсказуемо и по този начин се поддава на класифициране. Многобройните му трудове включват задълбочено разработена теория за структурата и динамиката на човешката психика.

Същността на теорията на Юнг е в тезата, че различията в човешкото поведение са в резултат на различието в общата ориентация на интереса ­ либидото. В този термин той съществено се различава от Фройд, според когото либидото представя сексуалната енергия на индивида. Според Юнг то е синоним на психична енергия, която е “интензитетът на психичния процес ­ неговата психологическа стойност”.

Посоката на движение на тази енергия влияе върху възприемането и оценяването на околния свят. По този начин се разграничават две съвсем различни, дори противоположни нагласи – екстравертна и интровертна. Ориентацията към една от двете нагласи според Юнг става още в много ранна възраст дори може да се каже, че е вродена. Различието в начина, по който се използват възприятията и преценките, влияе върху човешкот

Екстравертираната нагласа насочва вниманието към обекта и обективните факти, което е толкова доминиращо, че всички важни решения и действия се определят не от субективни ценности, а от обективни отношения. Ако тя е трайна и устойчива имаме екстравертиран тип.

Детерминиращата сила на обективните ценности в живота на екстраверта е много по-голяма от тази на субективните. Най-важният и решаващ фактор е очакван и идва отвън. Обективните събития и особено тези от най-близкото обкръжение определят интересите и окупират вниманието. Действията на екстравертирания тип са в зависимост от обективната ситуация. Той умее с лекота да се приспособява към съществуващите външни условия.

Отношенията между субект и обект са отношения на адаптация. Насочеността навън е толкова силна, че в определени моменти се стига до пренебегване на субективните потребности. “Една крайно екстравертирана нагласа може да стане толкова невнимателна към субекта, че той да бъде изцяло жертван заради т.нар. обективни изисквания, например за целите на една подължителна дейност- защото правилата налагат повишено внимание или пък защото непрекъснато възникват нови и перспективни възможности, които трябва веднага да се използват”.

От гледна точка на компенсаторното отношение на несъзнаваното към съзнаваното, екстраветираната нагласа предизвиква акцентиране върху субективния фактор. По този начин, неговата нагласа е с инторвертиран характер.
Екстравертното състояние предполага зависимост от обекта. ­ Човек мисли, чувства и действа във връзка с обекта. Според Юнг -“Ако екстраверсията е интелектуална, субектът се полага в обекта. При една емоционална екстраверсия субектът се преживява в обекта.”

Интровертираният тип, за разлика от екстравертирания е ориентиран не към обектите и данните, които се получават от тях, а към субекта. Юнг казва: “интровертът поставя един субективен възглед между възприятието на обекта и своето собствено действие, който възглед не позволява на това действие да приеме характер, съответстващ на обективната ситуация”.

При интровертираната нагласа човек мисли, чувства и действа, показвайки че главният фактор на мотивацията е субектът, а обектът има второстепенно значение. Налице е тенденцията да се дава предпочитание на Аза, който замества цялостната личност, субективизира изцяло съзнанието, отчуждавайки го по този начин от обекта. Дотолкова доколкото субектът е окупирал съзнанието, то включвайки компенсаторния механизъм несъзнаваното усилва влиянието на обективните условия и в значителна степен го поставя под тяхна зависимост

Като развива теорията за психологическия тип, Юнг подчертава две важни закономерности. Първата е, че няма чисти типове, т. е личности само екстраверти или само интроверти. Тези гранични състояния съществуват единствено теоретично. У всеки индивид е налице екстраверсия и интроверсия, и само доминирането на едната или другата тенденция го определя към един от двата типа.

Второ, вътре във всяка група съществува безкрайно разнообразие, което произтича от различията в когнитивните ориентации, но то също така се поддава на отдиференциране. И Юнг прави втора стъпка (второ ниво) за класификация на основата на психичните функции: мислене (thinking), чувство (feeling), усещане (sensation) и интуиция (intuition). По този начин както екстравертът така и интровертът могат да бъдат от мисловен, емоционален, сетивен или интуитивен тип.

На фона на екстравертирната нагласа мисленето е ориентирано към обекта и обективните факти. То черпи идеите си от външни фактори като им придава нагледност посредством логически отношения. Екстравертното мислене е емпирично. Екстравертираното чувство (преживяване) се ръководи от общоприетите ценности и норми, валидни за обективната реалност. Мисленето и чувстването са рационални функции. Намерени като доминиращи в условията на една екстравертирана нагласа, те насочват към разумно и съзнателно управление на живота на индивида.

Усещането, като сетивно възприятие е обусловено и зависимо от обекта, като неговата субективна страна е потисната. Обектите, които създават най-силните усещания придобиват особена значимост за субекта и той се оказва сетивно прилепен за тях.

Интуицията на ниво съзнание се възприема като определено очакване, изпреварващо виждане, което моделира, доизгражда обекта (ситуацията) посредством бъдещите възможности. Когато интуицията в екстравертирания тип играе важна роля, тя определя действията му докато паралелно с това останалите психични функции мислене, чувстване и особено усещането са потиснати.

Когато някоя от рационалните функции мислене и чувство вземе връх, то усещането като ирационална преминава на заден план. Индивидите с екстраверсна нагласа, при които доминира някоя от психичните функции усещане или интуиция Юнг нарича ирационални. Хората с ориентация към ирационалните психични функции взимат решения не толкова на базата на разумна преценка, а на основата на възприятията.

За разлика от екстравертирания тип, който се управлява от външни фактори, индивидът с интровертирана нагласа (атитюд) е под влияние на субективните. Съзнанието му възприема външните условия, но ги пречупва през призмата на субективните детерминанти. Интро-вертираното мислене се ориентира от субективния материал. То се дистаннцира от фактите като такива, за него те нямат самостойно значение. Творческата му сила се проявява в оформянето на идеи, които са абстрактен израз на външните факти. Интровертното мислене е мистично мислене.

Интровертираното чувство (преживяване) се определя от субективни фактори, отнасяйки се избирателно към конкретните обекти. Индивидите, у които доминира такава нагласа са мълчаливи и трудно осъществяват контакт с околните. За интравертираните рационални типове е характерно субективното оцветяване на разумната оценъчна дейност. Интровертираното усещане като нагласа на индивида акцентира на субективната част на възприятието, предизвикано от обективния дразнител. Интуитивната интроверсия от своя страна е индифирентна кьм въздействието на вътрешните обекти.

Всеки отделен психологически тип е сложно и подвижно съчетание от базова нагласа и психични функции. “Отделните компоненти работят един с друг помежду си и осъществяват баланс и ефективност на системата, която се развива и усъвършенства в продължение на целия човешки живот. Динамиката на типа се определя от начина, по който всяка функция влиза в отношения с другите, и от реда, в който индивидът предпочита да ги използва.”.

Според Юнг не е възможно да бъдат развити едновременно и в еднаква степен всички психични функции у индивида. В борбата за съществуване и приспособяване една от функциите е по развита и заема доминираща роля. Той я нарича първична. Тя е предпочитана от индивида и е най-често използвана, с нея той се идентифицира. Паралелно с нея съществува и втора, спомагателна функция която играе ролята на балансьор на доминиращата.

Спомагателната функция съдържа несъзнателен потенциал, устремен към развитие. Първичната функция играе доминираща роля в т.нар. първа половина от жизнения път на човека. В годините на зрелостта и по-нататък спомагателната психична функция успява да минимизира натрупания дисбаланс.
Функцията, за която няма достатъчно благоприятни условия за развитие и която изостава, бива наречена “непълноценна”. У нея също има заложен стремеж за растеж.

Психичните функции имат взаимна поносимост и непоносимост (противоположност). На тази база се оформят двете дихотомни скали мислене-чувстване и усещане-интуиция. Типовете с предпочитание към един от двата конструкта в дихотомията мислене-чувстване са рационални или оценъчни.

Другата психологична опозиция от перцептивните функции усещане -интуиция е предпочитана от личностни типове, наречени ирационални, възприемащи. Усещането и интуицията са два различни, взаимно изключващи се пътя, по които индивидът би могъл да възприеме и опознае явленията от вътрешния и външния свят. Юнг различава ектраверсен сетивен или интуитивен тип както и интроверсен сетивен или интуитивен тип.

Мисленето и чувстването от своя страна показват пътя, по който получените данни от действителността се преработват и се стига до определено заключение. Тази модалност дава информация за начина на вземане на решения върху основата на възприетите факти и събития. Оценяващите функции също имат за основа една от базовите нагласи (атитюди) и оформят ектравертиран мисловен или емоционален тип, така както при други индивиди имаме интровертен мисловен или емоционален психологичен тип. Доминирането в един личностен тип на една от психичните функции от дадена модалност се съчетава със спомагатела роля на психична функция от другата модалност.

По този начин от взаимното комбиниране на елементите от трите дихотомни скали екстраверсия-интроверсия, мислене-чувстване и усещане-интуиция в теорията за психологичния тип на Юнг първоначално се дефинират 8 психологични типа:интровертен мислителен,екстравертен мислителен,интровертен емоционален,екстравертенемоционален,интровертенсетивен,екстравертенсетин,
интровертен интуитивен,екстравертен интуитивен.

За разлика от повечето съвременни теории, обясняващи човешката личност, теорията на Юнг за психологичния тип се съсредоточава върху съзнаваните аспекти на личността. Той изследва личността като интегрирано цяло, с динамично променяща се вътрешна структура и сложни взаимоотношения с външната среда. Според Юнг -“Същността се заключава в идеята, че привидно случайните вариации в човешкото поведение са в действителност твърде подредени и консистентни. Те произтичат от базисните различия в начина, по който хората предпочитат да използват възприятието и преценката си”.

Facebook Comments