magnifisonz.com /

Ингрид Бергман (на шведски: Ingrid Bergman, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Бериман) е шведска актриса, носителка на три Оскара.

Класирана е на четвърто място сред най-добрите актриси за всички времена. Класирана е на 19-то място в класацията за 100-те най-красиви жени за всички времена. Нейният втори съпруг е известният италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Това, което я отличава от актрисите в Холивуд в началото на кариерата ѝ, е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от най-високите актриси.

Най-значимата и най-известна нейна роля е във филма Казабланка (1942), където партнира на Хъмфри Богарт. Умира на рождения си ден след дълго боледуване от рак на гърдата.

Ингрид Бергман
Родена	29 август 1915 г. Стокхолм, Швеция
Починала	29 август 1982 г. (67 г.) Лондон, Великобритания
Активни години	1932 – 1982
Брачни партньори	Арон Петер Линдстрьом (1937 – 1950) Роберто Роселини (1950 – 1957) Ларс Шмидт (1958 – 1975)
Деца	Изабела Роселини
Оскари	Най-добра главна женска роля: Светлина от газова лампа (1944) Анастасия (1956)Най-добра второстепенна женска роля: Убийство в Ориент Експрес (1974)

Ингрид Бергман се ражда на 29 август в Стокхолм през 1915 г. и издъхва 67 години по-късно в Лондон на същата дата. 

Тя губи майка си, когато е на 2 години, а на 13 се сбогува и със своя баща. Известно време желанието му да направи оперна певица от дъщеря си е причината момичето да посещава уроци по пеене. Но порасналата Бергман споделя, че още от самото начало е искала да бъде актриса – понякога е обличала дрехите на майка си и изнасяла пиеси насаме във фотографското студио на баща си.

След като остава сирак, Ингрид Бергман живее с една от своите лели, а по-късно печели стипендия за Кралското училище за драматичен театър в Стокхолм, където преди това е учила и Грета Грабо. Бъдещата звезда напуска след една година, когато времето ѝ вече е заето от филмови участия в родината.

Първата ѝ роля в Холивуд идва в края на 30-те години след покана от прочутия продуцент Дейвид О. Селзник за римейк на шведския филм с нейно участие “Intermezzo”. През 1939 г. тя вече е женена за зъболекаря д-р Петер Линдстрьом и е станала майка на дъщеря на име Пия година по-рано. Затова и Ингрид Бергман има намерение да се върне в Швеция след края на снимките, но съдбата има други планове за нея.

В Щатите са възхитени от играта и обаянието на чужденката, а опасенията на Селзник са опровергани, за които синът на продуцента споделя: „Тя не говореше английски, беше твърде висока, името ѝ звучеше твърде немско, а нейните вежди бяха доста гъсти.“ Освен това, Бергман се страхувала от холивудските гримьори, които можели да я превърнат в някого, когото тя не разпознава. Така актрисата се договаря да не я гримират, което неизбежно впечатлява критици и зрители.

Естественият вид на Ингрид кара филмовия историк Дейвид Томсън да отбележи, че това би могло да е „началото на невероятно влияние върху Холивуд и Америка“, а липсата на грим допринася към „усещането за благородство“.

След завършването на един шведски и три американски филма Бергман снима „Казабланка“ заедно с Хъмфри Богарт, а ролята ѝ на Илса Лунд се првръща в нейната най-известна и разпознаваема. Тя продължава със заглавия като „За кого бие камбаната“, „Камбаните на Света Мария“, „Небезизвестните“, „Омагьосан“, „Жана Д‘Арк“ и други.

Междувременно актрисата изразява своите симпатии към филмите на режисьора Роберто Роселини, на когото пише писмо с предложение да работят заедно вбъдеще. Така започва и началото на най-големия скандал в живота ѝ.

След като италианецът я включва сред актьорите в проекта си „Стромболи“ от 1950 г., той и шведката започват връзка, а Бергман забременява. Обществото е възмутено, но сякаш това не стига – процесът по развода и борбата за попечителство над дъщерята от предишния брак на Ингрид става публичен, а актрисата заминава за Италия.

Биографът Доналд Спото отбелязва, че отрицателният отзвук на събитията се дължи на екранните образи на Ингрид Бергман, които се отличават с висок морал и ярки ценности. Както отбелязва самата актриса: „Хората ме гледаха в „Жана Д‘Арк“ и ме обявиха за светица. Но не съм. Аз съм просто жена и човешко същество.“

Роселини и Бергман имат три деца – Ренато, роден през 1950 г., и близначките Ингрид и Изабела, появили се две години по-късно. Втората от тях познаваме като модел и актриса, заприличваща все повече на майка си.

Режисьорът снима пет филма, където половинката му изпълнява главна роля. През 1957 г. той обаче отново започва връзка със своя колежка – индийката Сонали ДасГупта. Бергман и Роселини се развеждат – той се жени отново още същата година, а тя – на следващата. Съпругът ѝ е Ларс Шмидт – театрален предприемач от заможно шведско семейство.

По време на третия си брак актрисата има кратка афера с колегата си от „Омагьосан“ Грегъри Пек, пазена в тайна и призната от него пет години след смъртта на Бергман. Актьорът е лаконичен: „Всичко, което мога да кажа, е, че истинска любов към нея, и тук мисля, че трябва да спра…Аз бях млад. Тя също. Бяхме близо в продължение на седмици напрегната работа.“

Бергман умира навръх своя 67-ми рожден ден в Лондон след боледуване от рак на гърдата в продължение на осем години, в които не спира да снима. Докато болестта се разпространява, тя рядко се оплаква или показва болка, а биографът Шарлът Чандлър отбелязва, че ако от екипа са знаели за състоянието на актрисата, никой не би позволил тя да участва в „Жена на име Голда“.

По време на кариерата си Бергман става една от малкото трикратни носители на „Оскар“ (за „Светлина от газова лампа“, „Анастасия“ и „Убийство в Ориент Експрес“). В биографията си записва още 2 награди „Еми“, 4 статуетки „Златен глобус“ и по една награда „БАФТА“ и „Тони“.

Според историка Дейвид Томсън филмовите зрители лесно се идентифицират с Ингрид Бергман заради нейната естественост, която предизвиква в Америка „любов, в която едва ли някога се е повтаряла“. И същата тази любов изиграва лоша шега на жената, която в очите на другите изневерява, но остава вярна на себе си.