Николай Коперник, който откри, че Земята се върти около Слънцето, а не както някои хора си мислят, около тях

magnifisonz.com /

Николай Коперник (на латински: Nicolaus Copernicus Torinensis, на полски: Mikołaj Kopernik, на немски: Nikolaus Kopernikus) е полски  лекар и астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Полша, и писал главно на латински. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система  и с това измества Земята от центъра на Вселената.

Първото изложение на своята система той прави в ръкопис от около 40 страници, който се разпространява след 1514 г.

Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbitum coelestium), публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.

Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.

Коперник е роден на 19 февруари 1473 г. в град Торун, в семейството на Барбара Ватценроде и Миколай Коперник. Град Торун е включен в състава на Полша няколко години преди раждането му, а преди това е бил в територията на Прусия. Етнически Коперник е наполовина немец по майчина линия, но се смята за поляк.

Семейството му е част от градското съсловие в пристанищния град Торун на река Висла. Бащата на Николай Коперник е един от заможните търговци на мед в града и правителствен чиновник. Малкият Николай е едва десетгодишен, когато баща му умира – жертва на чумна епидемия. Вуйчо му Лукаш Ватценроде (младши) (1447 – 1512) – брат на майка му Барбара Ватценроде, който е главен епископ на Вармия, осигурява образованието на четирите сирачета.

От 1491 до 1495 г. Коперник посещава Университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски (Wojciech Brudzewski) – професор по астрономия и философия. По време на обучението си там решава да латинизира името си и започва да се подписва като Coppernicus, а по-късно и като Copernicus.

Портрет на Коперник

През 1495 г. с подкрепата на вуйчо си получава длъжността каноник (Kanoniker), която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.

През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в Университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара (Dominicus Maria de Novara) най-новите теории за движението на планетите. През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в Университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения.

През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша – в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.

Катедралата Фромборк, където е погребан

През 1510 г. се преселва във Фромборк – малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни. Той упражнява професията на лекар в продължение на 40 години и благодарение на финансовата си независимост не взема пари за лечението от бедните. Славата му на прочут лекар била напълно заслужена – той избавя много пациенти от тежки и труднолечими недъзи. Сред пациентите му са всички тогавашни епископи, високопоставените личности на Прусия, канониците и др.

Когато се налага, Коперник се проявява и като администратор – по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.

През периода 1520 – 1521 г. ръководи укрепяването и защитата на Олщин при нападение на ордена на кръстоносците. Във Фромборк построява хидравлична машина, която снабдява с вода целия град.

Коперник умира на 24 май 1543 г. във Фромборк от кръвоизлив в мозъка. Великото му произведение „За въртенето на небесните сфери“ излиза от печат няколко седмици преди смъртта му.

Научно творчество

Хелиоцентричната система на Коперник

След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания, в средата на 1514 г. Коперник изпраща на свои познати кратък трактат, в който излага хелиоцентричната система. Текстът, наричан Малкият Коменатр (Commentariolus), е публикуван едва в 19в., но е добил известност и са били положени услия за убеждаването на Коперник да направи по подробно изложение. Книгата За Обръщението на Небесните Сфери излиза тридесет години по-късно.

Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята – въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.

Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава католически църковни догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от 16 – 17 век.

Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/57/Heliocentric.jpg

Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него. Идва от гръцкото “Хелиос” – Слънце и “Кентрон” – център. . Съвременното разбиране за хелиоцентризма започва от Николай Коперник, който излага първоначален негов вариант в книгата си За въртенето на небесните сфери (De Revolutionibus Orbium Coelestium). Древногръцкият астроном Аристарх Самоски, изглежда, първи в историята, е изказал хипотезата, че Слънцето е в центъра на системата.

В първоначалната теория, предложена от Коперник, Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. (В тази епоха е било още твърде смело да се твърди, че съществуват и други слънца. Защитавайки тезата, че другите звезди всъщност са далечни слънца, италианецът Джордано Бруно е изгорен на клада.) Този модел е усъвършенстван от Йохан Кеплер, който открива, че планетите всъщност обикалят по елипси, а Слънцето се намира в един от двата ̀и фокуса. Исак Нютон извежда дотогава чисто емпиричните закони на Кеплер като следствие от неговия Закон за всемирното привличане.

С развитието на космологията се разбира, че освен други звезди съществуват и други галактики, а не само Млечният път. Съвременният космологичен принцип гласи, че Вселената е еднородна и изотропна, т.е. тя няма център, и изглежда по един и същ начин за всеки наблюдател.

 

Учителят по скромност

“Но чужд на всяко самозванство,
живей ти своя дял така,
че утре време и пространство
с любов да ти прострат ръка.”

Борис Пастернак

 

Казват, няколко часа след като видял и докоснал пристигналия от Нюренберг първи печатен екземпляр на “Де революционибус”, Николай Коперник издъхнал. Умрял тихо и спокойно, тъй както е живял на този свят. Било 23 май 1543 година.

Не знам, и навярно никой не е узнал, какви са били съкровените му мисли преди болестта да помрачи разума му. Разделял ли се е със светлината, удовлетворен от делата си, или е усещал горчивина от познанието, до което бил достигнал. Нали открай време два възгласа се носели във вселената, единият като уморена, далечна камбана повтарял: “В многото познание има много печал”, а другият като мълния озарявал небосвода: “Разумът освобождава човека от страха пред боговете”. Открай време спорели Соломон и Лукреций и е възможно те да са воювали и в душата на самотника, който десетилетия не напускал кулата във Фромборг.

“Сам Коперник – настоява историкът на науката Хърбърт Дингъл – изцяло се е придържал към онези възгледи, които са били характерни и за другите учени от Средновековието, и ако той би могъл да предвиди последствията от своята теория, вероятно би изпаднал в ужас от чувството за отговорност към онова, което е извършил.”

Има нещо противно в това твърдение. То е прекалено разумно, за да бъде вярно. То не само че прави по-беден образа на един гений, но ни представя може би най-дълбоката драма на човека само като находчива средновековна мистерия.

Трудно е да се намерят конкретни доказателства, които да опровергаят тезата на историка – въпросът е преди всичко психологичен, а самотните размисли и спотайваните чувства обикновено не се документират.

В своя живот Николай Коперник се е отличавал с изключителна скромност; “чужд на всяко самозванство”, той е изпитвал дълбока неприязън към каквато и да е показност. Но това съвсем не означава, че не е преценявал значението на собственото си дело. Наистина той никъде и никога не е настоявал: аз детронирах Земята и я приравних към всички останали планети, аз лиших човека от дълго въобразяваното му привилегировано положение, което старата астрономия му отреждаше. “Аз нямам толкова високо мнение за собствената си теория, че да не обръщам внимание на мненията на другите.” Тъй твърди Коперник и въпреки това, той си е давал сметка, какво е извършил. И сигурно защото е разбирал последиците от “спирането на Слънцето”, е предпочел благоразумно да ги премълчи. Той е съобщил истината, а от хората е зависело дали тя ще ги направи свободни. Ако беше прибързал да посочи тази свобода, тя би се оказала гибелна за съдбата на неговия труд, би била прекалено ослепителна и предизвикателна, и нямаше да изминат благодатните седемдесет години, тъй нужни, за да покълнат семената на новата мисъл, докато схоластиката успее да разбере за какво става дума, докато озлобената глупост постанови:

“Твърдението, че Слънцето не се движи… е невярно и абсурдно от гледището на философията и е формално еретично.”

“Твърдението, че земята се движи и върти… е невярно и абсурдно и най-малкото погрешно от гледището на религията.”

За щастие вече било късно. На Земята живеели и Галилей, и Кеплер – апостолите на коперниканството. Така че църковните експерти са смогнали само да забранят истината; с други думи, да я направят още по-желана. Не недосетливост, а предвидливост е проявил Коперник, като се е ограничил само с трудноразбираемата математика на свободата. Не е справедливо да се предполага, че човекът, на когото е било присъщо толкова интуитивно прозрение и отчаяната храброст самотно да се възправи срещу хиляда и петстотингодишната рутина на геоцентризма, е останал незрящ за бъдещето на своята идея.

Отдалечени с векове от коперниковото време, мнозина от нас са склонни да мислят, че той е успял само ловко да се разправи с една узаконена от столетията заблуда. Само че това съвсем не е така. Системата на Птоломей прави чест на нейния автор, тя е сложна математическа схема, която позволява да се извършват астрономически предвиждания със задоволителна точност. И ако ние вярваме, че науката е средство да се предвиждат бъдещи събития, нямаме основания да наречем астрономията на Птоломей и Хипарх ненаучна. Това уточняване прави постижението на Коперник още по-забележително, защото не подценява неговите противници. А всред тях има един, който е най-коварен – очевидността. Та какво по-зримо от “заклетия ход на Слънцето”. И кой зрящ би се наел да отрича, че небесните светила кръжат около полярната звезда? Само няколко блуждаещи скитници – планетите, смущавали простата картина, но Птоломей употребил всичката сила на своя блестящ математически ум, за да ги “вкара в пътя”!

Отказът от очевидността е най-самоотверженият и покъртителен ход в разсъжденията на Коперник, той е тържеството на първата “безумна идея”. След него само двама, Айнщайн и Бор, са били способни на такава гносеологична авантюра. Астрономът, или по-добре космологът, от Фромборг подготви света за появата на Нютон и мировъзрението за Айнщайн. Не ми се вярва, човек, способен на подобна духовна дързост, да не се е вглеждал напред в бъдещето.

“АЗ ДЪЛГО СЕ КОЛЕБАХ ДАЛИ ДА ПУБЛИКУВАМ МОИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ…”

Години! Нещо повече, Коперник дълго е бил уговарян от приятелите си да ги напише. Защо? За да изпипа педантично всеки детайл. За да бъде неуязвим в убедителността си, въставайки срещу петнадесетвековния авторитет. Така твърдят историците и те имат своите основания. Но все пак в изчисленията си Коперник е допуснал и неточности и груби приближения, тъй че допустимо е за колебанията да е имало и друга, не по-малко съществена, причина. С никого несподелената, но почувствана и проумяна драма на идеите. Тя не се е ограничавала в двубоя между научното мислене и догматичните спекулации, нито в опасното противоречие между познание и религия, това било първият сблъсък между старата класическа дедукция – изящна, но стерилна, и новата – грубовата, но оплодотворяваща индукция в метода на познанието. Никой революционер в науката не се е разделял със старото без носталгична болка.

Драмата на Коперник е била още по-разтърсваща, защото той и по сан и по чувство е бил предан на Бога. Той е бил искрено вярващ и конфликтът с църквата за него е означавал и конфликт с Бога. Ученият Коперник го е предизвикал, а духовникът е искал да го избегне.

“И ако се намерят пустословни хора, които, макар и съвсем несведущи в математическите науки, биха си позволили да осъдят или опровергаят моето начинание, преднамерено изопачавайки някое място от Светото писание, то аз няма да им обръщам внимание…”

Защо тези опасения? Защо да се изопачава Светото писание? Коперник – богословът много добре е знаел, че неговото “начинание” буквално противоречи на някои текстове от библията и въпреки страстната си предварителна защита, все пак си е давал сметка, че между хелиоцентризма и заветите хармонията е нарушена. Докато ученият Коперник не може да не е съобразявал, че посяга на небесата. Щом Земята е като всички останали планети, трябва някак си да се обясни предпочитанието на Небесния Отец към нея. Измъчвал ли го е този въпрос? Чувствал ли е “изкушението на лукавия”? Сигурно – да! И за да се пречисти от него, за да изкупи греха си, той се е обърнал към Земния отец – папата, посвещавайки му чистосърдечно най-богоборческата книга на века! “Де революционибус” остава един от първите документи за драматичната раздяла на човека с Бога. Тази раздяла, почувствана смътно дори от човека Коперник, е била и мъчителна, и жестока. Сякаш Бог е започнал своето отстъпление, а Николай Коперник не е искал да го прогони нито от душата си, нито дори от новата си система и може би заради това е оставил недокосната старата сфера на звездите.

И друга грижа е имал великият учен, най-свидна и най-голяма – това бил Човекът, който вече не се намирал в Центъра на Вселената.

Айнщайн беше казал: “Коперник призова човека да бъде скромен”.

Като отрече системата на Птоломей, коперниканството нарани психологическата й предпоставка – егоцентризма. Самоопиващият се вик АЗ, който ликуващо се носел заедно с вълшебната музика на небесните сфери, изведнъж стихнал жалостиво! Земята се превърнала в сал на корабокрушенци, блуждаещ самотно в космическия океан: вместо музика на сферите – вечното мълчание на безкрайните пространства, което тъй много плашело Блез Паскал. За съдбата на тези корабокрушенци не може да не е милеел човечният Коперник. Надявал ли се е той, че като отменя самозваното право на човека да се обожествява, той всъщност го повежда по пътя на истинското достойнство. Знаел ли е, че неговата кула във Фромборг се превръща в капитански мост на планетата и че първият, който е поел кърмата, е самият той?

Отговорността е била непосилна и тя не би могла и не би трябвало да бъде споделяна с екипажа. Има неща, които остават тайна на капитана. Тайна, която го осъжда на велика самота, защото капитаните живеят в бъдещето.

Мисля, че Коперник е бил измъчван от всичко това, колебаел се е, съмнявал се е, отричал се е неведнъж, докато накрая е събрал всичкото си мъжество и сила, за да надмогне своята драма, и се е решил в името на Човека и с извинение към Бога да изпрати своето послание за обнародване… Нищо чудно, че след това рухнал!

Казват, че получил печатния екземпляр няколко часа преди да издъхне, преди времето и пространството с любов да му прострат ръка. Било 23 май 1543 година, но вече по коперниканския календар.

 

 

Есето “Учителят по скромност” спечели конкурс, проведен в България по случай 500-годишнината от рождението на Николай Коперник и бе изпратено в Полша на Международен конкурс по същия повод, където бе отличено с Първа награда.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *