Роман Полански на 85 години. „Всеки провал ме правеше малко по-уверен, защото исках по-силно да успея, за да си отмъстя, да покажа, че мога“

magnifisonz.com /

„Нормалната любов не е интересна. Уверявам ви, че наистина е скучна.“

„Никога не съм правил филм, който напълно да ме задоволи.“

„Моите филми изразяват моментни желания. Аз следвам инстинктите си, но по дисциплиниран начин.“

„Нещата трябва да се представят такива, каквито са. Ако показваш насилието нереалистично, това е грешно и обидно.“

„Нямам репутация, която да защитавам.“

https://light-in-the-attic.s3.amazonaws.com/uploads/release_image/19270/image/large_550_tmp_2F1475517296213-pfb8efvhvf0k0tly-f04ab9250dd061a9bdaf303a723eeec5_2FStandard.jpg

Роман Полански (Полянски) (на полски: Roman Polański), с рождено име Раймунд Роман Тиери Полянски (на полски: Rajmund Roman Thierry Polański) е полско-френски филмов режисьор, актьор, сценарист и продуцент от еврейски произход. Филмовите му постижения го нареждат сред най-добрите творци в световната кинематография и му носят редица престижни награди, включително Оскар, Златна палма, Златна мечка, BAFTA, Сезар и Златен глобус.

Става известен още като студент в Лодзкото филмово училище. Неговият късометражен филм „Dwaj ludzie z szafą“ печели медал на световното изложение в Брюксел през 1958 година. Първият му пълнометражен филм „Nóż w wodzie“ от 1962 година получава номинация за Оскар, за най-добър чуждоезичен филм.

Роман Полански
Roman Polański
полско-френски режисьор
Полански на фестивала в Кан (2013)

Полански на фестивала в Кан (2013)

Роден
Раймунд Роман Тиери Полянски
18 август 1933 г. (84 г.)
Париж, Франция
Националност Флаг на Полша Полша
Професия режисьор, сценарист, актьор, филмов продуцент
Филмова кариера
Активни години 1953 –
Оскари Пианистът (2002, режисура)
Награди Златен глобус Китайски квартал (1974, режисура), Тес (1980, чуждоезичен)
Награди на БАФТА Китайски квартал (1974, режисура), Пианистът (2002, режисура)

Знаменитият френско-полски-американски режисьор Роман Полански навърши 85 години. Той е роден на 18 август 1933-та в Париж в еврейско семейство. По време на войната майка му загива в нацистки концлагер, а самият той дължи живота си на полско семейство, което го осиновява.  През 1977 г. срещу режисьора е повдигнато обвинение за сексуални отношения с непълнолетно момиче, което го принуждава да напусне Америка и да се завърне във Франция.
А знае ли някой кой е Раймунд Роман Либлинг? Едва ли? Аз също не знаех, макар че много добре знам кой е Роман Полански. Всъщност става въпрос за един и същ човек, чието име отново нашумя неотдавна във връзка с едно много старо обвинение от страна на американското правосъдие.
Преди три години у нас бе представен филмът му „Писател в сянка” (The Ghost Writer), завършeн от него почти дистанционно, докато се намираше под домашен арест в своята вила в Швейцария. Както е известно, знаменитият режисьор бе арестуван през септември 2009-та по искане на американските власти, които настояваха за неговото екстрадиране в САЩ, за да бъде изправен пред съда по обвинение в изнасилване на непълнолетна, извършено от Полански през 1977г. Няколко месеца по-късно той бе освободен, след като швейцарският съд реши, че няма основания за по-нататъшното му задържане.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/610x(5)1.jpg

 Роман Полански навърши 85 години – годишнина, която просто ни задължава да се вгледаме по-внимателно в съдбата на този „малък, голям човек”, която е толкова необикновена, че може да послужи като основа за не по-малко интересен филм от онези, които самият Полански снима през целия си живот.
Неговото истинско име е Раймунд Роман Либлинг. Роден е на 18 август 1933г. в Париж в семейство на полски евреи. Две години преди началото на Втората световна война родителите му проявяват неблагоразумието да се завърнат в Полша, където майка му намира смъртта си като концлагерист в Освиенцим, а баща му преминава през ада на друг от нацистките концлагери (Матхаузен-Хузен).

https://media.gettyimages.com/photos/poster-for-roman-polanskis-1974-drama-chinatown-starring-jack-and-picture-id556615769?k=6&m=556615769&s=612x612&w=0&h=G9Hr-evnJ77_ahlsMNpMImP8ZnnwASYOKOHH2HHoips=

А малкият Роман попада в краковското гето, откъдето малцина се измъкват живи. Той обаче успява да избяга. Спасяват го полски селяни, които му дават славянската фамилия. На полски тя се произнася Полянский, а според по-късното й американско произношение става Полански.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/POLANSKI_2.jpgПовечето изследователи на неговото творчество са единодушни по отношение на това, че за бъдещия режисьор преживяното в гетото има определящо значение за формирането му като творец. Полански заснема само един филм за Холокоста, при това доста късно, когато е вече почти 70-годишен. Това е световноизвестният „Пианистът”, за който беотличен с „Оскар” за режисура, а също и със „Златна палма” на кинофестивала в Кан.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/roman.jpg

Но едва ли би било преувеличение, ако се каже, че психологията на човека, преминал през ужасите на гетото в Краков, повлиява върху повечето от филмите на Полански. Той е от малцината големи режисьори като Кубрик, чиято всяка нова творба изглежда напълно различна от предходните. И въпреки това има много общо между „Отвращение” (1965), „Бебето на Розмари” (1968), „Китайски квартал” (1974), „Наемателят” (1976), „Деветата порта” (1999), „Пианистът” (2002) и дори „Писател в сянка” (2010). Защото по един или друг начин всички се докосват до темата за оцеляването в един враждебен свят. В най-добрите от тях опитите за оцеляване на основните персонажи са съпътствани от страха им пред действителността, прерастващ в параноя. Те са изправени пред дилемата да приемат или да не приемат за истина това, че едва ли не целият свят е в заговор срещу тях. В крайна сметка става ясно, че това е факт, поради което им се налага да търсят начини за спасение.
С течение на времето Роман Полански продължава да попада в епицентъра и на други знакови за втората половина на XX век събития. Много от тях са не по-малко кошмарни от войната и ужасите в гетото. Посвещавайки се на киното в сталинистка Полша, той бързо се превръща във водеща фигура на младата полска кинематография – една от най-интересните в света в края на 50-те и началото на 60-те години. Успява да се изяви като актьор през 1955г. в първия пълнометражен филм на Анджей Вайда „Поколение”.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/knife_polanski.jpg

Но след собствения си режисьорски дебют с „Нож във водата” (1962) изведнъж става първият кинодисидент в тогавашния социалистически лагер. Принуден е да емигрира във Франция и много скоро напомня отново за себе си с чудесните си англоезични филми „Отвращение” (1965) и „Cul-de-sac” (1966), за които получава престижни фестивални награди като Специалната награда на журито и „Златна мечка” от Берлинале (провеждащ се по онова време в Западен Берлин).
Чешкият евреин Милош Форман пък е вторият знаменит киноемигрант от социалистическия лагер, забягнал на Запад след нахлуването на войските на Варшавски договор в Прага. Страшно и странно е съвпадението, че родителите на Форман също попадат в нацистките концлагери, където намират смъртта си.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/cannes%201968%20-%2011.jpg

През 1968 година Полански се оказва в епицентъра на още едно знаменателно историческо събитие — прекратяването на кинофестивала в Кан. Именно в годината, когато Франция е разтърсена от студентските вълнения, той е член журито на прочутия фестивал, където заедно с революционерите-манифестанти, пристигат Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо. В качеството си на официални представители на бунтуващия се Париж знаменитите френски режисьори настояват за закриването на буржуазния кинофорум Кан. Към тях се присъединяват Моника Вити и Луи Мал, които подобно на Полански са членове на международното жури. Той обаче се държи настрана и не ги подкрепя. Остава малцинство заедно с още един член на журито – съветският поет Роберт Рождественски. Полански много добре разбирал, че крайните левичарски фрази и действия, водят в крайна сметка до комунизъм, а какво представява комунизмът той знаел много добре от преживяното в Полша – нали именно от него избягва на Запад! И все пак, тъй като постоянно се движел заедно със своите колеги Трюфо, Годар и Мал (има го на снимка с тях), Полански влиза в историята като един от интелектуалците, участвали в преждевременното закриване на фестивала в Кан от 1968г.
Още от следващото си издание този фестивал става много по- радикален. А от края на 70-те години до наши дни не отстъпва мястото си на най-значим кинофорум в света.
През 1991г. Полански отново е в Кан –  вече като председател на международното жури – и изиграва решаваща роля за удостояването със „Златна палма” на братята Джоел и Итън Коен за филма им „Бъртън Финк”, което вбесило Ларс фон Триер, участващ в конкурса за престижното отличие с „Европа” – един от неговите ранни шедьоври .

https://drugotokino.bg/sites/default/files/15037328.jpg
Сватбата на Полански с Шарън Тейт е на 20 януари 1968г. в Лондон, а жестокото убийство на бременната му съпруга е извършено на 9 август 1969.

В края на 60-те години, когато получава не само заслужено признание, но и пълна свобода да твори, Полански преживява може би най-големия си кошмар, който още повече подчертава водещата нишка  в неговото творчество – темата за страха от враждебния свят. През 1969-та бандата на американския сатанист Чарлз Менсън нахлува във вилата на Полански и убива бременната му съпруга – холивудската звезда Шарън Тейт – заедно с още четирима нейни приятели. По същото време режисьорът е в Лондон. Двамата се влюбват през 1967 г., докато прочутият режисьор снима „Балът на вампирите“ с Тейт в главната роля.
Осем години по-късно пък самият Полански си причинява нова морална катастрофа, която също повлиява в немалка степен върху по-нататъшния му живот и творчество. Става въпрос за сексуалния му контакт с непълнолетно момиче във вилата на Джак Никълсън. Няма да се опитвам нито да заклеймявам в педофилство знаменития режисьор, нито пък да правя опити да го оправдавам. По темата е изписано толкова много, че едва ли бих прибавил нещо ново. А и не би ми се искало да се присъединявам към онези блюстители на морала, които свързват името на Полански именно с този случай и не искат нито да знаят кой е, нито с какво се занимава.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/SANTA.jpg
Режисьорът на излизане от съда в Санта Моника, след едно от предварителните заседания по делото срещу него през 1977г. Както е известно, Полански не дочаква присъдата и избягва в Европа, след което повече никога не стъпва на американска земя.

В тази връзка ми е по-интересна реакцията на неговите колеги – хората на киното – които се разделиха на два лагера. Излишно е да говоря за Джак Никълсън, който си остава един от най-добрите приятели на Полански или пък за Харисън Форд, който лично занесе във Франция наградата „Оскар”, която знаменитият режисьор спечели за филма си „Пианистът”. Но имаше и такива негови приятели, като Стивън Спилбърг и Майкъл Дъглас например, които не го подкрепиха в трудния момент, когато бе застрашен от екстрадиране в САЩ. Впрочем бих посъветвал онези, които желаят да научат повече по темата, да гледат документалния филм „Roman Polanski: Wanted and Desired” (2008), в който самият Полански разказва цялата история, от става пределно ясно, че цялата шумотевица около името му е била изгодна на определени политически кръгове в Америка, а и … на самите средства за масова информация.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/TGW2010-480BRRIPVISION-450MiB2.jpg
Юън Макгрегър в кадър от най-новия филм на Полански „Писател в сянка“

Забележително е, че Полански не е загубил своето прословуто чувство за хумор и убийствената си ирония. В „Писател в сянка”, който му донесе наградата за режисура от кинофестивала в Берлин, както и три европейски филмови награди (за най-добър филм, режисура и сценарий) той разобличава съвременните политици и особено американските специални служби по изключително фин начин, с жестока ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилщиков, че като че ли е предчувствал, че ще го арестуват по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своя „отговор”. Гледайки филма му, човек няма как да не се замисли върху въпроса – колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не са попадали в полезрението на съвременното американско правораздаване. За съжаление, „Писател в сянка“ може би остана неразбран у нас, където бе гледан едва от 7993 зрители за 6-седмично разпространение в кината.
https://drugotokino.bg/sites/default/files/POLANSKI_1.jpg

Касапница“ (Carnage) с участието на Кейт Уинслет, Кристоф Валц, Джоди Фостър и Джон С. Райли  е последният филм на Полански, представен на голям екран в България по време на миналогодишното издание на фестивала So Independent.
Сега очакваме да излезе най-новата му творба „Венера в кожи” (La Vénus à la fourrure), чиято премиера бе през май на кинофестивала в Кан. Главната роля изпълнява Еманюел Сене – съпругата на Полански. Екатерина Лимончева сподели (в kultura.bg), че „Венера в кожи” й напомня за един от най-известните филми на Полански – „Отвращение”, но камерното пространствено (и персонажно) решение ни връща още по-назад, към игралния му дебют „Нож във водата” (1962).

https://drugotokino.bg/sites/default/files/venus1.jpg

Полански режисира сцена от филма си „Венера в кожи“ с Еманюел Сание и Матийо Амалрик.

Сред предпочитаните теми на режисьора, според Лимончева, винаги са били различните нюанси на противоестественото и нездравословното, странното и противоречивото. Космополитността, пише тя, е определяща характеристика на Роман Полански и неговото творчество. Разнообразието от жанрове, техническото съвършенство на неговите филми, усетът му за водене на разказа и нерядко дръзките му формални решения превръщат режисьора в една от важните фигури в съвременното кино. Основната му цел е да изследва злото във всичките му аспекти: преследване на невинността, властта, която корумпира човека, триумфа на макиавелистични персонажи… „Венера в кожи” отново напомня за един абсурден свят, параноичен и кафкиански, където индивидът, който е жертва едновременно на своите действия, на външния свят и на личното си обкръжение, може да кривне във всеки момент в лудостта, смъртта или саморазрушението.
Въпреки напредналата си възраст, Роман Полански продължава да работи активно и в момента подготвя поредния си филм по сценарий на Робърт Харис, който ще бъде посветен на „Аферата Драйфус”.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *