Едуард Нортън на 49 години. „По-добре да липсваш на хората, отколкото да им досаждаш“

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/564x/ac/a3/c6/aca3c69d3f8050390fcc9361e6c3c1d8.jpg

Едуард Харисън Нортън (на английски: Edward Harrison Norton) е американски актьор, режисьор и продуцент, носител на награди „Златен глобус“ и „Сателит“, номиниран е за „Еми“, две награди на „БАФТА“, две награди „Сатурн“ и три награди „Оскар“. Известни филми с негово участие са „Първичен страх“, „Народът срещу Лари Флинт“, „Американска история Х“, „Боен клуб“, „Небесно царство“, „Илюзионистът“, „Невероятният Хълк“, „Наследството на Борн“ и други.

Едуард Нортън
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/35/Ed_Norton_Shankbone_Metropolitan_Opera_2009.jpg/800px-Ed_Norton_Shankbone_Metropolitan_Opera_2009.jpg

Едуард Нортън през 2009 година
Роден Едуард Харисън Нортън

18 август 1969 г. (49 г.)
Бостън, Масачузетс, САЩ
Активни години 1994 –
Брачни партньори Шона Робъртсън (2012 – )
Деца 1
Награди Златен глобус Поддържаща мъжка роля
1997 „Първичен страх“
Други награди „Сателит“
Едуард Нортън през 2009 година
Роден Едуард Харисън Нортън

18 август 1969 г. (48 г.)
Бостън, Масачузетс, САЩ
Активни години 1994 –
Брачни партньори Шона Робъртсън (2012 – )
Деца 1
Награди Златен глобус Поддържаща мъжка роля
1997 „Първичен страх“
Други награди „Сателит“

Едуард Нортън е роден на 18 август 1969 г. в Бостън, но израства в град Колумбия, Мериленд. Той е най-голямото от общо три деца. Неговият баща е адвокат по екологично право и бивш федерален прокурор към администрацията на президента Джими Картър. Майка му работи като учителка. През 1997 г. тя умира от тумор в мозъка.

Още по време на следването си по история в Йейлския университет той посещава много театрални курсове. След дипломирането си Норън се премества в Осака, където работи за компанията „Enterprise Community Partners“. След няколко години се завръща в САЩ и започва актьорката си кариера в няколко театрални постановки в град Ню Йорк.

https://i.pinimg.com/564x/b9/1a/a6/b91aa6c5840103014b92e6bf9baeeac7.jpg

През 2012 г. сключва брак с канадската продуцентка Шона Робъртсън. Двамата имат един син, роден през месец март 2013 г. Освен английски актьорът говори и японски език.

Кариерата на Едуард Нортън започва с роли в различни театрални постановки в Ню Йорк. Пробивът му във филмовата индустрия е през 1996 г. във филма „Първичен страх“. 

Живеещ от доходите си като сервитьор, Нортън играе на няколко театрални сцени в Ню Йорк и накрая е приет в компанията „New York Signature Theater Company”, като в момента е член на управителния й съвет.
https://i.pinimg.com/564x/d0/c4/be/d0c4bed0333ee10cb5c4c82b7ce9b95a.jpg
Точно по това време холивудските продуценти търсели актьор за второстепенната (но изключително важна) роля в съдебен трилър, с Ричард Гиър в главната роля. След като Лео Дикаприо отказва, те прослушали над 2100 претенденти, но никой не подхождал за ролята на тихия млад човек със сериозно психическо разстройство. Нортън я получил без никакво съмнение и именно неговата игра спасява целия филм – така за играта си още в първия си филм младият актьор е номиниран за „Оскар” (за най-добър актьор във второстепенна роля), а печели и „Златен глобус” в същата номинация.
"Fight Club" Tyler Durden/Ed Norton
Понесен от вълната на успеха, Нортън получава предложения за участия в няколко силни филма: Уди Алън го кани във „Всички казват: „Обичам те”, а Милош Форман – в скандалната лента „Народът против Лари Флинт”, на снимките на който актьорът започва връзка с Къртни Лав.
Успехът, съпровождащ кариерата на Нортън от самото й начало, бил помрачен от лична трагедия – през 1996 година умира дядо му, а година по-късно от рак на мозъка умира и майка му.
През 1998 Нортън отново е номиниран за „Оскар”, този път за ролята на скинхед във филма „Американска история Х“, но и този път няма късмет.
https://i.pinimg.com/564x/91/06/bd/9106bdfa8072ef30a8f1ca11bf965f5d.jpg
В истински култов актьор, и то за мнозина, Нортън се превръща след играта си в легендарния „Боен клуб“ на Дейвид Финчър – независимо че филмът е показан доста ограничено в някои страни (преди всичко в САЩ), той мигновено става популярен сред огромен брой зрители по цял свят и записва със златни букви имената на Дейвид Финчър, Едуард Нортън и Брад Пит в историята на съвременното кино.
Edward Norton with a Rolleiflex | 33 Celebrities With Their Cameras
През 2000 година Нортън се изкушава да опита силите си в ново поприще – като режисьор. Той снима и сам продуцира „Изкушението“ – романтична комедия за двама свещеници от различни вероизповедания, влюбени в едно и също момиче.
Година по-късно Едуард е в компанията на такива холивудски колоси като Робърт Де Ниро и Марлон Брандо, в криминалната лента „Прецакването”, която, за съжаление, не успява да изпъкне от сивата маса филми в този жанр.
https://i.pinimg.com/564x/15/7c/21/157c21907ea9a9aad67a8868ceb2fcf3.jpg
2002 става най-плодотворната година в кариерата му. В киносалоните се прожектират 4 филма с негово участие: играе епизодична роля във „Фрида” (също участва и в написването на сценария и започва връзка със Салма Хайек), партнира си с Робин Уилямс в „Смърт за Смучи!“, а също така играе главните роли в „Червеният дракон“ и „25-ят час“. През следващите три години снима в 4 филма: „Италианската афера”, „Небесно царство”, „Илюзионистът” и „Пъстрият воал“.
https://www.screenmania.fr/wp-content/uploads/2009/12/fight-club-affiche1.jpg

Ако съберем всичките антиконформизъм, безцелен гняв, цинизъм, обърканост и безцелност, които обществото пази в себе си, най-вероятно ще получим „Боен клуб“. И книгата на Чък Паланюк, и филмът по нея са легендарни и феновете ги издигат в култ. 

В „Боен клуб“ цинизмът е основно житейско кредо, а физическото насилие – начин да се справим с душевните си терзания и липсата на ясен смисъл от съществуването ни на земята. 

„Боен клуб“ е бунт срещу културата, изкарващ на преден план слабостите на обществото като цяло. Произведението на Чък Паланюк сякаш съществува, само за да ни напомни, че имаме причина да сме ядосани и имаме причина да въставаме срещу нормите.

Ето няколко цитата от „Боен клуб“, които показват циничната страна на живота днес: 

Fight Club GIF - Find & Share on GIPHY
– „Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.“

– „Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.“

– „Не си специален. Не си красива и уникална снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. Ние всички сме част от една и съща купчина тор“.

– „Ако не знаеш какво искаш“, каза портиерът, „ще имаш много от това, което не искаш“.

– „Оставих се. Загубен в забвение. Тъмен, тих и завършен. Намерих свобода. Да загубя всичко бе свобода“.


„При инсомнията нищо не е реално. Всичко е много далеч. Всичко е копие на копие на копие.“

– „Може би самоусъвършенстването не е отговорът, може би отговорът е самоунищожението“.

– „Не искам никога да бъда завършен. Не искам никога да бъда доволен. Не искам никога да бъда перфектен“.

– „Не сме специални. Не сме и боклуци. Ние сме просто ние, а каквото стане – стане“.

– „Ако можеше да бъдеш най-големият враг на Господ или просто никой, какво щеше да избереш“?

– „Само след бедствие можем да възкръснем“.

– „Винаги убиваш онези, които обичаш“.

– „Колко можеш да знаеш за себе си, ако никога не си се бил“?

– „Кое е по-лошо: Адът или нищото“?


– „Без болка и без саможертва не бихме имали нищо. Подобно на първата маймуна, изстреляна в Космоса“.

– „Философията на Марла за живота, както тя ми каза, е че може да умре във всеки един момент. Трагедията й е в това, че е още жива“.

– „Има много неща, които не искаме да знаем за хората, които обичаме“.

– „Тайлър и аз стоим на ръба на покрива, а дулото на пистолета е в устата ми. Чудя се колко чист е този пистолет“.

– „Смъртта е първата стъпка към вечния живот“.

– „Събуждаш се и това е напълно достатъчно“.

Black And White GIF - Find & Share on GIPHY
– „Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява“.

 

 

Facebook Comments