magnifisonz.com /
Едуард Харисън Нортън (на английски: Edward Harrison Norton) е американски актьор, режисьор и продуцент, носител на награди „Златен глобус“ и „Сателит“, номиниран е за „Еми“, две награди на „БАФТА“, две награди „Сатурн“ и три награди „Оскар“. Известни филми с негово участие са „Първичен страх“, „Народът срещу Лари Флинт“, „Американска история Х“, „Боен клуб“, „Небесно царство“, „Илюзионистът“, „Невероятният Хълк“, „Наследството на Борн“ и други.
| Едуард Нортън | |||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Едуард Нортън през 2009 година
|
|||||||||||||||||
| Роден | Едуард Харисън Нортън
18 август 1969 г.
Бостън, Масачузетс, САЩ
|
||||||||||||||||
| Активни години | 1994 – | ||||||||||||||||
| Брачни партньори | Шона Робъртсън (2012 – ) | ||||||||||||||||
| Деца | 1 | ||||||||||||||||
| Награди Златен глобус | Поддържаща мъжка роля 1997 „Първичен страх“ |
||||||||||||||||
| Други награди | „Сателит“ | ||||||||||||||||
Едуард Нортън е роден на 18 август 1969 г. в Бостън, но израства в град Колумбия, Мериленд. Той е най-голямото от общо три деца. Неговият баща е адвокат по екологично право и бивш федерален прокурор към администрацията на президента Джими Картър. Майка му работи като учителка. През 1997 г. тя умира от тумор в мозъка.
Още по време на следването си по история в Йейлския университет той посещава много театрални курсове. След дипломирането си Норън се премества в Осака, където работи за компанията „Enterprise Community Partners“. След няколко години се завръща в САЩ и започва актьорката си кариера в няколко театрални постановки в град Ню Йорк.
През 2012 г. сключва брак с канадската продуцентка Шона Робъртсън. Двамата имат един син, роден през месец март 2013 г. Освен английски актьорът говори и японски език.
Кариерата на Едуард Нортън започва с роли в различни театрални постановки в Ню Йорк. Пробивът му във филмовата индустрия е през 1996 г. във филма „Първичен страх“.
Ако съберем всичките антиконформизъм, безцелен гняв, цинизъм, обърканост и безцелност, които обществото пази в себе си, най-вероятно ще получим „Боен клуб“. И книгата на Чък Паланюк, и филмът по нея са легендарни и феновете ги издигат в култ.
В „Боен клуб“ цинизмът е основно житейско кредо, а физическото насилие – начин да се справим с душевните си терзания и липсата на ясен смисъл от съществуването ни на земята.
„Боен клуб“ е бунт срещу културата, изкарващ на преден план слабостите на обществото като цяло. Произведението на Чък Паланюк сякаш съществува, само за да ни напомни, че имаме причина да сме ядосани и имаме причина да въставаме срещу нормите.
Ето няколко цитата от „Боен клуб“, които показват циничната страна на живота днес:
– „Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.“
– „Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.“
– „Не си специален. Не си красива и уникална снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. Ние всички сме част от една и съща купчина тор“.
– „Ако не знаеш какво искаш“, каза портиерът, „ще имаш много от това, което не искаш“.
– „Оставих се. Загубен в забвение. Тъмен, тих и завършен. Намерих свобода. Да загубя всичко бе свобода“.
„При инсомнията нищо не е реално. Всичко е много далеч. Всичко е копие на копие на копие.“
– „Може би самоусъвършенстването не е отговорът, може би отговорът е самоунищожението“.
– „Не искам никога да бъда завършен. Не искам никога да бъда доволен. Не искам никога да бъда перфектен“.
– „Не сме специални. Не сме и боклуци. Ние сме просто ние, а каквото стане – стане“.
– „Ако можеше да бъдеш най-големият враг на Господ или просто никой, какво щеше да избереш“?
– „Само след бедствие можем да възкръснем“.
– „Винаги убиваш онези, които обичаш“.
– „Колко можеш да знаеш за себе си, ако никога не си се бил“?
– „Кое е по-лошо: Адът или нищото“?
– „Без болка и без саможертва не бихме имали нищо. Подобно на първата маймуна, изстреляна в Космоса“.
– „Философията на Марла за живота, както тя ми каза, е че може да умре във всеки един момент. Трагедията й е в това, че е още жива“.
– „Има много неща, които не искаме да знаем за хората, които обичаме“.
– „Тайлър и аз стоим на ръба на покрива, а дулото на пистолета е в устата ми. Чудя се колко чист е този пистолет“.
– „Смъртта е първата стъпка към вечния живот“.
– „Събуждаш се и това е напълно достатъчно“.
– „Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява“.