Разстоянието между лудостта и гениалността се измерва единствено чрез успеха – Иън Флеминг

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/236x/2d/5e/8a/2d5e8a5904445ea16a37ca006104b7a5.jpg

Иън Ланкастър Флеминг (на английски: Ian Lancaster Fleming, накратко Иън Флеминг, известен в България като Ян Флеминг), е английски писател, автор на поредица книги за британския разузнавач Джеймс Бонд. Написва за него 12 новели и 9 разказа. Също така е написал разказа за деца „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“ и няколко публицистични книги.

Иън Флеминг
Ian-Fleming-bronze-bust-by-sculptor-Anthony-Smith.jpg
Роден 28 май 1908 г.

Flag of England.svg Лондон, Англия
Починал 12 август 1964 г. (56 г.)

Кентърбъри, Кент, Англия
Националност британец
Активен период 1953 – 1964
Жанр шпионски роман
детска литература
пътепис

Цитати и биография :

„Обгради се с добри хора. Да се бориш за тях е по-добре, отколкото да се бориш за принципи.“

„Всичко, за което съм писал, имаше прецеденти в реалния живот.“

„Не ми харесват думи с четири букви. Не обичам, когато попаднат на страницата.“

„Надявам се, че на моя надгробен камък ще напишат: Тук лежи човек, който умря от прекалено много живот.“

„Хората са острови. Те дори не се докосват. Без значение колко близки изглежда че са, те винаги са разделени. Дори и да са женени от 50 години.“

„Жената трябва винаги да бъде илюзорна.“

„Самотният лесно става любовник.“

„Живей и остави другите да умират.”

„Законът е кристализация на обществените предразсъдъци.”

„Разстоянието между лудостта и гениалността се измерва единствено чрез успеха.”

„Жената може да преживее почти всичко. Всичко освен безразличието.”

„В наши дни историята се променя бързо, а герои и злодеи продължават да си разменят ролите.”

https://i.pinimg.com/564x/ef/9d/4a/ef9d4a1d7d2a737d7078579e5fd48126.jpg

„Книгите ми се развиват бързо и в тях има много екшън. А шпионажът не е считан от публиката за мръсна търговия. Те го считат за романтична афера. Да шпионираш изглежда като романтична работа, която се върши от един човек. Този човек се изправя срещу цялата полиция или армия.”

„Мъжете искат жена, която да включват и изключват, подобно на осветлението”.

„Цялата история се базира на любов и насилие”.

„Не трябва да си губя дните, като се опитвам да ги удължа”.

„Никога не казвай „не”, когато става въпрос за приключения. Винаги казвай „да”, в противен случай ще живееш много тъп живот”.

„Един път – това е случайност. Два пъти – това е съвпадение. Трети път – това са вражески манипулации.“

„Забраната е основната причина за всички престъпления.“

„Надеждата е като закуската. Затова не бива да я забравяте и трябва да е в големи количества.“

Роден е в Мейфеър, Лондон в семейството на члена на парламента Валънтайн Флеминг и жена му Евелин Сейнт Кроа Роуз. Той е по-малък брат на автора на пътеписи Питър Флеминг, по-голям брат на Майкъл и Ричард Флеминг и полубрат на виолончелистката Амарилис Флеминг. Внук е на шотландския финансист Робърт Флеминг, създател на Шотландско-американския инвестиционен тръст и на търговската банка Robert Fleming & Co. (част от JP Morgan Chase от 2000 г.) Братовчед е на актьора Кристофър Лий и девер на актрисата лейди Селия Джонсън (жена на брат му Питър), както и прачичо на композитора Алън Флеминг-Беърд. Неговият племенник Матю Флеминг е играч на крикет.

https://www.teatrofernangomez.es/sites/default/files/activity/image/20150602113136.jpg

Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е Светът не е достатъчен. Продължава учението си в Бъркшър – в Итънския колеж и Кралската военна академия Сандхърст. В Итън 2 години подред печели званието най-добър спортист Victor Ludorum, което преди това се било случвало само веднъж.

След като преждевременно напуска Сандхърст, който не му допада, майка му го изпраща да учи езици в Континентална Европа. Първо учи немски език в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, подобрявайки там и своя френски език. Кандидатства във Форин Офис, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в „Ройтерс“. През 1933 година работи като пратеник на „Ройтерс“ в Москва, а по-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 година е член на Boodle’s – джентълменски клуб на Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон.

През 1952 година се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис, бивша втора жена на втория виконт Ротмар и вдовица на третия барон О’Нийл. Кумува му драматургът Ноел Кауърд.

https://i.pinimg.com/564x/82/f3/20/82f320ba1d685c7f75a87ae6f55bd7ca.jpg

Втора световна война

През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри привлича Флеминг за свой личен помощник. Иън прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F.

Работата му в разузнаването е увлекателна. През 1940 година Флеминг и Годфри поръчват на Кенет Мейсън, професор по география в Оксфорд, да напише доклади за географията на страните, участващи във военните действия. Тези доклади поставят началото на томовете на Naval Intelligence Division Geographical Handbook Series между 1941 и 1946 г.

Флеминг е автор на хитър план за симулиране на авария на германски самолет в Ламанша, при което английски войници ще се представят за търпящи бедствие пилоти от Луфтвафе с идеята да завладеят германската подводница, която евентуално ще им се притече на помощ и така да се доберат до кодовата книга на шифровъчната машина „Енигма“. Планираната акция обаче не се осъществява, за голямо съжаление на Алън Тюринг и сътрудниците му в Блечли парк.

Той привлича окултиста Алистър Кроули да участва в план, в който да свържат Рудолф Хес с фалшиви участници в уж нелегално движение против Уинстън Чърчил. Но и този план не се осъществява, защото Хес междувременно заминава за Шотландия в опит да уговори мир тайно от Хитлер. В книгата „The Man Who Was M: The Life of Charles Henry Maxwell Knight“ на Антъни Мастърс се твърди, че именно Флеминг успява да убеди Хес да замине за Шотландия и да преговаря за сепаративен мир с Чърчил, което завършва със залавянето на Хес, но никакви други източници не подкрепят същата теза.

Флеминг е автор на операция „Златно око“ – план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.

https://i.pinimg.com/564x/ef/98/86/ef98867abff5c828af52adef9936d4ad.jpg

Щурмови отряд 30

През 1944 година Флеминг участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30 (30 Assault Unit, 30AU или 30 Commando). Въпреки че не той основава звеното, нито пък е негов полеви командир, той е този, който планира действията му. Като офицер от морското разузнаване (Naval Intelligence Division, NID), Флеминг знае приблизително с каква информация и въоръжение разполага врагът и къде са разположени. Той уточнява „скалповете“, които ще са му необходими, и изпраща за тях своите „индианци“, както нарича командосите.

Щурмови отряд 30 обединява екипи от тренирани командоси, специализирани в щурмуването на вражески щабквартири и набавянето на документи и образци от въоръжението на врага с потенциално значение за разузнаването, които обикновените войници от Съюзническите сили, а дори и командоси без специално обучение, могли да пренебрегнат или дори да унищожат. Щурмоваците умеят да отварят с шперц на ключалки и сейфове, да водят бой с голи ръце и владеят и други по-общи техники и умения за събиране на разузнавателен материал. В отряда участвали някои от най-способните командоси.

Организационно отрядът не функционирал отделно, а екипите му се присъединяват към някоя военна част, настъпваща към врага. Вече достигнали целта, щурмоваците били обучени и екипирани да си проправят сами пътя към щабовете и бързо да се снабдяват с необходимото, преди врагът сам да го разруши при отстъплението. Разчитали на изненадата, издръжливостта и безпощадността си. Преди Десанта в Нормандия Флеминг има само косвен контакт с щурмовия отряд, тъй като повечето военни действия са по Средиземноморието. Въпреки това, благодарение на успехите си в Сицилия и Италия, щурмоваците (чиято база е Marine Hotel Littlehampton в Западен Съсекс, днес обществена сграда и домакин на годишната сбирка на ветераните от Щурмови отряд 30) си спечелват особеното доверие на морското разузнаване. Осъзнали мащаба на постиженията и потенциала, от разузнаването предоставят нужната подкрепа и съставът му е разширен. Поставят му се и преки задачи: да бъдат иззети от врага конкретни предмети и документи. Флеминг е човекът, който издава тези конкретни заповеди.

По време на Операция Овърлорд, и по-специално след Битката за Шербур, Флеминг посещава Щурмови отряд 30 на бойното поле. Установява, че вместо да действат като специални разузнавачи, командосите некоректно са използвани като бойци в бойните действия. Това води до излишни жертви и излага на риск изпълнението на основната им задача. След намесата му командването ревизира отношението си[9].

Писателска кариера

https://i.pinimg.com/564x/67/cc/f2/67ccf217309219e424a2ed2f47d6f9f0.jpg

Работата му през войната дава съвсем естествено идеите за неговите шпионски новели. Първата си творба „Казино Роял“ публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007. В тази книга негов противник е съветски шпионин, чието кодово име е Ле Шифр. Двамата играят бакара в „Казино Роял“ и на Бонд му се удава да победи противника си. Но Ле Шифр спира да играе по правилата и примамва Бонд в капан с красива девойка. А от този капан няма изход. Книгата е филмирана 2 пъти – веднъж през 1968 г. с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и друг път с Даниъл Крейг в ролята на Бонд през 2006 г.

https://i.pinimg.com/564x/39/5f/c4/395fc448429cbfa1d2b5776db03873e4.jpg

След това Иън Флеминг пише още 13 книги със същия главен герой: „Живей, а другите да умрат“, „Муунрейкър“, „Диамантите са вечни“, „От Русия с любов“, „Доктор Но“, „Голдфингър“, „Само за твоите очи“, „Тъндърбол“, „Шпионинът, който ме обичаше“, „В тайна служба на Нейно величество“, „Човек живее само два пъти“, „Мъжът със златния пистолет“ и „Октопуси и живите светлини“. Продажбите рязко скачат, след като Джон Кенеди поставя „От Русия с любов“ в списъка на най-добрите книги, които е чел.

В края на 1950-те, след финансовия успех на книгите за Джеймс Бонд, се премества да живее в имението Златно око в Сейнт Мери, Ямайка. Има много версии, обясняващи името на имота. Една от най-известните е, че името е взето от операция „Златно око“ от Втората световна война, в която самият Флеминг е взел участие. Друг възможен източник е „Отражения в златисто око“ (1941) – книга на Карсън Маккалърс, която Флеминг много харесвал. Местността наоколо се наричала Оракабеса, което в превод от испански значи „Златна глава“, а пък разположен в имението испански гроб прилича на око. А друга версия е, че всичко това заедно е накарало писателя да нарече имението си по този начин. Днес имението е в центъра на едноименен скъп курорт.

Флеминг, освен книгите за Бонд, е написал и детската книга „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“, като и нехудожествените книги „Трептящи градове“ и „Контрабанда на диаманти“.

Гробът на Иън Флеминг в Севънхамптън

Късни години и смърт

Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.
— Иън Флеминг

Флеминг бил библиофил и притежавал огромна библиотека с книги, които според него „са дали начало на нещо“ и затова са важни за цивилизацията. Той особено се интересувал от наука и харесвал научни книги като Произход на видовете, но четял книги и на друга тематика като Моята борба и Скаутство за момчета. 6 000 от книгите си той дарява на Библиотеката на лилията на университета Блумингтън, Индиана, САЩ.

Флеминг е страстен пушач и пие много и през 1961 г. получава инфаркт. Следва втори инфаркт на 12 август 1964 и писателят умира. Погребан е в църквата в Севънхамптън, малко селце в Англия близо до Суиндъм. След смъртта на вдовицата му Ан Джералдин Мери Флеминг (1913 – 1981) и сина му Каспар Робърт Флеминг (1952 – 1975) те също са погребани там. Каспар се самоубива със свръхдоза наркотици.

По случай 100-годишнината от рождението на писателя през май 2008 г. Ian Fleming Publications е публикуван романът „Дяволът не обича да чака“ на Себастиан Фолкс. На корицата пише „Себастиан Фолкс, пишещ като Иън Флеминг“.

Facebook Comments