73 години от чудовищните атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки

magnifisonz.com /

https://blogimg.goo.ne.jp/user_image/79/04/9e0e8900e12e2cadfa2d51721471c706.jpg

Джо Одонел е фотографът, заснел трогателния момент от Нагасаки през 1945 г.

Той е изпратен от американските въоръжени сили, за да документира щетите на територията на Япония след въздушните нападения и атомните бомби.

От септември 1945 г. в продължение на седем месеца фотографът пътува из Япония и запечатва разрухата в лентите на своя фотоапарат.

Одонел вижда през обектива последиците от бомбите – смърт, ранени, бездомни и осиротели деца.

Във видеото горе вижте кои са най-мощните взривове от ядрени оръжия

Образите на човешкото страдание оставят дълбок белег в душата на фотографа

Снимката, на която момчето стои изправено, след като е изпълнило дълга си да донесе мъртвото си братче за кремация, е един от най-въздействащите кадри на Одонел.

Да видиш как едно дете стои мирно като войник, прехапало долна устна, в опит да бъде силно и смело, докато носи мъртвото си братче на гръб, е сърцераздирателна картина.

След години Джо Одонел говори за снимката пред японски журналист:

„Забелязах да пристига около 10-годишно момче. Носеше бебе на гърба си. По това време човек в Япония често можеше да види деца да си играят с братчетата или сестричките си на гръб, но това момче очевидно беше различно. 

Виждах, че е дошло на това място с причина и ясна цел. Не носеше обувки, а лицето му беше загрубяло. Главата на бебето беше виснала назад, сякаш е дълбоко заспало. Момчето стоя мирно 5 или 10 минути.

Мъжете с бели маски отидоха при него и внимателно развързаха братчето от гърба му. В този момент разбрах, че бебето е мъртво. Мъжете го хванаха за ръцете и краката и го хвърлиха в огъня.

Момчето стоя там без да помръдне, взирайки се в пламъците. Беше си прехапало долната устна толкова силно, че потече кръв.

Огънят гореше ниско, сякаш слънцето залязваше. Детето бавно се обърна и тихо си тръгна.“

Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г., по време на Втората световна война.

Военна операция
Втора световна война
Japan map hiroshima nagasaki.png

Карта на Япония и разположението на бомбардираните градове
Информация
Период 6 август – 9 август 1945 г.
Място Хирошима, Нагасаки, Япония
Воюващи страни
Флаг на САЩ САЩ Флаг на Япония Япония

В утрото на 6 август 1945 г., американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“, с командир на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy“ (в превод от английски: „Малчугана“). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „Fat Man“ („Дебелака“), с която е разрушен град Нагасаки.

https://i.pinimg.com/736x/13/19/a0/1319a0bfc5804f6c5bbd5d8847926a59---brothers-hiroshima.jpg

Създаване на атомната бомба

Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект. Първоначално проектът бил започнат по инициатива на учени – бежанци от Европа и американски учени, които подозират, че Нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба. Както по-късно става ясно, (Мисия „Алсос“)[2], германската програма не е толкова мащабна и напреднала като американската. Проектът „Манхатън“, в пика на своето развитие, е разработван от около 130 000 души от 30 учреждения в САЩ и струва приблизително 2 милиарда щатски долара (приблизително 22 млрд. долара в днешни дни), което го прави една от най-мащабните и скъпи изследователски програми в историята.

Първата ядрена бомба, наричана просто с наименованието „Устройството“ (на английски: Gadget), е била взривена в рамките на изпитанията на „Тринити“ (на английски: Trinity, в превод – Св.Троица) близо до Аламогордо в щата Ню Мексико, на 16 юли 1945 година. В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата ядрена бомба, което и до днешни дни остава единственото бойно използване на ядрено оръжие.

По време на Втората световна война както съюзниците, така и страните от Оста, активно прилагат стратегическите бомбардировки за разрушаване на гражданска инфраструктура. В повечето случаи тази стратегия води до множество жертви сред мирното население и използването било спорно. В хода на Втората световна война само в Япония са унищожени почти напълно 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100 000 души.

След три и половина години пряко участие на САЩ във Втората световна война страната дава около 400 000 жертви, като почти половината от тях стават жертви на военните действия срещу Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се провежда тежката битка за остров Окинава, в която само жертвите сред населението са между 50 000 и 140 000 души, японската армия дава около 100 – 125 000, а американската около 72 000 жертви.

В двумесечната битка за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците считат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.

Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за разработката на ядрено оръжие по проекта „Манхатън“ до смъртта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да използват ядрено оръжие срещу Япония.

На 26 юли 1945 година, Труман и останалите лидери на антихитлеристката коалиция изказват позиция на Потсдамската конференция, която е отразена в декларация – ултиматум към Японската империя за капитулация.

Труман казва в изявление на конференцията:

Пълното обединение на нашите военни сили, подкрепени от нашата решимост, означава неизбежно и окончателно унищожение на японските въоръжени сили, дори с цената на пълното опустошение на японските градове… Ние призоваваме правителството на Япония да провъзгласи веднага безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и достатъчни доказателства за своите добри намерения за това. Иначе Япония я очаква бърз и унищожителен разгром.

В декларацията не се споменава нищо за ядрено оръжие. То все още се пази в строга тайна.

На следващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпръснат в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не проявява желание да приеме ултиматума.

На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро.Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не променя решенията на правителството. На 31 юли в разговори дава да се разбере, че императорската власт трябва да се защити на всяка цена.

Същевременно към юли 1945 разузнаването на САЩ е разполагало с достатъчно данни, че всяка отстъпка от изискването за „безусловна“ капитулация би била достатъчен повод за императора и висшето военно командване на японската армия да приемат капитулацията.

Избор на цели за бомбардировка

Комитетът по избиране на целите, които да бъдат подложени на бомбардиране, разположен в Лос Аламос, предлага като възможни цели градовете Киото, Хирошима, Йокохама и арсенала в Кокура. Комитетът отхвърля идеята за използване на ядрени бомби само срещу военни цели, тъй като при сравнително малка цел, която не е обкръжена от обширен населен район, съществува голяма вероятност от пропуск. Психологическият ефект върху населението на Япония бил важен за членовете на комитета. Също така стигат до заключението, че първата използвана бомба трябва да е достатъчна за международното признание на оръжието. Членовете изтъкват, че в Киото (интелектуален център на страната), населението „най-добре ще оцени значението на оръжието“. Хирошима е избрана по-късно като цел, най-вече поради големия брой жители и поради факта, че там са разположени важни военни центрове, а и градът е обкръжен от хълмове, което ще „фокусира“ ефекта от бомбата.

Министърът на отбраната на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от списъка на целите поради неговото културно значение, въпреки съпротивата на генерал Лесли Гроувс (началник на проекта „Манхатън“). По думите на професор Едуин О. Райшауер, „Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано“.

На 25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки, на дата след 3 август, когато позволяват метеорологичните условия.[5]

Хирошима

Хирошима по време на Втората световна война

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Atomic_cloud_over_Hiroshima.jpg/800px-Atomic_cloud_over_Hiroshima.jpg

Гъбата на ядрения взрив се издига над Хирошима

В дните преди бомбардировката Хирошима е град с развита тежка промишленост и с военно значение. Във и около града са разположени няколко военни лагера и щабът на Пета дивизия и Втора основна армия на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ защитата на Южна Япония. Освен това Хирошима е и важна продоволствена база за армията, важен транспортен и сборен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална представа за действието на новото оръжие. По други сведения, генерал Спаац съобщава пред комитета по избор на целите, че единствено в Хирошима няма лагер за военнопленници, което кара Вашингтон да даде на целта най-висок приоритет.

В центъра на града има няколко здания от железобетон и тухлени леки постройки. Зоната извън центъра е гъсто застроена от дървени постройки. В покрайнините са разположени големи заводи.

Населението на Хирошима достига максимум 381 000 жители в ранните години на войната. В хода на войната населението намалява значително, най-вече поради систематичната евакуация на населението, по нареждане на правителството, поради опасността от бомбардировки. По време на бомбардировката населението на града е приблизително 255 000 жители (тази оценка за броя на пребиваващите е основана на регистрацията на населението, допълнителните работници и военни, но данните може и да са неточни).

Бомбардировка

Макет на ураниевата бомба „Малчугана“, взривена над Хирошима

Хирошима след ядрения взрив

Хирошима е основна цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска мисия за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предназначен за изпълнение на задачата, командир и пилот е командирът на 509-та обединена ескадрила полковник Пол Тибетс. Той излита от военната авиобаза Норд Фийлд, разположена на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава около 6 часа. При излитането времето е добро, екипажът и оборудването работят изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.

Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се отправят в посока Южна Япония. Обявена е тревога, направено е радиообръщение в много градове, включително Хирошима. Самолетите приближават към крайбрежието на много голяма височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима определя, че броят на приближаващите се самолети е много малък, не повече от три, и въздушната тревога бива отменена, а японците решават да не прихващат такова малко формирование с цел икономия на гориво и самолети. По радиото е предадено стандартното съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата, „ако врагът атакува, но това не се очаква“. Не е проведено каквото и да е проучване на самолетите.

Трите самолета B-29, нанасящи удара са: „Enola Gay“ (главен самолет, кръстен на майката на полковник Тибетс), „The Great Artiste“ (носещ измервателни прибори) и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „Necessary Evil“, в превод от английски: „необходимото зло“), носещ фотоапаратура.

В 08:15 часа местно време „Enola Gay“ хвърля ядрената бомба, назована „Mалчугана“ – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на около 600 метра над повърхността, при което на място загиват около 70 – 80 000 души. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 km. в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 km2. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.

Нагасаки

Нагасаки по време на Втората световна война

Нагасаки преди и след ядрения взрив

Град Нагасаки е едно от най-големите пристанища в Южна Япония и е от голямо значение във войната поради разнообразната промишлена дейност, включително производството на снаряжение, военната екипировка на кораби и други военни материали. За разлика от модерна Хирошима, голяма част от жилищата са старомодни японски конструкции, изградени от дърво с керемидени покриви. Много от по-малките заводи и бизнес субекти също се помещават в сгради, изградени от дърво или други материали, които са неустойчиви на експлозии. Нагасаки е град, развиващ се с бързи темпове, но е учудващо, че няма определен план за градоустройство; жилищните сгради са строени възможно най-близо до други сгради.

Нагасаки никога не е подлаган на голяма бомбардировка преди експлозията на ядрената бомба. На 1 август 1945 г. много бомби със силен експлозив са хвърлени върху града. Няколко от тези бомби опустошават корабостроителници и области в югоизточната част на града, включително сградите на известната фирма Мицубиши Мотърс. Шест бомби попадат на територията на Медицинския комплекс в Нагасаки, като три от тях са директно върху сградата. Вредата от тези бомби е малка, но създава паника в Нагасаки и много хора, най-вече ученици от провинциалните области са отведени на безопасни места и затова населението на града значително намалява преди ядрената атака.

Бомбардировката

Макет на плутониевата бомба „Дебелака“ хвърлена върху Нагасаки

Руините в Нагасаки, 6 седмици след бомбардировката, 24 септември 1945 година

На сутринта на 9 август 1945 г. американският стратегически бомбардировач B-29 „Суперфортрес“, на борда на който е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини. Товарът на бомбардировача е ядрена бомба (с кодово наименование „Дебелака“ – 6,4 килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил), чиято първостепенната цел е град Кокура, а второстепенната е Нагасаки.

Планът се развива по подобие на този за Хирошима. Наблюдателите в метеорологичните самолети докладват, че времето е подходящо за атака. Когато двата самолета пристигат до крайбрежието на Япония, третият самолет, Биг Стинк, командван от офицер Джеймс Хопкинс, не е на уговореното място, забавя се около 30 – 40 минути и Суини решава да продължи без Хопкинс. Пристигайки над Кокура с половин час закъснение, лошите метеорологични условия (70% облачност) не позволяват изпълнението на атаката. След три обиколки над града и поради намаляване на горивото, бомбардировачите се насочват към второстепенната цел – Нагасаки, където в 11:01 ч. е извършена бомбардировката.

Facebook Comments