153 години от рождението на Петър Дънов. „Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.”

magnifisonz.com /

Мисли на Петър Дънов за любовта между хората

dunov

Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и прочие. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?

Ако обичате хората, и те ще ви обичат. Няма човек, който да не се поддава на Любовта. Обикнете ли някого, колкото и да е индиферентен към вас, в края на краищата ще ви обърне внимание.

Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.

Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.

Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.

Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна.
Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.

Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: „Ти вършиш волята Божия“. Не питай другите: „Ти обичаш ли ме?“ Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.

Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.

Любовта носи изобилието.

При любовта между двама души единият е активен, а другият – пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.

Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.

Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.

Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.

Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: „Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш“.

Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.

Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.

Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.

За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.

Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.

Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш.

Законът е такъв: Любовта ражда Любов. Когато обичаш някой човек, ти се свързваш с неговата душа, с Божественото в него и то се изявява. А то се изявява като Любов, понеже естеството му е Любов.

Каквото е твоето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към теб.

Един българин праща с чек няколко милиона лева до една английска фабрика с поръчка за памук. И ето след време пристига цял параход памук на пристанището за него. Любовта, която ти си изпратил в света, това е чекът, който пращаш. А памукът, който иде на твое име, това е Любовта, която изпращат към теб.

Кой човек, на когото сърцето е пълно с Любов, Вяра, Надежда, Мир и Кротост, не може да бъде обичан? Ако дадеш на човека нещо от своя ум, сърце, душа и сила, той непременно ще те обича.

Законът е: който обича всички хора, той е обичан. Докато човек не обича и хората няма да го обичат. Каквото вложиш, това ще получиш. Ако сееш жито, жито ще получиш. Ако бъдеш снизходителен към другите, и към теб ще бъдат снизходителни.

За връзката между Вярата и Любовта Учителя казва:

Когато любите някого, той трябва да се отплати с Вяра, да вярва във вас. Когато някой иска да го обичате, кажете му: “Щом искаш Любовта ми, готов ли си да вярваш в мен?” Ако може да вярва във вас, вие ще го обичате. Вярата представлява противоположния полюс на Любовта. Няма случай в живота, когато някой човек има абсолютна Вяра във вас, и вие да не го обичате.

Ако отидете при някой ваш приятел за услуга, той ще се отзове дотолкова, доколкото вие го обичате и вярвате в него. Законът е: когато обичаш някого, той винаги е готов да ти помогне.

Дали ли сте си отчет защо вашите близки ви обичат? Ако в едно общество не ви обичат няколко души, това показва, че във вас има нещо нехармонично, с което те не могат да се справят. Ако някой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта. Опълчили сте целия свят против себе си.

Учителя споменава следния закон:

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб.

Това е закон на съотношения, закон за резонанса. Подобен на него е законът:

Щом обичаш някого, и той те обича.

Веднъж в частен разговор Учителя беше запитан как може да се разбере тоя закон, когато виждаме в света, че любовта на мнозина не е споделяна, не е взаимна и това е причина на много скърби, страдания и даже самоубийства? Учителя каза:

Щом обичате някого, и той ви обича. Само че тук трябва да се направи следната забележка: щом обичате някого, той ви обича вече в своята душа, в своето висше съзнание горе. Но тази Любов той не я осъзнава още долу със своето обикновено, земно съзнание. Обаче е казано: “Каквото става горе, става и долу.” Ето защо след време Любовта му, която е горе, в неговото висше съзнание, ще слезе долу и той ще я прояви на Земята към теб. Това е въпрос само на време.

Този закон е всеобщ и се отнася не само за човека, но и до всички същества. Учителя казва:

Няма същество в света, което като обичаш, да не познава, че го обичаш. Направете опити с животните и с растенията и ще проверите този закон. Аз съм правил опити с някои лоши кучета. Избера някое куче, обикна го. Минавам втори път покрай него. Когато и да мина, то ще излезе, ще дойде – познава ме, не ме лае. То казва: “Аз те познавам.” Като обикна другите кучета, и те млъкват.

Веднъж една жена каза така на Учителя: “Аз обичам мъжа си, но той не ме обича.”

Учителя й каза: “Тогава удвои Любовта си към него и той ще те обикне.” Тя запита: “Но ако удвоя любовта си, и той не ме обикне?” Учителя й отговори: “Тогава учетвори Любовта си и той непременно ще те обикне.”

Учителя привежда друг аналогичен случай, при който се изтъква друга една страна на закона. Той дава следния пример: някоя жена обича мъжа си, а мъжът й нито я разбира, нито отговаря на нейната любов. Подобно нещо може да се случи и с мъжа той може да обикне жена си, но тя не отговаря на любовта му. Защо? Защото той не обича Бога! Учителя казва:

Възлюбете първо Бога и после хората. Направите ли това, и близките ви ще ви обичат.

Във връзка с този закон Учителя дава следния пример:

Този, когото обичаш, не може да почувства и възприеме твоята Любов, ако няма за това необходимите условия. Представете си, че главата и краката на този, когото обичаш, са стегнати в една преса. Как ще говориш на този човек за Любовта? Как ще те разбере той, как ще може да те слуша? За да те слуша и разбере, ти трябва да освободиш краката и главата му.

Във връзка с горното Учителя изтъква друга страна на този закон чрез следния пример: както водата не се задържа в счупена стомна, така и Любовта не седи в пробито сърце. Ако Любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изчезне навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива Любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Понеже този човек, когото обичаш, не е готов, то твоята Любов ще намери отзвук в него по-късно и по-бавно!

Представяме ви 100 безценни съвета на Петър Дънов за отношението на човек към себе си и околните. Ако ги следвате, ще промените аурата и ще възкресите живота си. 

Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.

Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.

Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.

Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.

Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.

Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.

Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.

Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.

Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.

Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.

Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре – движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри.

Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”

 

На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

Чули сте нещо – не го разпространявайте. Обидил ви някой – не го разправяйте.

Някой казал нещо лошо по ваш адрес – не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.

Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.

Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.

Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място – и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.

Да пазим чистотата и свободата на другите хора.

Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.

Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.

Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.

Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?

Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им?

Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.

Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” – За доброто всякога имате условия.

Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.

Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? – От човешко гледище – да! От Божествено гледище – не! Говоря за истинските отношения.

Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.

Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло – открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.

Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? – Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” – Това ще трябва да бъде мярката.

Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.

Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.

Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.

Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.

Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.

Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.

Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си – другото ще се нареди.

Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.

 

Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.

Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.

Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е.

Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.

Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.

Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.

Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов.

В Природата има закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. Ако е зло, после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат добро, но и това не е лесна работа.

Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.

Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича – също.

Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш.

Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.

Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.

Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.

Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.

Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш – всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.

Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес.

Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.

Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.

Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.

Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.

Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.”

Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.

Задръжте малкото за себе си, а многото – навън. В малкото е силата.

Някой ми казал лоша дума – виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден – и двамата имат вина.

Когато правиш добро – тъй го прави, както никой друг не би го направил – красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В доброто, което правиш, да няма никакъв елемент на користолюбие.

Човек може да обединява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.

Всеки трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.

Правилната стойка говори, че ти си уравновесен, че ти си добър. Красивите и плавните движения – също.

Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.

Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.

Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.

Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.

Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.

Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение.

Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори.

Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.

Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.

Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас.

Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява – ти пак можеш да се удавиш някъде.

Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.

Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното – ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.

Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се изменя химическият състав на кръвта.

Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които ще живее.

Ако има дори само един човек, с когото да не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.

Само онзи може да ви бъде приятел, който си е отворил душата и сърцето за вас.

Истински приятел е онзи, в чието присъствие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и смущенията изчезват.

Ако живее човек само за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в нещастие.

Казвате на някого, че е мръсен. Ако го измиете, ще видите, че отвътре е чист. Окаляната златна монета ще блесне отново, като я измиете.

Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому.

Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел.

Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог.

Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете.

Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.

В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.

Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи – от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.

Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.

Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда.

Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава – това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.

Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.

Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.

Facebook Comments