Пърл Бък – Да ядеш хляб без надежда пак е гладуване до смърт

magnifisonz.com /

Пърл Сидънстрайкър Бък (на английски: Pearl Sydenstricker Buck, моминско име Пърл Комфърт Сидънстрайкър, Pearl Comfort Sydenstricker) е американска писателка, радетелка за човешки права и феминистка, Нобелов лауреат за литература през 1938 година.

https://asiasociety.org/sites/default/files/styles/1200w/public/1/100807_pearl_buck_blog.jpg?itok=vSeL-3_d

Пърл Бък
Pearl Buck
американска писателка
Pearl Buck.jpg
Родена
26 юни 1892 г.
Хилсбъро, Западна Вирджиния, САЩ
Починала
6 март 1973 г. (80 г.)
Данби, Върмънт, САЩ
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия писател
Литература
Псевдоним Пърл Бък
Джон Седжис
Период 1930-1973
Жанрове исторически роман, автобиография
Награди „Пулицър“ (1932)
Нобелова награда Нобелова (1938)

Пърл Бък се ражда в САЩ, но отраства в Китай, където родителите ѝ са мисионери. Учи в Шанхай, след това завършва психология в Рандолф-Мейкън Уоманс Колидж в гр. Линсбърг, Вирджиния. След дипломирането си през 1914 година се завръща в Китай и става учителка в мисията. През 1917 година се омъжва за мисионера Джон Бък, с когото се развежда през 1935 година. Има втори брак с издателя на произведенията си Ричард Уолш през 1935 година, след което окончателно напуска Китай и се установява да живее в САЩ.

  • Учителства в мисията.
  • Преподава английска и американска литература в университета в гр. Нанкин
  • През 1925 – 1927 година специализира в престижния Корнелския университет в САЩ, където получава степен магистър по литература. Отново се завръща в Китай.
  • Първи литературни опити прави от най-ранна детска възраст. От началото на 20-те години публикува в американски списания статии за живота в Китай.
  • Първият публикуван роман „Източен вятър, западен вятър“ (East Wind: West Wind) през 1930 година претърпява три издания.
  • За втория си роман „Благодатна земя“ (The Good Earth) получава наградата „Пулицър“ през 1932 година. Темата отново е живота на хората в Китай и романа се отличава с простотата на стила, както и с това, че е написан в традицията на китайското народно творчество. Това е причината този роман да бъде наречен „притча за човешкия живот“.
  • След успеха с „Благодатна земя“ следват продълженията „Синове“ (Sons) – 1932 година и „Синът на Тигъра“ (A Hose Divided) през 1935 година. Тази трилогия е публикувана през 1935 година като „Земна къща“ (The House of Earth).
  • За 40 години професионална кариера с изключителен талант създава 80 творби, изгражда живи образи със стремежът им към човешко разбирателство, като преодоляват расовите различия и граници.

https://i.pinimg.com/564x/07/ac/00/07ac00a87be987a9aef9c8dd453b2cf1.jpg

Пърл Бък е една изключителна жена, която освен с писателската си кариера, е известна с борбата си против социалното, расово и полово неравенство. Тя допринася много за промяната на начина, по който американците възприемат Китай, като разкрива в творчеството си бит, душевност и култура, толкова различни от западните. Дете на родители мисионери, детството на Бък преминава в Китай, а впоследствие тя отново се завръща и прекарва няколко години в страната.

Пърл Бък е родена на 26 юни 1892 г. в Америка, но когато е само на 3 месеца родителите й се местят в Китай. Там е отгледана от китайка, която й разказва популярните китайски митове и легенди и запалва за първи път въображението на Пърл към тази необикновена страна. Когато е на 17 години, става доброволка в „Златната врата”, убежище за китайски робини и проститутки в Шанхай, и се сблъсква с тяхната тежка съдба.

Пак в Китай среща първия си съпруг Джон Бък, за когото се омъжва през 1917 година и следващите няколко години двамата прекарват в бедна селска провинция, която вдъхновява Бък за романа й „Благодатна земя”.  По време на брака им, Пърл ражда момиченце, Карол. Първата трагедия, която сполетява писателката е наложителната хистеректомия след раждането, като това я лишава от надеждите й за голямо семейство. Следващият тежък удар, който понася, е откритието, че Карол е умствено изостанала. Тези трагедии не сломяват борбения дух на Пърл Бък, която през 1930 година, издава първия си роман „Източен вятър, западен вятър”. Малко след това излиза и „Благодатна земя”, за която получава Пулицър през 1932 г. За огромно мое съжаление този й роман е издаден на български през 1939 година и сега може да се намери само като антикварно издание.

https://i.pinimg.com/564x/be/27/e4/be27e4a45bc64182e016710ad198fa0e.jpg

Пърл Бък продължава да пише и издава още около 70 романа, като един от най-известните е „Павилион за жени”, една изключителна история, за любовта и човешкия дух (отново може да се намери само при антикварите). Тя пише още биографии, нехудожествена литература, разкази, както и много статии, свързани с правата на жените. През 1938 година получава Нобелова награда за литература за„богато и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните й шедьоври“. Тя е първата американка, която е удостоена с тази престижна награда.

До края на живота си Пърл Бък не престава да се бори за правата на малцинствата и жените. В личен план щастието й се усмихва, когато сключва брак за втори път с издателя си Ричард Уолш през 1935 година. Пърл Бък умира на 80 години от рак на белия дроб, след един дълъг и ползотворен живот.

Тя е сред основателите на първата международна агенция за осиновяване на деца от смесени раси. Пърл Бък привлича вниманието на американското общество върху расизма, сексуалната дискриминация и съдбата на деца, родени от азиатки и американски войници, които са били разположени в Азия – болезнени теми във време, в което все още е трудно да се говори за тях.

Думите не стигат да опишат величието на тази жена, която освен с литературните си успехи, ще бъде запомнена и с посвещаването си на редица социални каузи.

ЦИТАТИ :

https://i.pinimg.com/564x/42/8e/70/428e70c5ad3bc6d0f6a0477037efa5ab.jpg

 „Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа.”

„Престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия.”

„Някои майки повече целуват, други повече се карат. Обичта им е една и съща. Повечето майки целуват и се карат едновременно.”

„Никой, който винаги е бил свободен, не може да разбере ужасната и очарователна надежда за свобода на тези, които не са свободни.”

„Не можеш да принудиш себе си да чувстваш нещо, което не чувстваш, но можеш да постъпиш правилно въпреки чувствата си.”

„Този, който се опитва да живее сам, няма да успее като човешко същество. Неговото сърце вехне, ако не може да сподели с друго сърце. Умът му се свива, ако чува само ехото на собствените си мисли и не намира друго вдъхновение.”

„Да намериш наслада в работата, означава да откриеш извора на младостта.”

„Добрият брак е този, който позволява промяна и развитие на индивидуалностите.”

„Всичко е възможно, докато не се окаже невъзможно. Дори невъзможното е невъзможно само засега.”

„Гладът прави всеки човек крадец.”

„Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад.”

„Само любовта може да събуди любов.”

„Когато добрите хора в една страна спрат своята бдителност и борбеност, тогава злите хора надделяват.”

„Когато хората унищожат старите богове, намират нови, които да заемат техните места.”

„Любовта умира едва когато развитието спре.“

„Да ядеш хляб без надежда пак е гладуване до смърт.“

„Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие.“

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

„Богатите винаги се страхуват.“

„Истината е винаги вълнуваща. Казвайте я тогава. Светът е глупав без нея.“

„Ако искаш да разбереш днешния ден, трябва да търсиш във вчерашния.“

„Най-голямата награда за един писател е да разбере, че книгата му, писана в съмнения, е докоснала сърцето на читателя по-дълбоко, отколкото е предполагал, че е възможно.“

„Бог, ако има Бог, не би избрал един човек пред друг или един народ пред друг.“

„По-добре хората да бъдат гладни и свободни, отколкото сити и с окови.“

Facebook Comments