Ричард Бах на 82 години. „Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш“

magnifisonz.com / 

„Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато сме направили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.“

Ричард Бах (собственото име на английски, фамилията на немски Richard Bach) е американски писател на научнафантастика. Роден е в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия е пряк потомък на прочутия немски композиторЙохан Себастиан Бах.

Ричард Бах
Von Richthofen LYNN GARRISON - DICK BACH.jpg

Лин Гарисън и Ричард Бах по време на снимките на филма „Richthofen & Brown“, август 1970
Роден 23 юни 1936 г. (82 г.)

Оук Парк, Илинойс,Съединени американски щати
Националност Флаг на САЩ САЩ
Жанр научна фантастика

През 1959 г. завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в авиационнитечасти. След армията работи като пилот-каскадьор и конструктор. Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг“. Публикувал е популяризаторските книги за авиация –„Чужденец на земята“, „Биплан“ и „Нищо случайно“.

След като през 1970 година „Джонатан Ливингстън чайката“ му донася голяма популярност в САЩ и Европа, издава книгите „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно място“. Втората му съпруга актрисата Лесли Периш, която среща през 1973 г., по-късно е траен съавтор на Ричард Бах (романите „Мост през вечността“ и „Едно“).

Следващата му книга – „Бягство от сигурността“ – излиза през 1995 година. А през 2008 г. излиза от печат и последната – „Живот под хипноза“.

 

ЦИТАТИ :

https://magnifisonz.com/wp-content/uploads/2016/06/RICHARD-BAH-2.jpg

Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.

Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите.  Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове.

  • Всичко, казано дотук, може да е погрешно.
  • Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.из романа „Едно“
  • Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.из романа „Едно“
  • Единствената реалност е Любовта.из романа „Едно“
  • Единственият истински закон е този, който води към свободата.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!из романа „Илюзии“
  • За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.из романа „Мост през вечността“
  • Колко живота има вьв Вселената? Един.из романа „Едно“
  • Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.из романа „Мост през вечността“
  • Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.
  • Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!из романа „Едно“
  • Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.из романа „Илюзии“
  • На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.из романа „Мост през вечността“
  • Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период отвреме.
  • Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • …Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.из „Джонатан Ливингстън Чайката“
  • Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.из романа „Едно“
  • Ние създаваме нашата собствена действителност.из романа „Едно“
  • Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.
  • Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба.из романа „Мост през вечността“
  • Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.из романа „Мост през вечността“
  • Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.из романа „Едно“
  • Човек поверява живота си на това, в което вярва.из романа „Едно“
  • Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо. Как го правя?
— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.

из романа „Илюзии“
  • Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта.из романа „Едно“
  • Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия.из романа „Едно“

 

Едно интервю на Amazon.com с Ричард Бах

https://magnifisonz.com/wp-content/uploads/2016/06/RICHARD-BAH-3.jpg

Amazon.com: Още ли сте заедно с Лесли?

Бах: Не. С Лесли вече нямаме желание да сме женени. Според мен не е необходимо отношенията на сродните души да са ограничени от официалния брак. Между две такива души съществува познавателна връзка. С Лесли имахме такава възможно най-дълго време, но преди няколко години тя осъзна нещо шокиращо. Каза: ‘Ричард, ние имаме различни цели!’. На мен ми липсваха малките приключения, а и очаквах да напиша още книги. Лесли беше работила през целия си живот и искаше мир, искаше да успокои темпото, а не да го усложнява и ускорява. Нито парите, нито семейството, нито друг мъж или друга жена ни разделиха. Всеки от нас искаше различно бъдеще. Тя беше права за нея. Аз бях прав за мен. Накрая дойде време да направим своя избор. Бихме могли да запазим брака си и да се задушаваме взаимно.: ‘Човек не може да е такъв, какъвто иска’. Бихме могли също да се разделим и да запазим любовта и уважението, което изпитваме един към друг. Ние решихме, че бракът е най-маловажен. И сега всеки от нас има отделен живот.

Amazon.com: Някога ще напишете ли книга за това?

 

Бах: Не съм сигурен. Бих описал моето виждане, но не и нейното. Ние бяхме водени в това да се намерим, да преживеем толкова години заедно, а също и да се разделим. Има толкова много да се научи от това! Когато бракът отива към своя край, ние имаме правото да го наречем провал. Но също имаме правото да го наречем и дипломиране. Не казахме: ‘Предполагам, че не бяхме един за друг, предполагам, че въобще не сме сродни души’. Нашата раздяла беше резултат от опита, който сме избрали, преди да се родим – да се научим как да вървим напред. Ние сме две проявления на живота, които са избрали да споделят своя опит в продължение на 21 години във времепростанството. Добрите времена и лошите времена, всичко в книгите – те все още са истина. Ние се разделихме, защото решихме всеки да има различно бъдеще. Аз се ожених пак и започнах ново приключение, така както Лесли започна своето, но никога няма да забравя, че винаги е била толкова сродна душа за мен, колкото и аз за нея – ние заедно научихме някои много ценни уроци.

 

Следният текст беше взет от останалото от собствения сайт на Ричард Бах.

Бележка: Това, което ще прочетете, е плод на въображението. Всички прилики с героите в следващия разказ и с който и да е друг, жив или мъртъв, е чиста случайност. Тази история е една поучителна измислица, предназначена за онези читатели, които се радват на въображаеми поучителни разкази. Това не е истинска история.

Една измислена история:

Имало някога съпруг и съпруга, Роджър и Сюзан. Роджър написал книга за приключенията им, част от която била измислена, но по-голямата била истинска. Един ден Роджър и Сюзан открили, че всеки от тях иска различно бъдеще – той да продължи да лети и да пише, а тя да си почине от многото работа около издаването на книги в различни издателства и на много езици по света. Тя имала правото да избере едно спокойно бъдеще, а той да избере активно такова, без да насилва другия да живее така, както не иска.

След внимателно обсъждане и безкрайни дискусии, и накрая, след като всеки от тях абсолютно проумял мотивите на другия, те се разделили и развели, пожелавайки си любов и щастие един на друг. Обаче Сюзан имала една молба: тя помолила Роджър никога да не споменава името и в неговия уебсайт. Освен ако не избере да пише за самата себе си, казала тя, и освен ако читателите изберат да купуват книгите и, това което прави в личния си живот, е само нейна работа и на никой друг. Читателят трябва да знае, че личните избори на писателя спират на последната страница, на която и да е книга.

И така, Роджър обещал да не споменава името и, и двамата тръгнали по техните си пътища, всеки благодарен на другия за ценните уроци, които е научил по време на дългия им съвместен брак.

Повечето читатели знаят, че краят на един брак е едно извънредно сложно събитие и неговите читатели повярвали, че вероятно Роджър и Сюзан не са взели стъпката, която предприели един следобед за шега, не са се забавлявали, просто защото не са имали какво друго да правят.

Малка част от посетителите на сайта му, мисля, не приемат тази новина, нито осъзнават, че Сюзан има правото да живее своя спокоен живот. И те безпокоят горкия Роджър: ‘Къде е Сюзан? Как смее да се разделя с теб? Доверихме ви се, когато казахте, че се обичате, а с развода си разбихте нашия свят! Вашите книги, някога истина, сега са лъжи! Никога повече няма да повярваме в любовта – мразим ви и двамата, и всичко, което символизирахте!’

Когато осъзна, че читателите му са способни да мразят, Роджър осъзна и своята грешка. Той беше забравил да си напомня, че дори най-незначителната една хилядна от един процент от неговите читатели, всеки от които е една отделна личност, си е отговорен за нейните или неговите собствени независими избори. Беше забравил, в книгата за живота им със Сюзан, да добави едно последно изречение:

Всичко в тази книга може би е грешно.

Facebook Comments