magnifisonz.com /

Маргьорит Юрсенар (на френски: Marguerite Yourcenar) е литературният псевдоним на Marguerite Cleenewerck de Crayencour (1903 – 1987) – френска писателка. Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980 г.

Маргьорит Юрсенар Marguerite Cleenewerck de Crayencour
Маргьорит Юрсенар, 1983 г.
Родена	8 юни 1903 г. Брюксел, Белгия
Починала	17 декември 1987 г. (84 г.) Бар Харбър, САЩ
Професия	писател
Националност	Франция,  САЩ
Жанр	роман, есе
Известни творби	„Мемоарите на Адриан“ (1951)
Награди	„Еразъм“ (1983)

 „Щастливите хора не са непременно добри хора. Понякога щастливите хора са доста неприятни. Това не винаги е приятна гледка.”

„Когато губя всичко, ми остава Бог.”

„Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи.”

„Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.”

„Накрая условностите формират човека.”

„Историята се интересува само от привилегированите.”

„Отношението между писателя и неговите герои е трудна за описание. Прилича малко на отношението между родителите и децата.”

„Накрая живите същества винаги ви се изплъзват.”

„Човешката природа се променя малко и същевременно е способна на невероятна външна пластичност.”

„От всички игри любовта е тази, която разстройва най-много душата.“

„Някои книги не бива да четеш, преди да си прехвърлил 40.“

„Ако обичаш живота, ще обичаш и миналото, защото то е и сегашно, защото е оцеляло в спомените.“

„Родното място е там, където поглеждаш за първи път на себе си като интелигентен човек.“

„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдра. И само с половин ухо слушах добронамерените хора, които казват, че щастието изнервя, че свободата размеква и че човещината покварява онези, към които се прилага. Може и да е така: но при обичайното състояние на нещата в този свят това означава да откажеш да нахраниш прилично изгладнял човек от страх, че би могъл да страда от преяждане след години.“

„Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество.“

„Нищо не ме трогва повече от куража.“

„Най-голямата ни грешка е да изискваме такива ценности у някой, каквито не притежава, и да се опитваме да култивираме тези, които притежава.“

„Родих се тогава, когато започнах да чета книги.“

„Любовта е наказание. Ние сме наказани с това, че не можем да бъдем сами.“

„Знам, че не знам това, което не знам.“

„Когато направиш нещо за себе си, без да търсиш печалба, то винаги е ценно за теб.“

„Възможността да захвърлиш маската е едно от малкото предимства на остаряването.“

„Законите се променят по-бавно от обичаите.“

Един мъж, който е верен, но който няма никакви други достойнства освен това, че е верен, може да бъде доста досаден.”

Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 г. в Брюксел, Белгия, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в Северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.

В годините преди Втората световна война Юрсенар пътува почти непрестанно – обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939) Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията на Юрсенар на английски. Двете се запознават през 1937 и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г.. До края на живота си Юрсенар ще живее в САЩ, а през 1947 година придобива американско гражданство.

Умира на 17 декември 1987 г. в Бар Харбър, Мейн, на 84-годишна възраст.

Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема „Le Jardin des chimères“ („Градината на химерите“) през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.

През 1951 тя публикува на френски език своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син Марк Аврелий, Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философията си.

През 1968 публикува „Творение в черно“, роман, чието действие вече е пренесено в края на Средновековието и още смътното зараждане на Ренесанса. Негов герой е ученият, лекар и алхимик Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха – Леонардо, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онази епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.

Маргьорит Юрсенар пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите ѝ, преизпълнени с факти, където всеки разказ е придружен с вживяване или повторното си изживяване, заедно с цялата емоционалност, минало и предстоящо в този момент.