Светлин Русев – Истинско предизвикателство за художника е да постигне, да материализира в изкуството си този нематериален свят, който наричаме духовен

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/564x/43/71/2b/43712b881d246ddf484aae999459166c.jpg

Светлин Русев Вълчев е български художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството, академик на БАН и народен представител, народен художник.

Светлин Русев
български художник

Роден
14 юни 1933 г.
с. Върбица, Царство България
Починал
26 май 2018 г. (84 г.)
София, България

Цитати от Светлин Русев :

  • Не обявявам предварително това, което правя, за да не предизвиквам дявола. Мисля, че Хемингуей беше казал: «Думите убиват творческия дух.» Една предварително споделена идея имам чувството, че вече е отлетяла в пространството и много по-трудно се материализира като произведение.
  • Ако пластическата култура ми се приписва като налагане на стил, нямам нищо против. Но професионалната грамотност не съм я измислил аз, а е задължителна за всеки сериозен художник. На някой може всички китайци да му изглеждат еднакви, но затова не са виновни китайците!
  • В най-общ смисъл Ванга беше живото потвърждение за живота на невидимия свят, за вечното и мимолетното, за смисъла на човешкото присъствие на земята… Но преди всичко пред Ванга се чувствах като на изпит – греховен и несъвършен! За щастие Ванга беше, поне към мен, доста снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда. Ванга беше от друг свят, като че ли изпратена на земно ниво да помага за духовното и физическо изцеление на хората.
  • … истинско предизвикателство за художника е да постигне, да материализира в изкуството си този нематериален свят, който наричаме духовен.
  • Името не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали – не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а с цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение

https://i.pinimg.com/564x/24/08/ba/2408ba74d3d9681f892fd6cf7f8d0e75.jpg

Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г.

Преподава във ВИИИ „Н. Павлович“ – професор (1975).

Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 – 1985 г.[1]

Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура.

От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия.

В периода 1976 – 1988 г. е член на ЦК на БКП.

Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП[2].

Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г.

Почетен доктор на Шуменския университет.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на „Ника-Кай“, Япония (1984). Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985).

https://i.pinimg.com/564x/fc/da/73/fcda738a36b8a9a62f2c298ce72a4906.jpg

Работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена.

Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.

По-важни монументални и декоративни творби:

  • „Родина“ – стенопис (секо) фоайе на Централна гара София, арх. Милко Бечев (1976)
  • „България“ – стенопис (секо), размери 17.30/5.10 м, зала за почивка на официални лица и делегации, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), София, (1981)
  • Стенописи в притвора и икони пред олтара на църквата на Ванга „Света Петка Българска“ в Рупите (1994).

 

Facebook Comments