magnifisonz.com /

Пьотър Илич Чайковски ( 7 май 1840 – 6 ноември 1893) е руски композитор от епохата на романтизма. Разнообразното му творчество включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, „Тържествена увертюра 1812 година“, „Концерт за фортепиано и оркестър № 1“, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин“.

Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката въпреки желанието на своето семейство и през 1865 година завършва Санктпетербургската консерватория. Това формално образование, ориентирано към западноевропейската музика, го отделя от съвременното му националистично течение в музиката, най-видни представители на което са групата млади композитори, известна като Могъщата петорка. Професионалните отношения на Чайковски с тях са противоречиви.

Въпреки широката си популярност, Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и потиснатата му хомосексуалност, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му, 13-годишните отношения с богатата вдовица Надежда фон Мек. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят. Внезапната му смърт на 53-годишна възраст обикновено се отдава на заболяване от холера, макар че някои автори смятат, че става дума за самоубийство.

Макар популярна сред публиката по света, музиката на Чайковски често е отхвърляна от критиците в началото и средата на 20 век като вулгарна и лишена от извисеност. Към края на века статутът на Чайковски като значим композитор вече е твърдо установен.

Пьотър Илич Чайковски
Портрет от Николай Кузнецов, 1893
Информация
Роден	7 май 1840 25 април (стар стил) Воткинск, Русия
Починал	6 ноември 1893 25 октомври (стар стил) Санкт Петербург, Русия
Стил	класическа музика
Професии	композитор
Активни години	1861 – 1893

Московският период (1866 – 1878) на Чайковски е белязан с много усилия, но успехът идва трудно. Антон Рубинщайн не е доволен от някои тенденции в студентските творби на Чайковски. Това свое отношение Рубинщайн не променя и спрямо по-късните творби на Чайковски, от които само Серенадата за струнен оркестър се радва на неговото одобрение. Той и Заремба се противопоставят, когато Чайковски предлага своята Първа симфония за изпълнение пред Руското музикално общество. Те налагат съществени промени в нея и макар че Чайковски се съгласява да ги направи, все пак отказват нейното изпълнение. Чайковски, притеснен, че все още е третиран като студент, оттегля своята творба. За първи път Симфония № 1 е изпълнена в пълния си вид през февруари 1868 г. в Москва, и то без наложените от Рубинщайн и Заремба промени.

Неразбиране и спорове възникват между Пьотър и неговия близък приятел Николай Рубинщайн, който полага много старания за популяризиране на музиката на Чайковски. Един от трудните моменти е свързан с Първи концерт за пиано, който Николай отказва да дирижира. Концертът по-късно се изпълнява от Ханс фон Бюло, а Николай Рубинщайн променя мнението си за творбата и я включва в програмата си. Ханс фон Бюло изпълнява редица произведения на Чайковски и като пианист, и като диригент.

Професионалната дейност на Чайковски започва във време, когато в руския музикален живот доминира група композитори, наречена Могъщата петорка. В нея влизат композиторите Милий Балакирев, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Николай Римски-Корсаков, Цезар Кюи. Самите участници наричат своята група „Нова руска музикална школа“, смятат себе си за наследници на Михаил Глинка и се стремят да реализират руската национална идея чрез музика. Между националистически настроената група и Антон Рубинщайн, който е привърженик на европейските ценности, съществуват дълбоки противоречия. Чайковски, като ученик на Рубинщайн, става мишена на критиките на представителите на Могъщата петорка. Неговата кантата по стиховете на Шилер „Ода на радостта“, написана като дипломна работа при завършване на консерваторията, търпи съкрушителна критика от Цезар Кюи. Рецензията на Кюи дълбоко огорчава Чайковски. През 1867 г. Рубинщайн излиза в оставка като диригент на оркестъра на Руското музикално общество, а мястото му заема Балакирев. Чайковски, сега професор по теория на музиката в Московската консерватория, се колебае дали да предложи предварително обещаните Характерни танци на този оркестър. Въпреки че държи на ангажимента си, той се опасява това да не се възприеме враждебно от Балакирев. Проблемът се усложнява и от факта, че Балакирев е наставник на композиторите, чиято работа Чайковски не харесва. Балакирев междувременно оценява потенциала на Чайковски и в отговор на изпратеното заедно с партитурата писмо пише, че счита него за „пълноценен художник“. Тази размяна на кореспонденция задава тон на техните отношения през следващите две години. През 1869 г. двамата работят заедно върху увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“, която става първи признат шедьовър на Чайковски и е искрено приветствана от Могъщата петорка. Групата горещо приема и неговата Втора симфония. Тази реакция се дължи на факта, че в тази творба Чайковски в известна степен се отклонява от западните правила на композиция и оставя характерните особености на руската народна песен да определят симфоничната форма. Независимо от творческите различия с композиторите от Могъщата петорка с повечето от тях Чайковски поддържа приятелски отношения. Същевременно полага усилия да запази своята независимост.

Няколко фактора подпомагат популяризирането на музиката на Чайковски: редица първокласни изпълнители я включват в своя репертоар; публиката в Русия постепенно променя своето възприемане на музика – ако по-рано тя се възхищава на виртуозните изпълнения на технически трудните произведения, сега все повече обръща внимание на тяхното съдържание; от 1867 г. произведенията на Чайковски започват да се публикуват.

През този период Чайковски започва да композира опери. Първата е „Войвода“ по пиеса на известния руски драматург Александър Островски. Премиерата е в Болшой театър на 31 май 1869 г. Композиторът обаче не е доволен от операта и унищожава почти цялата партитура. Запазените части използва в някои по-късни творби. Вторият опит е операта „Ундина“. Цялата опера никога не се поставя на сцена. Само някои откъси се изпълняват в Болшой театър на 16 март 1870 г. Чайковски унищожава нейната партитура през 1873 г.^[58]

Първата опера, която се запазва в оригиналния си вид – „Опричник“, е поставена премиерно на 12 април 1874 г. в Марийнския театър. След нея следва „Ковачът Вакула“ по новела на Николай Гогол. Нейната премиера през 1876 г. e посрещната хладно от публиката. По-късно Чайковски я преработва, добавя едно действие и я преименува в „Черевички“.

Другите творби от този период са балетът „Лебедово езеро“, Симфония № 2, музиката към драмата „Снежанка“ на А. Островски (тези произведения включват в себе си фрагменти от „Ундина“), Симфониите № 3 и № 4, фантазията „Франческа да Римини“, Вариациите на тема рококо за виолончело с оркестър, операта „Евгений Онегин“, струнни квартети.

Чайсковски остава на поста си в Московската консерватория до 1878 г. Наред с преподаването и композирането той се занимава и с музикална критика. Тази дейност му позволява да пътува в чужбина и да се запознава с творчеството на другите композитори. В своите коментари като музикален критик Чайковски хвали Бетовен, смята Брамс за надценен, намира недостатъци при Шуман. Харесва премиерното представление на Вагнеровия Пръстенът на Нибелунгите в Байройт, Германия, но не и музиката. Често критикува лошото състояние на руската опера.

Личният живот на Чайковски преминава под знака на неговата сексуална ориентация. Той е хомосексуален и първата му връзка е с Апухтин през ученическите им години. Чайковски откровено споделя на тази тема със своя брат Модест, който също е хомосексуалист. В писмата си към него Пьотър разказва за чувствата си на любов и ревност към младите мъже от своето обкръжение, описва мотивите и оценките за събития, свързани с интимния му живот.

В живота на Чайковски има един случай, когато той се влюбва в жена. През 1868 г. той се запознава с певицата от белгийски произход Дезире Арто (Désirée Artôt), по това време една от най-бляскавите оперни изпълнителки с „изкусителен глас“. Тя е на турне в Москва и има сензационен успех. Любовта им е взаимна и те се готвят за сватба. Но Дезире предупреждава, че нито има намерение да се отказва от сцената, нито да отседне в Москва. Николай Рубинщайн, опасявайки се, че животът в сянка на известна певица може да повлияе върху творческото развитие на Чайковски, се изказва против този брак. Чайковски остава непоколебим и подробно обсъжда с баща си сватбените планове. Но на 15 септември 1869 г. Дезире изненадващо, без да съобщи на Чайковски, се омъжва за испанския певец-баритон Мариано Падила и Рамос (Mariano Padilla y Ramos). Предполага се, че към това действие я подтиква майка ѝ, която научава от Николай Рубинщайн за сексуалните наклонности на Чайковски. Като цяло се смята, че Чайковски бързо преодолява тази връзка. Самият той твърди, че Дезире Арто е единствената жена, в която е влюбен. Предполага се, че той е кодирал нейното име в Първия концерт за пиано и оркестър и в симфоничната поема „Фатум“. Двамата се срещат случайно няколко пъти, а 19 години по-късно, през октомври 1888 г., той композира по нейна молба Шест френски романса Op. 65.

В края на 1876 г. Чайковски се влюбва в Йосиф Котек, бивш студент на Московската консерватория, но връзката скоро се разпада поради изневярата на Котек. Приблизително по същото време неочаквано се жени Владимир Шиловски, с когото композиторът има 10-годишни отношения. Чайковски тежко понася новинат^. Подтикнат от това събитие, той обмисля и обсъжда с братята си възможността за женитба. По този начин смята да огради себе си и семейството от злонамерени коментари по повод неговата хомосексуалност. Същевременно се надява да води двойствен сексуален живот.

На 18 юли 1877 г. Чайковски се жени за 8 години по-младата Антонина Милюкова, негова бивша студентка, от която получава поредица любовни писма. За да избегне всякаква намеса, съобщава за годежа само на баща си и на брат си Анатоли. Останалите от семейството научават за сватбата ден преди тя да се състои. Почти веднага след сватбата Чайковски осъзнава, че е направил грешка, и много скоро се убеждава в пълната психологическа и сексуална несъвместимост с Антонина. След 2 месеца и половина съвместен живот Чайковски изпада в дълбока емоционална криза. Той напуска жена си и заминава за Швейцария. Въпреки че формално не се развеждат, двамата никога не се срещат отново.

Много по-влиятелна жена в живота на Чайковски е Надежда фон Мек, вдовица на богат индустриален магнат. Запознават се чрез Котек през 1876 г. и отношенията им продължават 14 години. По нейно настояване те никога не се срещат. Срещат се съвсем случайно два пъти, но не разменят нито дума. Общуват само чрез писма, които за периода на тяхната кореспонденция от 1877 до 1890 г. са над 1000 броя. Тя осигурява на композитора годишна издръжка от 6000 рубли, която му позволява да напусне консерваторията и изцяло да се посвети на своята музика. Композиторът прекарва зимите в Европа, летата се връща в Русия. Отношенията им са много близки – той споделя с нея своите творчески търсения, тя изразява съпричастност към неговата музикална кариера, харесва неговата музика. В писмата си обсъждат широк спектър от теми – от политика и идеология до психология на творчеството, религиозната вяра и природата на любовта. През 1890 г. Надежда фон Мек банкрутира и прекъсва издръжката на Чайковски. Прекъсват се и приятелските им отношения поради интригите на зетя на Фон Мек. Чайковски по това време няма нужда от финансова помощ, но в емоционално отношение му липсват нейното приятелство и психологическа подкрепа. Той се чувства объркан и обиден от това, че тя го изоставя. А тя – също огорчена – прекъсва кореспонденцията с Чайковски, защото ѝ внушават, че той се интересува не от нея, а от нейната издръжка.

През последните години на своя живот Чайковски има силна хомосексуална връзка с племенника си Владимир Давидов (Боб) (Владимир Давыдов), син на покойната му по това време сестра Александра. Композиторът посвещава на Боб последната си Шеста симфония, прави го наследник и притежател на авторските права на своите творби. През 1904 г. 34-годишният Боб се самоубива