Одри Хепбърн – Защо се променяте? Всеки има свой собствен стил. Когато го намерите, трябва да се придържате към него

magnifisonz.com /

https://www.billboard.com/files/media/Audrey-Hepburn-and-dog-billboard-1548.jpg

Одри Хепбърн (на английски: Audrey Hepburn) е английска филмова и театрална актриса, балерина и общественичка. Тя е един от малкото артисти печелили всичките четири най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър). От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.

Одри Хепбърн
Audrey Hepburn smokes.jpg
Други имена Едда ван Хеемстра
Родена Одри Кейтлийн Ръстън

4 май 1929 г.
Flag of Belgium.svg Иксел, Белгия
Починала
20 януари 1993 г. (63 г.)
Flag of Switzerland.svg Толошна, Швейцария
Активни години 1948–1989

Прекарала детството си под нацистки режим в Холандия през Втората световна война, Хепбърн се посвещава изключително на уроците по балет, преди да реши по-късно да стане актриса. За първи път привлича вниманието с роля в Бродуейската продукция „Джиджи“ (1951). Получава ролята на принцеса Ана във “Ваканция в Рим” (1953), за която печели наградата на Филмовата академия. Превръща се в една от водещите холивудски актриси през 1950-те и 1960-те години, и получава още 4 номинации за Оскар. Сред емблематичните ѝ роли са на Холи Голайтли в „Закуска в Тифани“ (1961) и на Илайза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“ (1964).

От 1988 до смъртта си през 1993 г. служи като посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/I/41-gXOHGHyL.jpg

Една от най-големите филмови звезди на всички времена, Одри Кейтлийн Ръстън, се ражда в Иксел/Енсене, община в района на Брюксел, Белгия, като единственото дете на англичанина Джоузеф Виктор Антъни Ръстън и неговата втора жена — бившата баронеса Елла ван Хеемстра — холандска аристократка и дъщеря на бившия губернатор на холандска Гвиана. Бащата на бъдещата актриса по-късно прибавя към името си и фамилията на своята баба Кейтлий Хепбърн (по майчина линия) и фамилията му става Хепбърн-Ръстън. Тя има двама полубратя от страна на първия брак на майка ѝ за холандски благородник, Джонкър Хендрик Густаф Адолф Куарлс ван Ъфорд. От страна на баба си Кейтлий Хепбърн Одри е потомък на самия английски крал Едуард III.

https://www.careergirldaily.com/wp-content/uploads/2015/08/Audrey-Hepburn-Acteur-Celebrity-fond-monochrome-728x4091.jpg

Самата работа на Джоузеф Ръстън като служител в британска застрахователна компания означава, че семейството често е на път към Брюксел, Англия или Холандия. Между 1935 и 1938 г. Хепбърн посещава частна девическа академия в Кент, съвсем скоро след развода на родителите ѝ и заминаването на баща ѝ, симпатизант на фашистките идеи. По-късно тя самата назовава този момент като „един от най-трагичните и травмиращи в живота ѝ„. Години по-късно, посредством Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин; връзката между тях се възстановява и поддържа, а самата Одри го издържа финансово до смъртта му. През 1939 майка ѝ и полубратята ѝ се преместват в дома на дядо си в Арнхем, Холандия. Елла вярвала, че именно „ниската земя“ може да се разчита за предпазване от немските атаки. В същото време Хепбърн посещава консерваторията в Арнхем (1938-1945), където се занимава с балет редом със стандартната учебна програма.

https://hips.hearstapps.com/ghk.h-cdn.co/assets/16/24/2560x1280/landscape-1466110098-index-audrey-hepburn-1953-sabrina-set.jpg?resize=768:*

През 1940 германците нападат Холандия. По време на войната Хепбърн приема псевдонима Едда ван Хеемстра, изменяйки документите на майка си заради „английското звучене на името„, което се считало за опасно. Това никога не е било законно име. Името Едда е вариант на името на майка ѝ, Елла.

Към 1944 Хепбърн вече е станала професионална балерина. Тя тайно танцувала пред групи от хора, за да събира пари за Холандската съпротива. По-късно тя ще каже,че „най-добрата публика, която някога съм имала, не издаде и звук в края на представлението ми„.

След пристигането на Съюзническите сили и началото на битката за Нормандия, положението на окупираните от Германия се влошава. По време на Холандската криза в мразовитата зима на 1944 германците конфискуват дори крайно ограниченото количество храна и топливо за собствени нужди. Без топлина в домовете си и храна, хората гладували и измирали по улиците от режещия студ. Хепбърн, както и много други, прибегнала към приготвянето на брашно от луковици на лалета, за да пече сладкиши и бисквити. Арнем е опустошен по време на Съюзническите бомбардировки, част от военната операция Маркет Гардън. Чичото и братовчедът на майка ѝ са застреляни пред самата Хепбърн като участници в местната съпротива. Полубратът ѝ, Иън ван Ъфорд, прекарва известно време в германски трудови лагер. Страдаща от недохранване, Хепбърн развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци.

През 1991 Хепбърн споделя:„Имам спомени от това време. Не веднъж бях на гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла кожа и коса…То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете.“

Хепбърн забелязва и доста прилики между себе си и Ане Франк: „Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946. Прочетох я — и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата — толкова много ми повлия тази книга.“

https://girlsdofilm.files.wordpress.com/2012/09/audrey-hepburn-roman-holiday-20.jpg?w=768

„Виждахме суровите наказания. Виждахме млади мъже, опрени до стената, и застрелвани… и те щяха да затворят улицата и да я отворят след това отново, така че да можеш да минеш. Ако прочетете дневника, отбелязала съм едно място, където се казва „петима заложници бяха застреляни днес“. Това беше денят, когато чичо ми беше застрелян. В думите на това дете четях това, което беше вътре в мен и все още е там. Това бе едно пречистване за мен. Това дете, което бе затворено между четири стени, бе описало подробно всичко онова, което преживях и почувствах.“

https://i.pinimg.com/236x/9d/0e/ce/9d0eceb5d7eb9d58f83a1bb7db6a7ee9.jpg

Но тези времена не винаги са толкова лоши и тя успява да открие радостта от детството си. Правейки отново паралели с живота на Ане Франк, Одри Хепбърн споделя: „Тази воля да оцелееш е толкова силна в думите на Ане. Веднъж ще каже: „Толкова съм потисната“. В следващия пък копнее да подкара колелото си. Тя определено е един символ на детето в множеството различни обстоятелства, на които посвещавам цялото си време. Нейният дух не умира.“

Като един от начините да прекарва времето си, Одри Хепбърн рисува. Някои от работите ѝ като дете могат да се видят и днес.

https://i.pinimg.com/564x/e9/b5/73/e9b5739a2fd6f59ce53f5889dd4e3915.jpg

В едно интервю Хепбърн казва, че изяла цяла кутийка консервирано мляко, но ѝ прилошало от тези първи „подкрепителни порции“, защото сложила твърде много захар в овесената си каша. Именно този опит я довежда до дългогодишната ѝ работа в УНИЦЕФ през следващите години от живота ѝ.

„Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946 г. Прочетох я — и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата — толкова много ми повлия тази книга.“

„Париж винаги е добра идея.“

Успехът е, когато посрещаш даден рожден ден и откриеш, че си останал съвсем същия.“

„Нямам нужда от спалня, за да докажа женствеността си. Мога да демонстрирам също толкова сексапил, докато бера ябълки от дърво или стоя под дъжда“.

„За красиви очи търсете доброто в другите; за красиви устни изричайте само мили думи, а за хубава стойка вървете с мисълта, че никога не сте сами.“

„Докато остарявате, ще откриете, че имате само две ръце. Едната е, за да помагате на себе си, а другата – за да помагате на другите“.

„Чух една мъдрост веднъж: Щастието е здраве и къса памет! Ще ми се да я бях измислила аз, защото е толкова вярна!“

https://i.pinimg.com/236x/dc/e7/06/dce706664d52919eecfa38fdbfd547a2.jpg

„Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещото, което харесвам най-много, да се смея. Смехът лекува много болести. Може би е най-важното нещо у човек.“

„Никога не съм смятала себе си за икона. Това, което другите мислят за мен, не е в моите мисли. Аз съм си аз.“

„Женската красота не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или начина, по който си прави прическата. Женската красота се вижда от очите й, защото те са прозорецът към нейната душа – мястото, където е любовта“.

„Най-важното нещо е да се наслаждавате на живота си и да бъдете щастливи – само това има значение.“

„Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за горене на калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам в това да бъдеш силен, когато нищо не е наред. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса.“

https://i.pinimg.com/236x/a9/b2/13/a9b213f0d5a0f25768b2a73f5d7deb40.jpg

„Красотата на жената не е в лицето, истинската красота на жената е отразена в душата й. Тя е грижата, която тя дава с любов, страстта, която тя показва. Красотата на жената расте с отминаващите години.“

„Има червен нюанс за всяка жена.“

„Елегантността е единствената красота, която никога не избледнява.“

Facebook Comments