Джак Никълсън на 81 години. „Или светът те моделира, или ти моделираш света“

magnifisonz.com /

https://imgc.allpostersimages.com/img/print/posters/one-flew-over-the-cuckoo-s-nest-jack-nicholson-1975_a-G-14713138-7174949.jpg

Джон Джоузеф „Джак“ Никълсън (на английски: Jack Nicholson) е популярен американски актьор, режисьор, продуцент и писател, смятан за един от най-добрите в професията си. През цялата си кариера, Джак Никълсън влиза в уникални и предизвикателни роли, много от които включват тъмни образи на невротик и/или психопат. Дванадесетте номинации за Оскар, го правят най-номинирания актьор на всички времена.

Джак Никълсън
JackNicholsonMar10.jpg

американски актьор
Роден
22 април 1937 г.  (80 г.)
Ню Йорк, САЩ
Активни години 1957–
Брачни партньори Сандра Найт (1962-1968)
Оскари Най-добра мъжка роля:
1975 – Полет над кукувиче гнездо
1997 – Колкото толкова
Най-добра поддържаща мъжка роля:
1983 – Думи на обич

Никълсън два пъти печели Оскар за най-добра мъжка роля, за „Полет над кукувиче гнездо“ и за „Колкото толкова“. Също така печели Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля през 1983 за филма „Думи на обич“. Никълсън е добре познат с превъплъщения в ролята на „лошия“ – като Франк Костело в „От другата страна“, Джак Торънс в „Сиянието“ и Жокера в „Батман“ през 1989 г.

https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/M/MV5BMjEwMTUwMTYzNV5BMl5BanBnXkFtZTcwNTY5NDk3Mw@@._V1_SY1000_CR0,0,1490,1000_AL_.jpg

Никълсън е един от само двама актьори, който е номиниран за „Оскар“ през всяко десетилетие от 1960 до 2000 г., другият е Майкъл Кейн. Той спечели шест награди Златен глобус и получава отличието „Kennedy Center Honor“ през 2001 г.. През 1994 г. той се превръща в един от най-младите участници, на които е присъдена наградата на Американския филмов институт.

https://cdn.images.express.co.uk/img/dynamic/79/590x/jack-nicholson-80th-birthday-one-flew-over-the-cuckoos-nest-rerelease-781185.jpg

Никълсън е роден в Ню Джърси. Син е на вариететната танцьорка Джун Франсис Никълсън (сценично име Джун Нилсон). Джун се омъжва за шоумена Доналд Фурсило (сценично име Доналд Роус) шест месеца по-рано в Мериленд, на 16 октомври 1936 г., въпреки, че Фурсило вече е женен. Той предлага да се грижи за детето, но майката на Джун – Етел настоява тя да се грижи за бебето, за да може Джун да продължи кариерата си. Доналд Фурсило твърди, че е баща на Никълсън, но когато се жени за Джун, той е обвинен в многоженство. Биографът Патрик МакГилигън твърди в книгата „Животът на Джак“ („Jack’s Life“, че латвиецът Еди Кинг, мениджърът на Джун, може да е биологичният баща Никълсън. Други източници предполагат, че Джун не е сигурна кой е бащата. Майката на Никълсън е от ирландски, английски и холандски произход, въпреки че той и семейството му се самоопределят като ирландци.

https://i.pinimg.com/564x/30/9e/fb/309efbd7614b0861618d2cff375bf828.jpg

Никълсън вярва, че неговите баба и дядо по майчина линия (Джон Джоузеф Никълсън и Етел Мей) са негови родители. През 1974 г. той открива, че неговите „родители“ всъщност не са баба му и дядо му, а сестра му в действителност е неговата майка, след статия в списание „Тайм“. По това време и майка му и баба му вече са починали (през 1963 и 1970 г., съответно). Никълсън заявява, че не знае кой е неговият биологичен баща, защото „Само Етел и Джун знаеха и никога не казаха на никого.“

https://i.pinimg.com/236x/f4/22/a0/f422a09d2a6cb22fba3f00b038c58a2e.jpg​​

Никълсън израства в Нептун Сити, Ню Джърси. Преди започване на гимназия, семейството му се премества в апартамент в Спринг Лейк, Ню Джърси. „Ник“, както е известен на своите приятели от училище, учи в Manasquan High School, където е избран за „клоун на класа“ от випуск 1954. Той е в ареста всеки ден в продължение на цялата учебна година. През 2004 г. Никълсън присъства на 50-годишна среща в училището, придружен от леля си Лорейн.

Когато Никълсън за пръв път стъпва в Холивуд, той работи за легендите в анимацията Уилям Хана и Джоузеф Барбера. Виждайки таланта му като артист, те предлагат на Никълсън да работи като аниматор. Позовавайки се на желанието си да стане актьор, той отказва.

https://i.pinimg.com/564x/40/bf/66/40bf661c05832de66ca5d6b84c5a15b9.jpg

Той прави филмовия си дебют в нискобюджетния сериал „The Cry Baby Killer“, през 1958 г., изпълнявайки главната роля. За следващото десетилетие, Никълсън често си сътрудничи с продуцента на филма, Роджър Корман. Корман режисира Никълсън няколко пъти, най-вече „The Little Shop of Horrors“, а също и в „Гарванът“, „The Terror“, и „The St. Valentine’s Day Massacre“. Работи често с режисьора Монте Хелман, както и в нискобюджетни уестърни, по-специално в „Ride in the Whirlwind“ и „The Shooting“.

През 1967 г., Никълсън пише сценария за филма „The Trip“ (режисиран от Корман), в който участват Питър Фонда и Денис Хопър. Никълсън е съавтор, с Боб Рафелсън, на филма „Head“ и отговаря за саундтрака на филма. Въпреки това, едва след като получава роля във „Волният ездач“ („Easy Rider“), той прави първия си голям пробив в киното. Никълсън играе алкохолизирания адвокат Джордж Хансън, за което получава първата си номинация за „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“.

Номинацията за най-добра мъжка роля идва на следващата година за участието му в „Пет леки пиеси“ („Five Easy Pieces“, 1970). През същата година той се появява във филмовата адаптация на „On A Clear Day You Can See Forever“. Първоначално Никълсън трябва да играе ролята на отец Деймиън Карас в „Заклинателят“, но ролята е дадена на Джейсън Милър.

Други роли на Никълсън са в „Последният детайл“ („The Last Detail“, 1973), за която е удостоен с награда за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан, както и трилъра на Роман Полански, „Китайски квартал“ ​​(1974). Никълсън е номиниран за наградата на Академията за най-добър актьор за двата филма и печели наградата Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм за „Китайски квартал“

 
Джак Никълсън и Денис Хупър на 62-те награди „Оскар“, 26 март, 1990

Никълсън печели първата си награда Оскар за най-добра мъжка роля за ролята на Рандъл Макмърфи във филмовата адаптация на романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“, режисирана от Милош Форман през 1975 г. След това той започва да взема по-необичайни роли. Взема една малка роля в „The Last Tycoon“, с участието на Робърт Де Ниро. Участва в уестърна „По Мисури“ („The Missouri Breaks“), където работи с Марлон Брандо.

https://i.pinimg.com/564x/bd/12/60/bd12608d30f1e8c0ef793a312de44269.jpg

Въпреки, че не получава Оскар за ролята на Стенли Кубрик в „Сиянието“ на Стивън Кинг (1980), това остава една от най-значимите му роли. Вторият му „Оскар“, Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля, е за ролята на пенсионирания астронавт Гарет Бридлъв в „Думи на обич“ („Terms of Endearment“, 1983), режисиран от Джеймс Л. Брукс. Никълсън продължава да работи през 80-те г., участва в „Пощальонът звъни винаги два пъти“ (1981), „Червените“ (1981), „Честта на фамилията Прици“ (1985), „Вещиците от Истуик“ (1987), „Новинарски блок“ (1987), и „Ironweed“ (1987). Следват и три номинации за Оскар за „Червените“, „Честта на фамилията Прици“ и „Ironweed“.

https://i.pinimg.com/564x/89/57/f0/8957f09d38091c4457a6fcdac213ff52.jpg

Филмът Батман от 1989 г., в който Никълсън играе психопат убиец и престъпник (Жокера), е международен хит и донася на Никълсън $ 60 милиона долара. За ролята си в „Доблестни мъже“ получава още една номинация за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля.

През 1996 г. Никълсън сътрудничи още веднъж с режисьора Тим Бъртън в „Марсиански атаки“, където играе две противоположни роли, президент и строителен предприемач. Не всички изпълнения на Никълсън се приемат добре. Той е номиниран за наградите Златна малинка като най-лош актьор за „Man Trouble“ (1992) и „Хофа“ (1992). Въпреки това, участието на Никълсън в „Хофа“ му донася номинация за „Златен глобус“.

Никълсън, печели следващия си Оскар за най-добра мъжка роля за ролята си на Мелвин Юдал, в „Колкото толкова“ (1997), отново режисиран от Брукс. През 2001 г. Никълсън е първият актьор, който получава наградата „Станиславски“ („Stanislavsky Award“) на международния филмов фестивал в Москва.

https://i.pinimg.com/564x/92/70/9e/92709e06a03245e7498c7366793a5153.jpg

В „Относно Шмид“ (2002), Никълсън играе пенсионер, който поставя под съмнение собствения си живот след смъртта на съпругата му. Сдържаното му представяне му печели номинация за Оскар за най-добра мъжка роля и награда Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм. В „Психаротерапия“ (2003), той играе агресивен терапевт,заедно с Адам Сандлър. През 2003 г. Никълсън участва в „Невъзможно твой“. В края на 2006 г., Никълсън отбеляза завръщането си към тъмната страна като Франк Костело, садистичен мафиотски бос, партнирайки си с Мат Деймън и Леонардо ди Каприо в наградения с Оскар филм на Мартин Скорсезе, „От другата страна“.

През ноември 2006 г., Никълсън започва снимките на следващия си проект, „Ритни камбаната с финес“, роля, за която той обръсна главата си. Във филма участват Никълсън и Морган Фрийман като умиращи мъже, които изпълняват списък от цели преди да умрат.

https://i.pinimg.com/564x/36/3a/3d/363a3de85396cb0cbdc3e9029a7e45fc.jpg

Ето и петнадесет цитата на носителя на Оскар, Джак Никълсън:

1. Доволен съм от факта, че съм положил необходимите усилия. Това, от което винаги съм съм се притеснявал е, че може да се откажа, преди да дам всичко от себе си.

2. Дълго време се боях от това, да остана сам. Наложи се да свикна със самотата. Имаше моменти, в които имах нужда да пoговоря с някого, за да не полудея. Но сега обичам да съм сам. Честно. Самотата е голям лукс.

3. Не мисля, че хората имат ясна представа, какво в действителност е почивката и каква важна роля играе тя в техния живот.

4. Ще ви кажа нещо: Никога не давайте на хората най-добрите си съвети, защото те няма да ги последват, така или иначе.

5. Мразя съвети, всякакви, освен своите собствени.

6. Мразя да давам съвети, защото знам, че хората няма да ме послушат.

7. В момента, в който спираме да учим, аз смятам че вече сме мъртви.

8.  Моята философия е: живей днес. Не оставяй несвършено онова, което искаш да направиш точно сега.

9. Или светът те моделира, или ти моделираш света.

10. Ако мъжете са честни, биха признали, че всичко, което правят, и навсякъде където отиват е с цел да видят жени.

11. Ние вървим толкова бързо, колкото можем, винаги когато можем. Надпреварваме се с с времето, докато не свършим парите.

12. Можеш да ме нараниш с истината, но никога не ме съжалявай, лъжейки ме.

13. Когато съм със слънчеви очила аз съм Джак Никълсън. Без тях съм дебел и на шестдесет.

14. Знаете какво се крие дълбоко в сърцето ми, всичко вече е казано и направено. За това аз все още живея с илюзията, че основно хората гледат на мен като до многообещаващ млад актьор.

15. Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно – после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: „Кога камбаната ще удари и за мен?“ На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е – кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.

Facebook Comments