Френсис Бейкън – Мълчанието е добродетелта на глупаците

magnifisonz.com /

Основоположникът на английския материализъм и методологията в естествените науки Френсис Бейкън се ражда в Лондон на 22 януари 1561 година. Той е по-малкият от синовете на сър Никълъс Бейкън – лорд-пазител на Големия държавен печат на Англия.

Цитати и биография : 

  • В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.
  • Завистта няма почивен ден.
  • Знание и могъщество е едно и също.
  • Знанието само по себе си е сила.
  • Мълчанието е добродетелта на глупаците.
  • Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.
  • Парите са добър слуга, но лош господар.
  • Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.
  • Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.
  • Човек, който властва над другите, губи личната си свобода. 
  • Човек може толкова, колкото знае.

fransis beikun

Френсис учи две години в Тринити колидж, Кеймбридж, а след това три години прекарва във Франция като част от свитата на английския посланик. Започва професионалната си кариера като юрист и много скоро си спечелва авторитета на адвокат-философ, защитник на научната революция. Трудовете му са основа за популяризиране на индуктивния метод на научните изследвания, който често се нарича и “метод на Бейкън”.

Своите виждания по проблемите на науката Бейкън излага в трактата “Нов органон”, който е написан през 1620 година. В този труд той определя като цел на науката “да увеличи властта на човека над природата”. Индукцията предполага познанието за природата да се извлича чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на времето си, подобни методи използват и алхимиците.

Но Бейкън смята за очевиден фактът, че науката има огромно значение. В труда му “Meditationes Sacrae” (1597 г.) се среща фразата “ipsa scientia potestas est”, което преведено дословно означава “Знанието само по себе си е сила”. По-късно, през 1668 година, в книгата си “Левиатан” Томас Хобс формулира същата фраза в онзи вид, който я прави крилата “Scientia potentia est” – Знанието е сила. Томас Хобс в младежките си години е секретар на сър Френсис Бейкън. Затова авторството на “Знанието е сила” често се приписва на Бейкън.

Според Бейкън, науката е призвана да увеличава човешките сили и да обезпечи на хората богат и достоен живот. И затова той показва плачевното по онова време състояние на науката. До тогава откритията се случват хаотично, много често случайно. Бейкън поставя основите на емпиричния подход при решаването на научните проблеми и настоява за методичното провеждане на изследванията. Твърди, че човек би могъл да прави много повече открития, ако подхожда систематично в изследванията си.

В теорията си за познанието Френсис Бейкън налага идеята, че истинското знание произтича от опита. Философията нарича този подход емпиричен. Бейкън не просто поставя основите на емпиризма, но е и един от най-последователно придържащите се към него.
Почива на 9 април 1626 година в Хайгейт, близо до Лондон.

fransis beikun 2

Знаете ли къде се намира прочутият остров Бенсалем? Който каже „никъде”, е прав. Още по-прав е обаче онзи, който каже, че се намира в „Новата Атлантида”, книга на сър Френсис Бейкън. Според нея остров Бенсалем е зареян някъде из необятния Тихи океан, западно от перуанския бряг, а на него живее най-разумното и добродетелно човешко общество в сравнение с всички, които познаваме.
 
Издателят на Бейкън, д-р Роули, публикува „Новата Атлантида” през 1627-ма, година след смъртта на автора. Изглежда тя е написана около 1623, през онзи период на литературна активност, който следва политическия провал на Бейкън. Щедростта и просветлението, достойнството и величието, благочестието и целият обществен дух на жителите на Бенсалем са идеалните качества, които Бейкън-държавникът повече желаеше, отколкото се надяваше да види като характеристика на собствената си страна.
 
Така започва встъпителната бележка към прочутата книга на сър Френсис Бейкън. „Новата Атлантида”, която и досега, четири века по-късно, се изследва и обсъжда от хора с различни идеи и цели. Както в много утопии, историята е проста, за да не се отклонява вниманието от важните неща. И така – група европейци пътуват в Тихия океан, на Запад от Перу, ветровете ги подмятат, те се губят и се готвят да умрат. След като казват молитва обаче, Бог ги отвежда до спасителна земя. Това е остров Бенсалем, не само населен с хора, но и пълен с чудеса – плод обаче не на магията, все още много характерна за ХVІІ век, а на науката, която тогава на практика не съществува.
 
Оттам нататък история няма, всичко е разказ на местните, всъщност – фантазия на Бейкън, за това как е структурирано тяхното идилично общество, как живеят, какво правят. Оказва се, че те например са изобретили „карети, които се движат без коне”, „кораби, плуващи без платна”, „лодки, с които може да се влиза под водата”. Така преди 400 години сър Френсис Бейкън предсказва автомобила, съвременните кораби, подводниците. Но това не е всичко. В книгата могат да се намерят описания на още много чудеса от модерната епоха. Електрическата светлина, динамото, телевизията, цветното и говорещо кино, радиото, тонколоните, усилвателите, найлона – всичко това и още много наши чудеса не биха учудили Бейкън, ако той по някакъв начин се събуди днес.
 
Музика от английския ренесанс, Сарабанда от Кемп, лютня
Трудно е да си представим подобно въображение, каквото ни демонстрира сър Френсис Бейкън. Да, книгата му е наречена „първият в света експеримент за популяризиране на науката”, но самият той цял живот се занимава с политика и нищо материално не е изобретил. Освен, разбира се, онова съвършено абстрактно нещо – емпиризма, наричан и досега „методът на Бейкън”, а за по-ясно – „научен метод”. И все пак, мисля си, за да опише Бейкън такива изобретения, може пък да е открил или откраднал някакви тефтери на Леонардо.
 
Освен научните изобретения обаче, тази книга, както се смята, съдържа и много обществени идеи, онзи дух, вдъхновил френския Граждански кодекс, както и създаването на САЩ като общество на свободата. Френският граждански кодекс, наричан още Наполеонов, е сборник закони, които забраняват привилегиите, основани на произход, уреждат въпроса за религиозните свободи и постановяват, че държавните служби трябва да се заемат от най-подготвените за тях, а не по заслуги, връзки или друг ред. Все още се спори не дали, а доколко точно, идеите на Бейкън са повлияли за реализацията на такива обществени реформи като правата на жените, премахването на робството и на затворите за длъжници, отделянето на църквата от държавата и свободата на политическо изразяване.
 
Така, де, някои спорят, а други – не, защото са наясно. Томас Джеферсън, третият американски президент например пише: „Смятам Френсис Бейкън, Джон Лок и Исак Нютон за тримата най-велики мъже, живели някога на света, те създадоха здравата база за израстването на физическите и моралните науки.” А историкът Уйлям Диксън пък заявява, че името на Френсис Бейкън трябва да бъде поставено в списъка с бащите-основатели на САЩ.
Джон Доуланд, Галярда за графът на Есекс
Своите велики идеи Френсис Бейкън развива и в други книги, които се групират в три направления – книги за науката, най-известна сред които е „Новият органон”, есета на религиозни, литературни и морални теми и по-специализирана юридически книги, в които той представя вижданията си за реформи в английските закони. Общо взето, приживе сър Френсис Бейкън не вижда реализация на повечето си идеи. Те стават популярни чак след смъртта му през 1626-та и въпреки че оттогава насам е считан наистина за един от базисните мислители на целия западен свят, приживе той изпитва доста горчивини и разочарования. Бебето Бейкън се ражда като богат аристократ през 1561 година, на Странд, както се казва – на пъпа на Лондон.
 
Баща му, сър Николас Бейкън, е лорд-пазител на кралския печат при Елизабет І. Майка му е дъщеря на Антъни Кук, известен хуманист и наставник на крал Едуард VІ, предшественикът на Елизабет. Вуйчо му пък е прочутият лорд Уйлям Сесил, първи барон Бърлей. Заради крехкото си здраве Френсис учи у дома, но на 12 отива в Тринити колидж. Там за първи път среща и кралица Елизабет, която е впечатлена от неговия интелект. Още в Тринити този интелект схваща, че тогавашните методи за уж научно изследване и резултатите от тях са напълно погрешни – и желанието му да ги промени се задълбочава.
Антъни Холборн, Галярд
 
Когато Френсис Бейкън е на 15, животът му поема в предначертаното му от Съдбата политическо русло. Като помощник на английския посланик във Франция той три години учи и обикаля Европа. През 79-та обаче умира баща му, Бейкън се връща в Англия и влиза като депутат в Парламента, от където не излиза почти до края на живота си.  Известен е като либерално настроен реформатор, който се застъпва за промени и опростяване на законодателството. Сближава се с Робърт Девъро, втори граф Есекс, фаворит и любовник на кралицата. Скоро обаче се противопоставя на един закон за тройно увеличение на данъците и губи благоволението на Елизабет.
 
Малко условна е тази загуба – да, тя не му дава онези постове, които той иска, но пък го прави свой юридически съветник. Неясно по случайност или заради добра информация, Бейкън къса връзките си с граф Есекс малко преди той да бъде осъден и екзекутиран за измяна, дори участва в следствената комисия срещу него. Но след две години, когато кралицата умира и на власт идва крал Джеймс І, известно време треска го тресе – защото Джеймс пък е приятел на екзекутирания Есекс. Това обаче явно не се отразява на отношенията им и Бейкън служи още 20 години предано на короната, издига се до канцлер, посветен е в рицарско звание и получава титлите Барон Верулам и виконт Сейнт Албан.
 
Барух Булман, Павана
 
Въпреки че е богат, Френсис Бейкън постоянно е и беден. Има големи задължения към кредиторите, които се влачат след него още от младежките му години и цял живот не успява да ги оправи, въпреки високите постове, които заема. На всичкото отгоре на 45 той се жени за 30 години по-младата от него Алис Барнъм. Под влиянието на майка си тя отрано обича две неща – властта и харченето. До 1623 година Бейкън криво-ляво успява да удовлетвори тези нужди, но когато открива, че тя го и мами със сър Джон Ъндърхил, променя щедрото си завещание и оставя на жена си „само онова, което законът изисква”. Има мнения, че самият той едва ли е чак толкова верен на брачното ложе, при това го омърсява с мъже, защото е гей. Други изследователи смятат обаче, че това са клевети на негови врагове.
 
Те се позовават пак на „Новата Атлантида”, в която за остров Бенсалем е казано, че там „липсват проституцията и  изневярата, а колкото до мъжката любов, то към нея изобщо не посягат”. Така или иначе, през 1623 година Френсис Бейкън, който, освен всичко друго, е съдия, е обвинен, че взима подкупи, при това и от двете страни в процеса. Тази практика всъщност е нормална в тогавашното английско общество, но в случая явно се използва повече като политически коз. Бейкън е хвърлен в Тауър, където остава обаче само четири дни, защото кралят го помилва. Но политическата му кариера обаче е провалена и три години по-късно той умира от пневмония.
 
Не го спасяват нито тайното магическо знание, което се смята, че притежава, нито тайните общества, в които членува и ръководи. Сигурно е едно, сър Френсис Бейкън се разболява, докато прави научен експеримент – пълни мъртва птица със сняг, защото изследва дали това е добър начин за съхраняване на месо. Оставя след себе си пари и имоти за 13 хиляди лири, както и дългове за 23 хиляди лири. Изплатил ги е с великите идеи на живота си, само че тогава никой още не знае това.
Френсис Кътинг, Грийнслийвс
Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *