magnifisonz.com /
Карсън Маккълърс е една от най-значимите американски писателки. Един от най-големите автори в жанра Южняшка Готика.
Цитати, биография и видео :
След музиката, бирата беше най-доброто.
Разкъсвани сме между носталгията по познатото и стремежа към чуждото и странното. Доста често, ни липсват най- вече местата, които никога не сме познали.
Но за да бъдеш съвсем себе си, трябва първо да пропилееш малко време.
Никога да не лъжеш е все едни да нямаш ключалка на вратата, никога не си изцяло сам.
Аз съм писател, който идва от един спокоен живот. Спокойният живот може да бъде и доста смел живот. Защото всяка голямата смелост започва отвътре.
Ние сме разбивачите на собствените си сърца.
| Карсън Маккълърс | |
|---|---|
Карсън Маккълърс през 1959 г.
–––––––––––––
|
|
| Родена | 19 февруари 1917 г. / Кълъмбъс, Джорджия, САЩ––––––––––––- |
| Починала | 29 септември 1967 г. Наяк, щат Ню Йорк––––––––––––- |
| Професия | писател, поет, драматург––––––––––––- |
| Националност |  САЩ––––––––––––- |
| Активен период | 1936-1967––––––––––––- |
| Жанр | съвременен роман, драма, поезия––––––––––––- |
| Тема | духовна изолация и самота––––––––––––- |
| Направление | южна готика––––––––––––- |
| Известни творби | „Сърцето е самотен ловец“; „Отражения в златисто око“; „Сватбарката“ |
Карсън Маккълърс, с рождено име Лула Карсън Смит, е родена на 19 февруари 1917 г. Кълъмбъс, Джорджия, САЩ, в семейството на Ламар и Маргарита Смит. Има по-малки брат и сестра. Като ученичка взема уроци по пиано и се готви за музикална кариера, но през 1932 г. получава ревматична треска, което прекратява тези ѝ планове. Докато се възстановява започва да чете много и пише първия си разказ. През 1933 г. завършва гимназия. През 1934 г. заминава за Ню Йорк с намерението да пише. Работи различни работи, за да се издържа.
През 1935 г. взема творчески курсове по писане в Колумбийския университет в Ню Йорк, след което работи за кратко като репортер в родния си град във вестник „Кълъмбъс Леджър“. През есента отново е в Ню Йорк, където учи в „Скуайър Колидж“ на Университета на Ню Йорк. През есента на 1936 г. се връща в Кълъмбъс, за да се лекува продължително от пневмония. През декември в списание „Стори“ е публикуван първия ѝ разказ „Вундеркинд“. Докато е на легло започва да пише първия си роман с работно заглавие „The Mute“ за историята на един глухоням. През лятото на 1937 г. води музикални курсове в Кълъмбъс.
На 30 септември 1937 г. се омъжва за приятеля си от гимназията Рийвс Макълърс, бивш войник от намиращия се в близост до Кълъмбъс Форт Бенинг, и амбициозен писател. Те започват семейния си живот в Шарлът, Северна Каролина, където Рийвс е намерил работа в кредитна агенция. Следващата година се местят в Файетвил, Северна Каролина, където тя продължава пише първия си роман, вече с името „Сърцето е самотен ловец“, в „южен готически“ стил, повлияна от руския реализъм. Той е завършен през пролетта на 1939 г. и е издаден през 1940 г. В него писателката включва много автобиографични елементи и развива темата за духовната изолация и самотата на личността, линия която стана характерна за нейното творчество. Самият роман се счита от критиката като антифашистки. Книгата става бестселър и дава старт на писателската кариера на Карсън Маккълърс. През 1968 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Алън Аркин.
След издаването на книгата Карсън се разделя с Рийвс и отива да живее в Ню Йорк. Развеждат се през 1941 г. В Ню Йорк тя завършва втория си роман „Отражения в златисто око“, публикуван през есента на 1941 г. Той също става бестселър и през 1967 г. е направена филмовата му адаптация от режисьора Джон Хюстън с участието на Марлон Брандо и Елизабет Тейлър.
В Ню Йорк Карсън се влюбва в композитора Дейвид Даймънд и заедно с бившия ѝ съпруг съставят сложен любовен триъгълник. Драматичните междуличностни взаимоотношения намират отражение в следващите ѝ романи – „Сватбарката“ (1946) и „Балада за тъжната кръчма“ (1951).
След внезапната смърт на баща ѝ през 1944 г., заедно с майка ѝ през 1945 г. купуват и се преместват да живеят в къща в Наяк, щат Ню Йорк. На 19 март се омъжва отново за съпруга си. В следващите години пътува много, но страда от много заболявания. През 1948 г. е обявена за една от 10-те най заслужили жени на Америка и получава наградата „Мерит“. През март същата година прави опит за самоубийство и се лекува в психиатрична клиника.
През 1952 г. семейството купува къща близо до Париж в Башивилер. В края на лятото на 1953 г. Рийвс планира самоубийството си и иска от Карсън да го направят и двамата. Изплашена за живота си тя бяга в САЩ. На 18 ноември 1953 г. в хотел в Париж Рийвс се самоубива със сънотворни хапчета.
През 1961 г., след почти 20-годишна работа по него, е издаден последният ѝ роман „Часовник без стрелки“.
В края на живота си Карсън работи върху автобиографията си, която впоследствие е издадена посмъртно. След тежки здравословни проблеми през целия си живот, включително тежък алкохолизъм, Карсън Маккълърс получава мозъчен кръвоизлив на 19 август 1967 г. След 47 дни в кома и неуспешни опити за лечение, умира на 29 септември 1967 г. в Наяк, щат Ню Йорк.
До смъртта си през 1967 г. в Ню Йорк Маккалърс е член на Американската академия за изкуство и литература. Смятана е за една от най-добрите американски автори, наред с Фолкнър и Хемингуей.
НЕ Е КАМЪКЪТ КАМЪК
Беше време – за мен камък камъкът бе.
И минувачите с образ ясен по пътя вървяха.
И самата природа, и Богът със мен
в неизвенна хармония и симетрия бяха.
Докато ти моя свят промени
и триединството в мене за миг изкриви.
Не е камъкът – камък.
А лицата навън
като в сън,
в незавършени форми се раздробиха.
И очите ти, сякаш прокудени в плен,
от зародиша детски във мене се впиха.
Войникът по осветените стълби се качва,
а твоята сянка по нея оставя.
Тази нощ под звездите,
устремени към теб,
ще заспи, преобърната сякаш,
заради теб,
в светлината окъпана,
моята стая.
Превод: Искра Пенчева
Стихът на Чарлс Буковск „Карсън Маккълърс“ – на испански с английски субтитри :
Още един стих на Чарлс Буковск, в който се споменава Маккълърс :
Буковски „Никъде“
добре, къде са те
Хемингуеевците, Т.С. Елиътовците, Езра Паундовците
и. и. къмингсовците, Джефърсовците, Уилям Карлос
Уилямсовците?
къде е Томас Улф? Уилям
Сароян? Хенри
Милър, Селин, Дос
Пасос?
къде са
те? мъртви, знам
но къде са за-
местниците, къде са
новите?
за мен, днешната банда е шайка
лигави измамници.
къде е Карсън МакКълърс?
къде е поне един?
къде са
няколко? Къде са
те?
какво се е случило, какво не се е
случило?
къде е нашият Тургенев? нашият Горки?
Не питам за
Достоевски, няма заместник
за
Фьодор Михайлович.
но
тези сега, какво представляват
те: правят дребните си
сензации, що за сръчна некадърност, що за
досада от
език, що за
въпиющ копелдашки заговор
срещу буквите
срещу страниците
срещу вдишването и
издишването
това е
тази загуба на естествена и
красива мощ.
Оглеждам се и
Гледам
и
Казвам: къде са
