Омар Шариф – Арабския принц на световното кино

magnifisonz.com /

Легендарният актьор, който е от ливанско-сирийски произход е роден на 10 април 1932 г. в Александрия (Египет) в богато католическо семейство. Израства в родния си град, където получава католическо образование.

https://i2-prod.mirror.co.uk/incoming/article9586048.ece/ALTERNATES/s615/PROD-FILE-Omar-Sharif-Dies-At-83-OToole-Sharif-In-Lawrence-Of-Arabia.jpg

Става кинозвезда, благодарение на участията си в мащабни международни проекти. Истинското му име е Мишел Шалхуб (Michael Shalhoub), но целият свят го знае като Омар Шариф

Омар Шариф, който по онова време е на 29 г., е идол в Египет и арабските страни. Роден през 1932 г., син на търговец на скъпо дърво, родом от Ливан, израснал в заможните среди в Александрия, християнин католик, в действителност той се казва Мишел Шалхуб. Завършил математика в Университета в Кайро, той учи драматично изкуство в Лондон, където майка му го изпраща и където той, хранейки се лошо, губи излишните си килограми. При завръщането си в страната, слабо и хубаво момче, с карамелена кожа и огнен поглед, толкова беден, че трябва да иска пари от родителите си, за да кани приятелките си на вечеря, той се установява в Александрия. 

Атмосферата остава колониална. Англичани, французи, гърци и ливанци образуват най-космополитната египетска общност. Освен арабски, Мишел говори френски, английски, италиански, гръцки и турски. Забелязва го режисьорът Юсеф Шахин. Който през 1954-та, когато той е 22-годишен, го превръща в звезда във филма си “Небето над ада”.

https://i.pinimg.com/564x/9a/57/30/9a57305cf4748b2a3febf081ffbcf297.jpg

Нает да дублира американски актьор при подготовката на библейски филм, който в крайна сметка не е заснет, той се запознава с Йоланда Джиглиоти, избрана за Мис Египет същата година, която пък дублира Рита Хейуърт. Те кротко флиртуват, но не са любовници. Орландо, брат на тази, която впоследствие ще стане Далида, днес разказва, че двамата приятели се забавлявали по-късно, припомняйки си времето, когато се целували, срамежливи и резервирани, без да посмеят да отидат по-далеч.

За една нощ Омар Шариф става световна звезда

В Египет, където през 1954 г. се прекръства на Омар, за да не разберат родителите му, че е актьор, младият мъж прави чудеса пред обектива, играейки гладко избръснати и спретнати герои. На снимачната площадка на “Небето над ада” и извън нея той се влюбва лудо в партньорката си, с която се снима още в четири филма, Фатен Хамама, другата звезда на Шахин, която е много по-известна от него. По време на една сцена с целувка, докато тя все още не е целувана на екрана, той изведнъж привлича вниманието на публиката. Омар й предлага брак. За сватбата той се отказва от католицизма и става мюсюлманин. Синът им Тарик (който ще играе младежът Живаго) се ражда през 1957 г. С всеки следващ филм Омар става любимият актьор на зрителките в Египет и в арабския свят. Двамата с жена му се превръщат в митична двойка в ориенталското кино, карайки сантименталните тълпи да мечтаят до полуда.

https://i.pinimg.com/564x/54/66/02/546602e9a44bd2d4b61151ba0321b192.jpg

През 1958 г., в Goha le simple, в Тунис, той си партнира със съвсем младата Клаудия Кардинале, с която ще останат близки през целия си живот. Когато холивудската компания “Колумбия” идва в Близкия Изток, за да снима “Лорънс Арабски”, Омар напуска Египет и заминава към снимачната площадка с надеждата да получи роля. Дейвид Лийн го забелязва и веднага го наема.

Когато излиза “Лорънс Арабски”, за една нощ Омар Шариф се превръща в световна звезда. Оттогава филмите и жените ще падат в краката му. Със златен седемгодишен договор с холивудските студия, той спира да работи в Египет и продължава с “Падането на Римската империя”, сниман в Испания. Асирийски цар, женен за София Лорен, той е въздействащ, дори и да носи робата, с която Женевиев Паж играе в “Сид”. Продължава като баски свещеник в “Дойде денят на отмъщението”, сниман в Пиренеите, и като югославски патриот в “Жълтият ролсройс”. В него играе с Ингрид Бергман, по-възрастна със 17 години. На фона на Балканите, двамата се поддават на внезапното желание и преживяват любовна авантюра. Без бъдеще.

https://i.pinimg.com/564x/49/08/08/490808e5628ed112c1ca1f61cedfd375.jpg

Напускайки официално родината и родното си кино, той решава да се раздели с Фатен. Двамата се развеждат по взаимно съгласие. “Усещах, разказва той, че ще измамя жена си, знаех, че няма да мога да остана верен на някой, когото дълбоко обичах”. Съвсем тихо, без да вдигат шум, двамата се разделят, без да се карат. И ще останат приятели. Всеки от тях ще каже, че никога не е обичал другиго повече. Свободен, той ще бъде преследван от момичетата. Лийн се обажда тогава на претрупания с работа Омар, за да му предложи да играе Живаго, руски лекар и поет, въвлечен в снежна мелодрама, продуцирана от Карло Понти, под звуците на меланхолична балалайка. Филмът му носи признанието на изключителен актьор. С физиката му на латински съблазнител а ла Рудолф Валентино, нежният като мед глас, замечтан вид, черни като въглен мигли и вежди, средиземноморски чар, той разхожда в пейзажа от онова време един изключително екзотичен персонаж.

Мъж на жените

За 20 г. той играе последователно както Че Гевара, така и австрийския ерцхерцог Рудолф Хабсбургски, син на Сиси (“Майерлинг”), флорентински принц от Ренесанса, както и влюбен римски адвокат, тиролски учител от Средновековието, както и бандит от Далечния Запад в търсене на съкровище (“Златото на МакКена”), гръцки полицай, погребан под тонове жито (“Обирниците”), както и афганистански водач, яздещ без седло (“Конниците”), капитан Немо, както и цар Николай II, Чингиз Хан или пък турски бакалин и философ (“Господин Ибрахим и цветята на Корана”). 70 космополитни герои го следват като свита навсякъде по света.

Той не се установава в Меката на киното,  пълна с необразовани събратя, които не знаят къде се намира Египет. Омар не ги мрази, но няма за какво да говори с тях и не се интересува от безкрайните им “професионални” приказки. Впрочем той не разбира Америка. Никъде няма постоянно жителство, живее на хотел и преминава от един палас в друг, пребивавайки за последно във “Фуке’с Бариер”, после в “Даниел”, близо до Шанз-Елизе.

https://i.pinimg.com/564x/98/12/65/9812655e11528ce8c2e682839f6ce77f.jpg

След като е станал известен, както сам изтъква, “благодарение на един филм, дълъг три часа и четиридесет минути, в който мъжете прекарват времето си да яздят едногърби камили, без да срещнат и една жена”, Омар среща много жени, които изпълват живота му.

На един фестивал в Ливан той среща бляскавата Анет Стройберг, бивша на Роже Вадим, която завладява и отвежда в Лос Анджелис. По време на снимките на “Забавно момиче” през 1968 г. той има гореща авантюра с Барбра Стрейзънд, неговата партньорка. Фактът, че тя е еврейка му коства сериозни заплахи, че ще загуби египетското си гражданство. В крайна сметка го запазва, но губи Барбра.

https://i.pinimg.com/564x/1b/e4/a8/1be4a8354c7eca2ecbfbc9e1ebd5c437.jpg

По време на снимките на “Майерлинг” той не вижда нищо друго освен Ава Гарднър, която играе майка му. Години по-късно, когато тя вече не се снима, той я ангажира в “Харем” за телевизията. Пламенната Анук Еме си спомня римския си романс с Омар на снимачната площадка на “Среща” (Appointment) на Сидни Лъмет. “Спомням си за човешко същество с голяма деликатност. Той беше благородник, изключително добре възпитан, обвит от мистерия, естествено рафиниран и заинтересован от другите. В раздялата ни нямаше нищо грозно. Аз заминах да снимам “Жюстин”. Той трябваше да играе мъжа ми, но не можа да участва във филма. А аз срещнах Албърт Фини, за когото се омъжих. Но обожавах Омар, бляскава личност”.

https://i.pinimg.com/564x/9f/8f/e3/9f8fe3144d94ceee0e7ebf804941dac8.jpg

В списъка на завоеванията му, по волята на странстванията му, без сълза, без вик, без дребнавост, се оказват всичките му партньорки, а също и Барбара Паркинс, Тюздей Уелд, Даян МакБейн, Барбара Буше. 

“През 1984 г., на едно парижко празненство, срещнах Омар и бързо полудях по него”, разказва ми сияйната Андреа Фереол, последната му приятелка в Париж. “Той беше любовта на моя живот. Не живеехме заедно, но го виждах постоянно. Той пътуваше много, живееше и другаде, но при всеки негов престой в Париж ми се обаждаше и се срещахме. Напоследък виждах болестта, която беше в него и бавно, но сигурно го завладяваше. Той ме трогваше извънредно много. Забравяше цели части от паметта си и само накратко разказваше за кариерата си”.

https://i.pinimg.com/564x/2e/30/c0/2e30c08045039b05d416ae278fdc6635.jpg

Изгубен в самотата си

На Андреа, както на Анук, както на Анет, на секретарката си Катрин и на приятелката си Яну Колар, верен до последно, той е оставил спомена за един хубав човек, който живеел за удоволствието и радостта на другите.

https://i.pinimg.com/564x/6f/82/73/6f8273136e11c5290c502aeaf3059f44.jpg

 

През последните десетилетия от живота си, когато вече не снимаше, той се интересуваше колкото от кино, толкова и от конни надбягвания в Нормандия и от бридж, по който бе шампион, и които му помагаха да запълва времето си.

“Мисля, казваше той, че не бих могъл да живея, без да държа карти в ръката си”. Страстта по играта – по всички игри – дълго време го разкъсваше. За една нощ той загуби 750 хил. лири на рулетка. “Трябваше да продам апартамента си в Париж, не ми остана друго, освен някои дрехи”, разказваше той. Приемаше, че тази треска по играта е пристрастеност, лудост и заради нея се бе отказал да живее на друго място, освен в хотел. 

Спомням си, че снимах Омар за “Телематен” преди две години, после, по-късно, че го представих на сцената при последната му публична поява по време на “Международните срещи на киното” и наградите “Анри-Ланглоа дьо Венсен”. Зад кулисите, преди да излезе под прожекторите, той ми каза, че вече не помни много от кариерата си, но никога не спомена болестта, която го превземаше.

След като единственият му син Тарик (който се ожени за мюсюлманка, католичка и еврейка) разкри пред света, че баща му страда от болестта на Алцхаймер, той искаше да го върне в родината му, в Египет. Изгубен в самотата си, той лека-полека напускаше света, обграден от близките си: сина си и жена му, доведената му дъщеря, дъщеря на жена му, която той бе отгледал, и внука му, Омар Шариф младши, евреин, актьор и гей, когото обожаваше и който му го връщаше стократно. В това, което се бе превърнало в нещо като прощална церемония, медицинските сестри се опитваха да пробудят паметта на един човек, който вече не ядеше и не пиеше. В отговор на въпросите им, те не получаваха друго освен откъслечни фрази от единствената стара песен, която бе пял по телевизията и не бе забравил: 

Играх от все сърце, коз пика, на всичко, навсякъде, с жените, с играта, с огъня, и ще играя пак, за да го ударя на живот и на смърт”. 

Последва голяма тишина. От близо година Омар Великолепни пееше вече само тайно в сърцето си песента, която разказваше за истинската му класа. За някой, който беше безкрайно красив. За някой, който беше добър.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Facebook Comments