Няма опасни мисли. Мисленето само по себе си е опасно – Хана Аренд

magnifisonz.com /

Хана Аренд е германо-американски политически теоретик и философ, оказала сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си за тоталитаризма.

hannah_arendt

В своя труд „Произход на тоталитаризма“ („The Origins of Totalitarianism“, 1951), най-вече в неговия трети том „Тоталитарзмът“, Хана Арент тя първа синтезира общата научна концепция за тоталитаризма. При това тя се базира на по-ранните анализи на автори, като Виктор Серж, Луиджи Стурцо,Виктор Кравченко, Франц Боркенау, Франц Нойман, както и на няблюдатели, вече отбелязвали сходствата между комунизъм, фашизъм инационалсоциализъм, като Ханс Кон, Жак Маритен и Карлтън Хейс.

„Произход на тоталитаризма“ си поставя за цел да разкрие механизмите на възникване и функциониране на тоталитарното управление, разглеждайки три преминаващи един в друг етапа – предпоставки за възникването му, тоталитарното движение и самото тоталитарно управление. Тя откроява основните общи черти на тоталитарните движения – деструктивност и антисистемност, особено в периода на първоначално разрастване, идеология, превърната в своеобразна светска религия, активна пропаганда, преливаща в масов терор, тоталитарна организация, проникваща в цялото общество и осъществяваща пълен контрол над него. Допълнителни характеристики, които също играят важна роля за тоталитарния режим, са йерархичната организация, култът към личността на лидера и сливането на тоталитарната партия с държавата.

hannah-arendt-644x362

Хана Аренд пише недвусмислено за тоталитаризма като за „зло“, а по-късно, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. „Ню Йоркър“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата „Айхман в Йерусалим“), тя назовава това с термина баналността на злото.

citat-hana-arendt

  • Ако зададете на някого от това поколение два прости въпроса: Какъв искате да бъде светът след петдесет години?“ и Какъв искате да бъде животът ви след пет години?, то отговорите доста често са предшествани от: „Ако светът все още съществува…“ и „Ако съм жив дотогава…“ За често срещания въпрос: „Кои са те, това ново поколение?“, човек се изкушава да отговори: „Тези, които чуват тиктакането.“ А на другия въпрос: „Кои са тези, които напълно ги отхвърлят?“ отговорът може да бъде: „Тези, които не знаят или отказват да се изправят срещу нещата такива, каквито са.“
  • В противовес на отмъщението, което е естествена, автоматична реакция на престъплението и което, поради необратимостта на процеса на действие, може да се очаква и дори да се предвижда; актът на прошката никога не може да бъде предсказан – това е единствената реакция, която се проявява неочаквано и по този начин се запазва, оставайки си все пак реакция, нещо от оригиналния характер на действието.
  • В този свят, в който влизаме, появявайки се от нищото и изчезвайки в нищото, съществуване и поява съвпадат…из „The Life of the Mind“, изд. 1978
  • В условията на тирания е по-лесно да действаш, отколкото да мислиш.
  • Властта и насилието са противоположности; където едната управлява абсолютно, другата отсъства.
  • Войната стана такъв разкош, какъвто могат да си позволят само малките нации.
  • Главната квалификация на лидера на масите става безкрайната му непогрешимост; той не може никога да допусне грешка.
  • Главната причина за съществуването на война все още не е нито тайното желание за убиване у човешкия вид, нито неудържимия инстинкт към агресия, нито, най-накрая и по-правдоподобно, сериозните икономически и социални опасности, присъщи на разоръжаването, но на простия факт, че на политическата сцена все още не се е появил заместител на този краен арбитър в международните отношения.
  • Дейността сама по себе си е изключителен прерогатив на човека – нито животното, нито Бог е способен на такава – и единствено дейността е изцяло зависима от постоянното присъствие на други хора.из „The Human Condition“, 1958
  • Действие без име, без „някой“, който да се свързва с него, е безсмислено.из „The Human Condition“, 1958
  • Днес всички тези стари истини за връзката между войната и политиката или за насилието и властта са вече неприложими. Втората световна война не бе последвана от мир, а от студената война и от създаването на военно-промишлен комплекс.из „За насилието“ (On Violence), 1970
  • Живите същества, хора и животни, не са само в света, те са от света, и именно затова те са предмети и обекти – възприемащи и възприемани в едно и също време.из „The Life of the Mind“, изд. 1978
    hanna-arendt1
  • За да бъде свободен в една епоха като нашата, човек би трябвало да е в позиция на власт. Това само по себе си ме прави амбициозна.
  • И най-радикалните революции ще се превърнат в консервативни в деня след революцията.
  • Икономическият растеж може един ден да се окаже по-скоро проклятие, отколкото благословия; и при никакви условия няма да може да доведе нито до свобода, нито да представлява доказателство за нейното съществуване.
  • Когато ни казваха, че под свобода се разбрало свободното предприемачество, ние направихме твърде малко, за да се разсее тази чудовищна лъжа. Твърдим, че богатството и икономическото благосъстояние са плодовете на свободата, а би трябвало да сме първите, които знаят, че този вид на „щастие“ е истинска благодат само в тази страна, но е незначителна благодат в сравнение с истинските политически свободи като свобода на словото и мисълта, на събранията и сдружаването, дори и при най-добрите условия.из „За революцията“ (On Revolution), 1963
    When we were told that by freedom we understood free enterprise, we did very little to dispel this monstrous falsehood. Wealth and economic well-being, we have asserted, are the fruits of freedom, while we should have been the first to know that this kind of „happiness“ has been an unmixed blessing only in this country, and it is a minor blessing compared with the truly political freedoms, such as freedom of speech and thought, of assembly and association, even under the best conditions.
  • Концептуално метафоричната реч е наистина много адекватна на мисловната дейност, на функционирането на нашия ум, но животът на душата в самата му интензивност е много по-адекватно изразен в поглед, звук и жест, отколкото в реч.из „The Life of the Mind“, изд. 1978
    Conceptual metaphorical speech is indeed adequate to the activity of thinking, the operations of our mind, but the life of the soul in its very intensity is much more adequately expressed in a glance, a sound, a gesture, than in speech.
  • Културата се отнася до обектите и е феномен на света; забавлението се отнася до хората и е феномен на живота.
  • Където всички са виновни, никой не е; изповядването на колективна вина е най-добрата мярка срещу откриването на виновниците, а самата величина на престъплението е най-доброто извинение да не се прави нищо.
  • Любовта е „тежестта на душата“ (по израза на Августин – бел.прев.), нейният закон за гравитацията, който довежда душата от движението до нейния покой.(размисли върху Августин: „Моята тежест е моята любов…“ — «My weight is my love…», из „The Life of the Mind“, изд. 1978
  • Любовта по своята същност не е от този свят и точно по тази причина, а не защото се среща толкова рядко, тя е не само аполитическа, а е антиполитическа, дори най-мощната от антиполитически сили.
  • Малко момичета са така добре оформени, както добрият кон.
  • Мненията са формирани в процеса на открита дискусия и публичен дебат, а където не съществува възможност за формирането на мнения, може да има настроения – настроенията на масите и настроенията на хората, като последните са не по-малко капризни и ненадеждни от първите, – но няма мнения.
  • Нашата традиция на политическата мисъл има своето определено начало в ученията на Платон и Аристотел. И вярвам, че се стига до не по-малко категоричен край в теориите на Карл Маркс.
  • Не човекът, а хората обитават тази планета. Плурализмът е законът на тази земя.из „The Life of the Mind“, изд. 1978
  • Нежеланието да се признае волята като отделна, автономна, умствена способност, най-накрая отстъпи след дълги векове християнска философия.
  • Нещата, които трябва да научим, преди да можем да ги правим, ние ги учим като ги правим.
  • Никаква друга кауза не е останала, освен най-древната от всички, тази, която още от началото на нашата история е определяла самото съществуване на политиката – каузата на свободата срещу тиранията.
  • Никакъв човешки живото, дори и животът на отшелника в природната пустиня, не е възможен извън свят, който пряко или непряко свидетелства за присъствието на други човешки същества.из „The Human Condition“, 1958
  • Никое наказание никога не е притежавало достатъчно мощ, а да предотврати извършването на престъпления. Напротив, въпреки наказанието, последвало първата проява на някое престъпление, неговото повторение е много по-вероятно отколкото първоначалната му проява някога е била.
  • Никой, чиито мисли са заети с история и политика, не може да не бъде наясно за огромната роля, която насилието винаги е играло в човешките дела; и на пръв поглед е доста изненадващо, че до насилието се прибягва толкова рядко в специални случаи.из „За насилието“ (On Violence), 1970
  • Нито една цивилизация не би била възможна без определена рамка на стабилност, за да се подсигури срещу потока на промяната. На първо място сред стабилизиращите фактори, по-издържливи и от обичаи, нрави и традиции, са правните системи, които регулират отношенията ни в света и в нашите ежедневни дела един с други.
  • Нищо и никой не съществува в един свят, чието наличие не предполага зрител.из „The Life of the Mind“, изд. 1978
  • Нищо, което използваме, чуваме или докосваме, не може да бъде изразено с думи, които да са равни на онова, което дават сетивата.
  • Новото винаги се случва въпреки преобладаващия коефициент на статистически закони и тяхната вероятност, което за всички практически, ежедневни цели се свежда до сигурност; поради това новото винаги се появява под маската на чудо.
  • Няма опасни мисли. Мисленето само по себе си е опасно.
  • Обещанията са уникален човешки начин за разпореждане с бъдещето, правейки го предсказуемо и надеждно до степен, достъпна за човешките сили.
  • От гледна точка на света всяко създание, родено в него, идва в него добре подготвено да се справя с (този) свят…из „The Life of the Mind“, изд. 1978
  • Поради самата си същност хубавото е изолирано от всичко друго. Няма път, който да води от красотата към реалността.
  • Посветете себе си на доброто, което заслужавате и желание за себе си. Подарете си спокойствие. Вие заслужавате да бъдете щастливи. Вие заслужавате да се наслаждавате.
  • Предсказанията на бъдещето не са нищо друго, освен прогнози на настоящите автоматични процеси и процедури, които вероятно ще се сбъднат, ако хората не действат и ако нищо неочаквано се случва; всяко действие – за добро или за лошо – и всяко произшествие непременно разрушава целия модел, в чиито рамки се оформя предсказанието и където намира своите доказателства.
  • Проблемът с лъжата и измамата зависят изцяло от ясната представа за истината, които лъжецът и измамникът искат да скрият.
  • Прошката е ключът към действието и свободата.
  • Разказаните истории разкриват смисъла, без да правят грешката да го определят.
  • Революционерите не правят революции. Революционерите са тези, които знаят кога властта лежи на улицата и могат да я вземат.
  • Само тълпата и елитът могат да бъдат привлечени от инерцията на тоталитаризма. Масите трябва да бъдат спечелени чрез пропаганда.из „Произход на тоталитаризма“ (The Origins of Totalitarianism), 1951
  • Събития, по дефиниция, са случки, които прекъсват рутинни процеси и рутинни процедури; единствено в свят, в който никога не се случва нищо значимо, може да се сбъднат виденията на футуролозите.из „За насилието“ (On Violence), 1970
  • Същността, както Маркс я вижда, е, че мечтите никога не се сбъдват.
  • Твърдя, че гражданските неподчинения не са нищо друго освен най-нова форма на доброволно сдружение и по този начин те са напълно в унисон със старите традиции на страната.
  • Това е рецептата, по която съм живяла: Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-доброто, приемай което дойде.
    This is the precept by which I have lived: Prepare for the worst; expect the best; and take what comes.
  • Това само показва до каква степен насилието и неговият произвол са били вземани за някаква даденост и поради което неглижирани; никой не поставя под съмнение и не изследва онова, което е очевидно за всички.из „За насилието“ (On Violence), 1970
  • Това, което прави толкова правдоподобно да се предположи, че лицемерието е порок на пороци, е, че почтеността наистина може да съществува под прикритието на всички други вредни навици, с изключение на този. Вярно е, че само престъпността и престъпникът ни сблъскват с недоумението от радикалното зло, но само лицемер може да бъде наистина гнил до мозъка на костите.
  • Тоталитаризмът никога не е удовлетворен да управлява с външни средства, а именно чрез държавата и машините на насилие; благодарение на характерната си идеология и роля, свързана с този апарат на принуда, тоталитаризмът е открил средство да доминира и тероризира човешките същества отвътре в нас.из „Произход на тоталитаризма“ (The Origins of Totalitarianism), 1951
  • Тотална лоялност е възможна само когато верността е изпразнена от всякакво конкретно съдържание, от което могат да възникнат всякакви промени в решенията.из „Произход на тоталитаризма“ (The Origins of Totalitarianism), 1951
  • Третият свят не е реалност, а идеология.
  • Тъжната истина е, че повечето зло се прави от хора, които не се замислят дали са добри или лоши.
  • Човешкото чувство за реалност изисква от хората да схванат чисто пасивната даденост на своето битие – не за да го променят, а за да им стане по-разбираемо и да му дадат възможност за пълна изява, защото в противен случай би им се наложило пасивно да страдат.
Facebook Comments